Решение № 369 от 18.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Пловдив, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно гражданско дело № 20265300500267 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Кредисимо“ ЕАД против Решение № 4524/20.10.2025г., пост. по гр.д.№ 22100/2024, ПдРС, в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Л. П. Ц. иск за заплащане на сумата от 151,67лв., съставляваща разликата над присъдения размер от 2 300лв. до претендирания такъв от 2 451,67лв., представляваща чистата стойност на главницата по нищожния договор за кредит № 302299/ 06.08.2024 г., ведно със законната лихва от предявяването на евентуалния насрещен иск- 24.02.2025 г., до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят „Кредисимо“ ЕАД поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че процесната сума има характер на стоково финансиране, т.к. е послужила за заплащане на задължение по застрахователен договор. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че кредитополучателят е усвоил не само сумата предоставена като заем, но и сумата от 151,67лв., като част от главницата, послужила за заплащане на застрахователната премия. Тази сума е преведена на застрахователя и е по договор, от който застрахованото лице е могло да се възползва. Поддържа, че изводът на съда, че тази сума е допълнителна услуга по договора за кредит е неоснователен. Това е част от 1 главницата, според жалбоподателя, която по желание на кредитополучателя е послужила като покупна цена на стока/услуга. Счита, че съгласно чл.23 от ЗПК при прогласена нищожност на договора се дължи връщане на заетата главница. Така доколкото в главницата по кредита влиза и процесната сума, то същата подлежи на връщане. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на ново такова, с което уважи жалбата и присъди разноски, както за настоящата инстанция, така и промени разноските в първоинстанционното решение с оглед изхода на спора.

Въззиваемата страна Л. П. Ц. е подала отговор на въззивната жалба, в който я оспорва. Счита, че сумите във връзка със застрахователния договор са изплатени без предмет, предвид недействителността на договора за заем. Моли за потвърждаване на решението.

Постъпила е и частна жалба от „Кредисимо“ ЕАД против Определение №15171/25.11.2025г., пост. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските. Счита, че определеният в първоинстанционното решение адвокатски хонорар на пълномощника на ищцата за прекомерен. Позовава се на голям обем практика по този тип дела, което прави защитата по тях бланкетна. Освен това не е имало усложнения във връзка с оспорване на факти по делото, поради което и спорът съставлява такъв с ниска фактическа и правна сложност. Отделно от това производството е прикючило в кратки срокове, с провеждане на две ОСЗ. Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение на насрещната страна следва да бъде намалено на 240лв. с ДДС. Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в указания смисъл.

Постъпила е частна жалба от „Ай тръст“ ЕООД против Определение №15171/25.11.2025г., пост. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските. Повтарят се съображенията за ниска фактическа и правна сложност на делото и наличие на множество безспорни обстоятелства между страните. Също моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение на 240лв. с ДДС.

Постъпило е становище от пълномощника на ответната страна Л. Ц.- адв. Д. Г., в което се поддържа неоснователност на искането за драстично намаляване на определения му адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗА. Счита, че определения размер е съобразен с присъжданите минимуми, включително и с указаните в Наредбата ориентировъчен размер. Счита, че осъществяването на ефективна защита не се израдява единствено в процесуално явяване по делото , а изисква и задълбочена подготовка на делото. Сочи, че в случая изхода на делото е бил в полза на клиента му, 2 което е показател за качеството на свършената работа. Сочи и че въпреки изобилната практика по подобен род дела, то ответните дружества не са променили практиката си да предоставят заеми със скрито оскъпяване.Моли за отхвърляне на жалбите.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец по делото, останал недоволен от обжалваната част на съдебното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Предявен е насрещен иск при условията на евентуалност от „Кредисимо“ ЕАД против Д. В. за връщане на чистата стойност на отпуснатия кредит в общ размер на 2451,67лв.. Иск с пр. осн. чл.23 от ЗПК. С обжалваното решение съдът е уважил така предявения иск до размер от 2300лв. , като е приел, че договорът за кредит е недействителен поради неравноправни клаузи, чистата стойност на кредита е 2300лв..

За разликата от 151,67лв. искът е отхвърлен, като съдът е приел, че тази сума не е част от главницата по договора.

От фактическа страна по делото се установява от писмените доказателства, че между страните е сключен процесния договор за потребителски кредит № *********от 096.08.2024г., неразделна част от който е Приложение № 1 към същия, по силата на който „Кредисимо“ ЕАД е предоставил на кредитополучателя заем в размер н а 2451,67лв., която сума е съставена от 2300лв. размер на кредита и 151,67лв.

