Решение № 957 от 15.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 957 гр. Бургас, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20252120107541 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявения от ЕТ „ХЪНИ-М. П.“ против И.

А. Д., А. А. Д. и А. А. Д. иск за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответниците описаните в изпълнителен лист № **/*** г., издаден въз основа на Решение № 531/27.03.2015 г. по гр.д. № 2141/2014 г. на БРС и въз основа на Решение № II-113/08.12.2015 г. по възз.гр.д. № 1039/2015 г. на БОС суми в общ размер от 5 275,40 лв., от които 2 635 лв. – главница, представляваща сбор от неплатени наеми за ползване на недвижим имот, 2 035 лв.

– обезщетение за ползването на вещта след прекратяване на договора и 605,40 лв. – съдебноделоводни разноски, както и да бъдат присъдени на ищеца направените разноски по делото.

Твърди се, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист ответниците са образували срещу ищеца изп.д. № 196/2016 г. по описа на ЧСИ И. Б., като последното прекъсващо давността изпълнително действие по това дело е било извършено на 24.01.2018 г., след което и до настоящия момент други действия не са били извършвани нито по инициатива на ЧСИ, нито по молба на взискателите, поради което правото на принудително изпълнение срещу ищеца е погасено по давност. В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител. Не са представени доказателства.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като същият е допустим.

1

В законоустановения срок ответниците са подали писмен отговор, в който са признали предявения иск. Твърдят, че процесните вземания са дължими, но спрямо тях не могат да се предприемат действия по принудително изпълнение, поради погасяването им по давност. Моли се на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските да бъдат възложени на ищеца, тъй като след 2018 г. ответниците не са заявявали претенции към него за реализиране на вземането си. В съдебно заседание ответниците не се явяват лично и не се представляват, но с писмено становище процесуалният им представител е заявил, че поддържа отговора, както и направеното в него искане по чл. 78, ал. 2 от ГПК. Не са представени доказателства.

Съобразявайки изрично направеното от ответниците признание на иска, с протоколно определение от 06.04.2026 г. съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

С оглед на така направеното от ответниците признание на иска, съдът намира, че на осн. чл. 237, ал. 2 от ГПК същият следва да бъде уважен изцяло, така както е предявен, без да се излагат мотиви по съществото на спора

Предвид уважаването на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 223,02 лв. – платени държавни такси, равняващи се на 114,03 евро.

Съдът намира за неоснователно искането на ответниците за освобождаването им от отговорност за разноски на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, макар те да са признали иска, тъй като изпълнителното производство е образувано по тяхна молба, но същите не са поискали неговото прекратяване, каквото право имат на осн. чл. 433, ал. 1 т. 2 от ГПК, нито са предали на ищеца оригинала на изпълнителния лист, като именно това тяхно поведение е станало причина ищецът да предяви настоящия отрицателен установителен иск в защита на правата си.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 237 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на ЕТ „ХЪНИ-М. П.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Б***, ж.к. ****, че същият не дължи на И. А. Д., ЕГН **********, от гр. Б***, бул ****, А. А. Д., ЕГН ****, от гр. Б***, ул. *** и А. А. Д., ЕГН **********, от гр. Б**, ул. ***, сумите по изпълнителен лист № **/***г., издаден въз основа на Решение № 531/27.03.2015 г. по гр.д. № 2141/2014 г. на БРС и Решение № II113/08.12.2015 г. по възз.гр.д. № 1039/2015 г. на БОС, възлизащи на общо 5 275,40 лв., от които 2 635 лв. – главница, представляваща сбор от неплатени наеми за ползване на недвижим имот, 2 035 лв. – обезщетение за ползването на вещта след прекратяване на договора и 605,40 лв. – съдебно-деловодни разноски, за събирането на които е образувано изп.д. № 196/2016 г. по описа на ЧСИ И. Б., рег. № ***на КЧСИ.

ОСЪЖДА И. А. Д., ЕГН **********, от гр. Б***, бул. ***, А. А. Д., ЕГН ****, от гр.

2

Б***, ул. *** и А. А. Д., ЕГН **********, от гр. Б***, ул. ***, да заплатят на ЕТ „ХЪНИ-М.

П.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Б***, ж.к. ****, сумата от 114,03 евро /сто и четиринадесет евро и три цента/, представляваща направените разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Бургас в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 957 гр. Бургас, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20252120107541 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявения от ЕТ „ХЪНИ-М. П.“ против И.

