Решение № 390 от 11.12.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Казанлък, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЯН Г. ИЛИЕВ при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно наказателно дело № 20255510201338 по описа за 2025 година Обжалван е Електронен фиш № 8505796093 на Агенция „Пътна инфраструктура“. Жалбоподателят „М.“ ЕООД, гр. К., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В с.з. редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище на адв.

А. С. поддържа жалбата си, възразява за изтекла давност и преттендира разноските по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В съпроводителното писмо на преписката и в писмено становище на юрисконсулт П. И. оспорва жалбата и моли съда да потвърди ЕФ. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и оспорва размера на адвокатския хорорар.

Съдът, като извърши цялостна проверка на Електронния фиш (ЕФ), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

В ЕФ като електронно волеизявление на административно-информационна система по см. на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е било прието, че на 29.09.2022 г. в 07.59 часа било установено нарушение (посочен номер) с ППС т.а. „М.А.“ с рег. № ****** с технически максимална маса 26000 кг, брой оси 3, екологична категория Евро 0 без ремарке в община К. за движение по ПП I-5, км. 199+527 в посока нарастващ 1 километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е било установено с устройство № 20581, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, с което е било извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

Описаната фактическа обстановка се установява от 2 бр. фотоснимки, справка нарушения, справка за нарушение № 8505796093 и, становище на отдел УИСИ на НТУ, които кореспондират помежду си.

Фактическата обстановка не се оспорва в жалбата.

Съдът не споделя възражението за изтекла давност.

Относно давността е релевантно ТП № 1-15 на ВКС и ВАС, според което се прилагат правилата за давността по НК. НК различава относителна и абсолютна преследвателна давност, които са съответно три или четири години и шест месеца от извършване на деянието – чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК. Относителната давност може да бъде прекъсвана с всяко действие по наказателно преследване, което е с цел реализиране на наказателната отговорност.

Нарушението е било извършено на 29.09.2022 г. и електронната система автоматично е генерирала ЕФ.

ЕФ е приравнен на НП (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП). НП представлява правораздавателен акт.

Следователно с автоматичното издаването на ЕФ наказателната отговорност е била реализирана, а последващото връчване на ЕФ, дори и след изтичане на 3годишния срок има само уведомително действие за нарушителя и правна възможност да реализира правата си по обжалване, но не и преследвателно действие.

Следователно поради автоматичното генериране на ЕФ, спрямо фишовете е приложима абсолютната давност, а тя изтича на 29.02.2027 г., т.е. няма основание за прекратяване на наказателното преследване.

При правилно установената фактическа изводът, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за 2 регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

В с.з. не се спори, че ПП I-5 е част от републиканската пътна мрежа и за който се дължи тол такса за ползване.

Правилно също за извършеното административно нарушение е била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. по съответната санкционна норма на чл.

179, ал. 3б от ЗДвП.

Но ЕФ следва да се отмени на две основания, посочени като възражения от жалбоподателя:

Първото. ЕФ е бил издаден (електронно генериран) на 29.09.2022 г Нормата е процесуална и посочва, че само при нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП може да се издава ЕФ, т.е. по арг. на противното изключва издаването на ЕФ по отношение на нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която е била обнародвана със същия бр. ДВ.

Следователно без законово овластяване за това е било генерирано електронно волеизявление вместо да бъде започната процедура по ЗАНН по общия ред.

Следователно ЕФ е издаден в противоречие с процесуалните правила.

Второто. Според Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса " с фиксиран размер.

В случая нормите на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която предвижда имуществена санкция във фиксиран размер противоречи на цитираната Директива.

Принципът на законоустановеност на наказанията и липсата на съответна правна норма подобна на тази на чл. 55 от НК не дава възможност на съда да определи санкция в по-нисък размер от посочения, която да бъде пропорционална на извършеното нарушение, предвид искането на въззиваемата страна.

Следователно ЕФ следва да се отмени като необоснован и незаконосъобразен.

Основателна е претенцията за разноски в размер на 720 лв. с ДДС, като съдът 3 счита, че в този размер платеният хонорар не е прекомерен спрямо наложеното наказание.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш №

8505796093 на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на „М.“ ЕООД, гр. К., ЕИК 123681555 е било наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 лв.

ОСЪЖДА „Агенция „Пътна инфраструктура“, С. да заплати на жалбоподателя разноски за адвокат в размер на 720 лв. с ДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - Стара Загора.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4