-застрахователна премия. Срокът на връщане на кредита е 12 месеца, при фиксиран лихвен процент от 28% и ГПР 31,89%.. Със съдействието на „Кредисимо“ ЕАД между кредитополучателя и ЗД „Евроинс Живот“ ЕАД е сключен договор за застраховка „Живот“ с конкретно посочени покрити рискове. Застраховката е сключена в полза на кредитора.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза размерът на предоставената от „Кредисимо“ ЕАД главница по процесния договор за потребителски кредит е в размер на 2300лв. за текущо потребление. Не са постъпвали суми за погасяване на кредита.

3

При така установеното от фактическа страна се правят следните правни изводи :

Пред настоящата инстанция не е повдиган спор относно изводите на съда за недействителност на потребителския договор поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, а спорът се концентрира единствено около въпроса кои суми съставляват главница по договора и респ. подлежат на връщане. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. За да се разграничи чистата стойност на кредита от разходите по същия, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общият разход по кредита за потребителя включва всички разходи по кредита, в т.ч. застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Макар в случая да се твърди от въззивника, че застраховката е сключена по желание на кредитополучателя, то обстоятелството, че ползващо се лице по същата е кредитора „Кредисимо“ ЕАД, а не застрахованото лице – кредитополучател, което дължи застрахователната премия, означава, че на практика сключването на застраховката е било задължително условие за отпускане на кредита, тъй като потребителят няма интерес от сключване на застраховка в полза на кредитора и реално не се ползва от средствата, с които е финансирано заплащането на застрахователната премия. Ето защо следва да се приеме, че застрахователната премия не е част от чистата стойност на кредита. В подкрепа на този извод е и факта, че в Приложение № 1 към договора за кредит размерът на кредита от 2300 лева е разграничен от застрахователната премия в размер на 151,67лв.. Доказва се и факта, че кредитополучателят е получил реално единствено сумата от 2300лв./ от която една част лично, а друга за погасяване на стари свои задължения/. Следователнозастрахователната премия се явява разход, а чистата стойност на кредита е именно в размер на 2300лв.. Претенцията на кредитора относно вземането за застрахователна премия в размер на 151,67лв., представлява разход по сключения договор за кредит, чиято дължимост изрично е изключена при недействителен договор за потребителски кредит. Ето защо предявеният иск относно признаване за установено, че длъжникът дължи връщане и на сумата, дадена като застрахователна премия, като част от главницата е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В тази част първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По разноските

На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на въззиваемата страна адв. Д. Г. сумата от 246€ с ДДС 4 възнаграждение, определено от съда по реда на чл.38 от ЗА за оказана безплатна правна помощ във въззивното производство.

По частните жалби

Частните жалбоподатели „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД са останали недоволни от определение, постановено в производство по реда на чл.248 от ГПК, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските, като поддържат, че определените от първоинстанционния съд разноски, дължими за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата адв. Г. в размер от по 480лв. с ДДС са прекомерни.

Настоящата инстанция констатира, че с решението е присъдено възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в минимален размер, присъждан от съдилищата в исковите производства. Практиката приема, че за исково производство, дори и делото да не се отличава с фактическа и правна сложност, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 205€/400лв./. В случая, макар главния иск да не предполага фактическа и правна сложност на делото, са налице и предявени на.срещни искове, по които също е осъществявана защита. Макар производството по тях също да не се отличава с фактическа и правна сложност, то на пълномощника на ищеца се дължи поне минимален размер на адвокатското възнаграждение, а именно 205€..Доколкото процесуалният представител е адвокат, регистриран по ДДС, то следва да бъде определен и дължимият данък за това. ДДС е данък, който се дължи от потребителя на услуги, в общия случай от клиента на адвоката, то при договаряне на възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие именно довереникът дължи заплащане на този данък. В хипотезата на чл.38 от ЗА е предвидено тази страна по договора да не заплати дължимото възнаграждение, а при позитивен за страната резултат, по правилата на чл.78 от ГПК другата страна да бъде задължена за тези разноски, т.е. законодателят е предвидил възможност за едно заместващо плащане. В този случай за адвоката остава задължението да отчисли от възнаграждението си данъка по ЗДДС, поради което и именно осъдената за разноски страна следва да заплати тази сума. ЗДДС не предвижда възможност този данък да остане за сметка на лицето , извършило услугата или осъществило процесуалното представителство.