А. Д., А. А. Д. и А. А. Д. иск за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответниците описаните в изпълнителен лист № **/*** г., издаден въз основа на Решение № 531/27.03.2015 г. по гр.д. № 2141/2014 г. на БРС и въз основа на Решение № II-113/08.12.2015 г. по възз.гр.д. № 1039/2015 г. на БОС суми в общ размер от 5 275,40 лв., от които 2 635 лв. – главница, представляваща сбор от неплатени наеми за ползване на недвижим имот, 2 035 лв.

– обезщетение за ползването на вещта след прекратяване на договора и 605,40 лв. – съдебноделоводни разноски, както и да бъдат присъдени на ищеца направените разноски по делото.

Твърди се, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист ответниците са образували срещу ищеца изп.д. № 196/2016 г. по описа на ЧСИ И. Б., като последното прекъсващо давността изпълнително действие по това дело е било извършено на 24.01.2018 г., след което и до настоящия момент други действия не са били извършвани нито по инициатива на ЧСИ, нито по молба на взискателите, поради което правото на принудително изпълнение срещу ищеца е погасено по давност. В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител. Не са представени доказателства.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като същият е допустим.

1

В законоустановения срок ответниците са подали писмен отговор, в който са признали предявения иск. Твърдят, че процесните вземания са дължими, но спрямо тях не могат да се предприемат действия по принудително изпълнение, поради погасяването им по давност. Моли се на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските да бъдат възложени на ищеца, тъй като след 2018 г. ответниците не са заявявали претенции към него за реализиране на вземането си. В съдебно заседание ответниците не се явяват лично и не се представляват, но с писмено становище процесуалният им представител е заявил, че поддържа отговора, както и направеното в него искане по чл. 78, ал. 2 от ГПК. Не са представени доказателства.

Съобразявайки изрично направеното от ответниците признание на иска, с протоколно определение от 06.04.2026 г. съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

С оглед на така направеното от ответниците признание на иска, съдът намира, че на осн. чл. 237, ал. 2 от ГПК същият следва да бъде уважен изцяло, така както е предявен, без да се излагат мотиви по съществото на спора

Предвид уважаването на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 223,02 лв. – платени държавни такси, равняващи се на 114,03 евро.

Съдът намира за неоснователно искането на ответниците за освобождаването им от отговорност за разноски на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, макар те да са признали иска, тъй като изпълнителното производство е образувано по тяхна молба, но същите не са поискали неговото прекратяване, каквото право имат на осн. чл. 433, ал. 1 т. 2 от ГПК, нито са предали на ищеца оригинала на изпълнителния лист, като именно това тяхно поведение е станало причина ищецът да предяви настоящия отрицателен установителен иск в защита на правата си.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 237 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на ЕТ „ХЪНИ-М. П.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Б***, ж.к. ****, че същият не дължи на И. А. Д., ЕГН **********, от гр. Б***, бул ****, А. А. Д., ЕГН ****, от гр. Б***, ул. *** и А. А. Д., ЕГН **********, от гр. Б**, ул. ***, сумите по изпълнителен лист № **/***г., издаден въз основа на Решение № 531/27.03.2015 г. по гр.д. № 2141/2014 г. на БРС и Решение № II113/08.12.2015 г. по възз.гр.д. № 1039/2015 г. на БОС, възлизащи на общо 5 275,40 лв., от които 2 635 лв. – главница, представляваща сбор от неплатени наеми за ползване на недвижим имот, 2 035 лв. – обезщетение за ползването на вещта след прекратяване на договора и 605,40 лв. – съдебно-деловодни разноски, за събирането на които е образувано изп.д. № 196/2016 г. по описа на ЧСИ И. Б., рег. № ***на КЧСИ.

ОСЪЖДА И. А. Д., ЕГН **********, от гр. Б***, бул. ***, А. А. Д., ЕГН ****, от гр.

2

Б***, ул. *** и А. А. Д., ЕГН **********, от гр. Б***, ул. ***, да заплатят на ЕТ „ХЪНИ-М.

П.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Б***, ж.к. ****, сумата от 114,03 евро /сто и четиринадесет евро и три цента/, представляваща направените разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Бургас в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3