Решение № 130 от 11.05.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Ботевград, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

- при участието на секретаря като разгледа докладваното от - Административно наказателно дело № 20251810200831 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Ц. Р. П. с ЕГН********** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №9666 от 23.10.2025г., издадено от Началник отдел „Оперативен контрол и Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, упълномощен със заповед №РД-111279/10.10.25г. на председателя на УС на АПИ, с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата /ЗП/ във връзка с чл.7 ал.1 т.5 б.“в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл.53, ал.1, т.2 пр.2 от Закона за пътищата му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00 лева. В жалбата си П. излага съображения за незаконосъобразност на постановлението и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание Ц. Р. П. не се явява и не се представлява, а в писмена молба от упълномощения от него адв.К. С. от АК – ** се поддържа жалбата срещу атакуваното НП и се претендира присъждане на направените от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззивната организация – Началник отдел „Оперативен контрол и Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, чрез пълномощника си юрисконсулт Георги Николов в съдебно заседание оспорва 1 жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства, както и за присъждане на разноски на АНО за юрисконсултско възнаграждение, представя писмено становище.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: пощенски плик; известие за доставяне; НП №9666/23.10.2025г.

– 4л.; кантарна бележка; АУАН № 11056/25.09.2025г.; пътен лист; Заповед № РД-11-1278/10.10.2025г. – 2л.; Заповед № РД-11-1279/10.10.2025г.; разписка; копие на Свидетелство за регистрация част ІІ и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите М. И. Н. – актосъставител, на длъжност “инспектор“ при АПИ” и - И. -, се установява следната фактическа обстановка:

На 25.09.2025г. около 15.00ч. св. М. И. Н. – инспектор към Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София и неговия колега св. - И. - били на работа и изпълнявал задълженията си по контрол на републиканската пътна мрежа в района на общ.Ботевград, на път ІІ-17, в участъка на 0+200км, на отбивна площадка, в посока Мездра – гр.София. Тогава свидетелите спрели за проверка движещото се по пътя в посока гр.София МПС с четири оси марка „**” модел „**” с рег.№**. Същото МПС било собственост на „** „ООД – гр.** и управлявано от жалбоподателя - Ц. Р. П., с което се превозвало асфалт. Тогава двамата свидетели в присъствието на П. посредством техническо средство – ел. везна и ролетка с ролетка 1311/18 /5м/ извършили измерване, при което констатирали, че при измерено разстояние между осите 1.38м. сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 31.955т. при максимално допустимо натоварване 19т. съгласно чл.7, ал.1, т.5 б.“в“ от наредбата, като превишаването е с 12.955т.

С оглед на тези констатации св.Н. съставил на П. АУАН, за това, че като управлява горецитираното ППС осъществява движение без разрешение за движение на тежко ППС, съгласно чл.3, т.2 Наредба №11 от 03.07.2001г.

2 на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Актосъставителят квалифицирал деянието на П. като нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата /ЗП/ във връзка с чл.7 ал.1 т.5 б.“в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Акта бил връчен за подпис на жалбоподателя и той го подписал.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН било издадено процесното Н П №9666 от 23.10.2025г. от Началник отдел „Оперативен контрол и Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Н. и -, както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно-наказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана за това, че е управлявал тежко ППС без да е имал разрешение за това. Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от ЗП.Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.

Съобразявайки посоченото Тълкувателно постановление, съдът счита, че по отношение на жалбоподателя неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от ЗП.

От ангажираните по делото доказателства не се установява 3 жалбоподателят да е собственик на посоченото по-горе ППС или да има качеството на лицензиран превозвач, осъществяващ процесния превоз.

Следователно незаконосъобразно наказващия орган е ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя на основание на чл. 26, ал. 2, т. 1 б "а" пр. 2 от ЗП, което е основание за отмяна на процесното наказателно постановление /така и решение № 1261 от 14.10.2025 г. по к.а.н.д. № 537/2025 г. на административен съд - София-област/.

Данните за измерване на маса и натоварване на ос на управляваното от жалбоподателя превозно средство са квалифициращ признак по Наредба № 11 от 03.07.2001 г. и са посочени в акта и наказателното постановление само за определяне на превозното средство като "тежко ППС". Затова обвинението е за превоз на товари без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (разрешително), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., а не за управление на претоварено превозно средство. Акцентът е върху липсата на разрешително, което е в основата на състава на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП, а не върху конкретните стойности на натоварване и тяхното превишение. Тези данни не са въведени като самостоятелно нарушение – управление на претоварено ППС, поради което въззивния съд не следва да преквалифицира нарушението по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, тъй като въвежда нов фактически състав – превръща помощни факти в основен състав, т.е. води до ново обвинение. Подобна преквалификация е недопустима във фазата по обжалване на наказателно постановление, тъй като ще се касае за ново административно нарушение, за което не е повдигнато обвинение по реда на чл. 36 от ЗАНН. С подобно правомощие въззивният съд не разполага – чрез преквалификацията не може да се променя фактическата основа на нарушението.

С оглед горното, съдът приема, че обжалваното НП е неправилно и следва да бъде отменено.

Предвид изхода на спора и на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.

Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 204.52евро/двеста и четири евро и 4

52евроцента/. В случая, платеното адвокатско възнаграждение е в минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Предвид гореизложеното, Агенция "Пътна инфраструктура" следва да заплати на П . разноски в размер на 204.52евро/двеста и четири евро и 52евроцента/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 831/2025г. пред Районен съд Ботевград.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №9666 от

23.10.2025г., издадено от Началник отдел „Оперативен контрол и Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, упълномощен със заповед №РД-11-1279/10.10.25г. на председателя на УС на АПИ против Ц.

Р. П. с ЕГН**********, като неправилно.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на Ц. Р.

П. с ЕГН********** разноски в размер на 204.52евро/двеста и четири евро и 52евроцента/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 831/2025г. по описа на БРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Ботевград, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

- при участието на секретаря като разгледа докладваното от - Административно наказателно дело № 20251810200831 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Ц. Р. П. с ЕГН********** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №9666 от 23.10.2025г., издадено от Началник отдел „Оперативен контрол и Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, упълномощен със заповед №РД-111279/10.10.25г. на председателя на УС на АПИ, с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата /ЗП/ във връзка с чл.7 ал.1 т.5 б.“в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл.53, ал.1, т.2 пр.2 от Закона за пътищата му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00 лева. В жалбата си П. излага съображения за незаконосъобразност на постановлението и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание Ц. Р. П. не се явява и не се представлява, а в писмена молба от упълномощения от него адв.К. С. от АК – ** се поддържа жалбата срещу атакуваното НП и се претендира присъждане на направените от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззивната организация – Началник отдел „Оперативен контрол и Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, чрез пълномощника си юрисконсулт Георги Николов в съдебно заседание оспорва 1 жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства, както и за присъждане на разноски на АНО за юрисконсултско възнаграждение, представя писмено становище.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: пощенски плик; известие за доставяне; НП №9666/23.10.2025г.