Решение № 7 от 07.01.2025, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 541/2024
- Вид
- Решение № 7
- Подписан
- 07.01.2025
- В сила
- 28.01.2025
- Състав
- Александър Костадинов Трионджиев
Цитирани разпоредби
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 210, ал. 1 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 210, ал. 1, т. 1 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 347, ал. 2 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 8, ал. 1 · Закон за предучилищното и училищното образование
РЕШЕНИЕ
№7 гр. Ихтиман, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Александър К. Трионджиев като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20241840200541 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на жалба, подадена от В. С. Й., ЕГН **********, с адрес: * против Наказателно постановление № 2 от 14.06.2024 г., издадено от Кмета на Община *.
Посредством жалбата се настоява отмяна на оспорения административен акт.
В открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа искането си за отмяна на процесното наказателно постановление. Процесуалният представител на наказващия орган – адвокат Х., настоява за отхвърляне на жалбата. Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение – Ихтиман не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е допустима - подадена е своевременно от лицето, спрямо което е издадено наказателното постановление и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Неоснователно се явява възражението, обективирано в депозираното на 11.10.2024 г. становище, че жалбата е недопустима, понеже е подадена преди датата, на която е посочено, че е връчено наказателното постановление. Действително жалбата е постъпила направо в съда на 18.09.2024 г., а в представения по делото препис от Наказателно постановление № 2 от 14.06.2024 г. е записано, че то е връчено на санкционираното лице на 24.09.2024 г. Това обстоятелство /по-късното връчване на наказателното постановление и предхождащото връчването подаване на жалбата/ не могат да обосноват извод за недопустимост. Напълно възможно е лицето жалбоподател още преди връчването на оспорения акт да е разбрало за него и да се е запознало със съдържанието му, като в подобна хипотеза то има право да защити интересите си веднага, чрез подаване на съответната жалба. Фактът, че жалбата е подадена на 18.09.2024 г. идва да покаже, че най-късно на тази дата В. С. Й. е била запозната със съдържането на издадения срещу нея административен акт и е оспорила същия по съответния ред пред компетентния съд.
За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът съобрази следното:
Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона 1 реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, а съображенията за това са следните:
В оспореното наказателно постановление е посочено следното:
„Днес, 14.06.2024 г., подписаният * - КМЕТ на Община *, в качеството ми на административно-наказващ, орган по смисъла на чл. 47, ал. 1,6. „а” от Закона за административните нарушения и наказания, като разгледах акт за установяване на административно нарушение № 01/29.04.2024 г., съставен от Б. П. Х. на длъжност главен експерт „Образование и култура“ в община *, в присъствието на свидетелите Д. Г. О. и М.
В. Т. - служители в община *, против В. С. Й. с адрес - гр. *, общ. *, *, с ЕГН: **********, за това, че не осигурява присъствието на детето си в детската градина за периода, през който то подлежи на задължително предучилищно образование за учебната 2023/2024 година, от 10.01.2024 г. до 02.04.2024 г. детето * не посещава детската градина, като са допуснати неизвинени отсъствия, съгласно справка с електронния дневник, с което деяние е нарушила разпоредбата на чл. 210, ал.1, т. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, и като установих, че извършеното деяние представлява административно нарушение по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания на основание чл. 53 във връзка с чл. 27, чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 347, ал. 2 във връзка с чл. 210, ал.1, т. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ПОСТАНОВЯВАМ: Налагам на В. С. Й., с ЕГН: **********, с адрес - гр. *, общ. *, *, глоба в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/ на основание чл. 347, ал. 2 във връзка с чл. 210, ал.1, т. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, като е взето в предвид обстоятелството, че това е първо нарушение на лицето.“ Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗПУО предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 4-годишна възраст на детето, като родителите избират една от формите по чл. 67, а държавата и общините се задължават да осигурят условия за обхват на децата в детските градини и групите за предучилищно образование.
Според текста на чл. 210, ал. 1, т. 1 от ЗПУО родителите имат задължение да осигуряват редовното присъствие на детето в задължителното предучилищно образование и на ученика в училище, като уведомяват своевременно детската градина или училището в случаите на отсъствие на детето или ученика.
В нормата на чл. 347, ал. 2 от ЗПУО е разписано, че родители, които не осигурят присъствието на децата си, подлежащи на задължително предучилищно образование, записани в целодневна, полудневна или почасова форма на организация в детска градина или училище, или подлежащи на задължително училищно образование, записани в дневна, вечерна, дистанционна или комбинирана форма на обучение в училище, се наказват с глоба в размер от 50 до 150 лв.
От посочените по-горе законови разпоредби се налага извод, че нарушение по чл. 347, ал. 2 от ЗПУО може да се допусне, ако родител не осигури присъствието на своето дете в задължителна форма на образование, а формата на предучилищното образование е задължителна, съгласно чл. 8 от същия нормативен акт, от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 4-годишна възраст на детето.
2
В настоящия случай прави впечатление, че в наказателното постановление са посочени единствено разпоредбите на чл. 210, ал. 1 и чл. 347, ал. 2 от ЗПУО, но не и нормата на чл. 8 от ЗПУО. Именно чл. 8 посочва кога е задължително съответното образование и същата норма пряко се отнася до правилата на чл. 210, ал. 1, т. 1 и чл. 347, ал. 2. Също така в наказателното постановление не е отразено и каква е била възрастта на детето към момента, в който се сочи, че не е било осигурено неговото явяване в детска градина – дали същото е навършило четири години. По този начин обстоятелствената част на обвинителния акт остава неясна и непълна. Действително, твърди се, че родителят В. Й. не е осигурила присъствие на своето дете в учебното заведение в период, в който то подлежи на задължително предучилищно образувание, но не е конкретизирана възрастта на детето, нито пък е направена привръзка на чл. 210, ал. 1, т. 1 с нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗПУО. От събраните в хода на настоящото производство /а най-вероятно и от събраните пред наказващия орган/ доказателства може да се установи, че в периода от 10.01.2024 г. до 02.04.2024 г. детето * е било на навършени четири години, но съществените обстоятелства, имащи значение относно извършването на нарушението и представляващи елемент от самото нарушени, следва да се отразени в наказателното постановление, а не да се установяват в хода на съдебното производство, инициирано във връзка с подадена жалба срещу административния акт. Тези съществени обстоятелства в производството пред съда подлежат единствено на доказване, посредством ангажиране на доказателства. Изложеното дотук налага извод, че оспореното наказателно постановление подлежи на отмяна поради неспазване на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, където нормативно е закрепено, че в наказателното постановление се посочват описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
На следващо място наказателното постановление подлежи на отмяна и поради това, че от ангажираните пред настоящата инстанция доказателства не може да се установи, че санкционираното лице е извършило деяние, което да се квалифицира като нарушение на чл.
347, ал. 2 от ЗПУО.
Както училищното, така и предучилищното образование имат решаващо значение за развитието на децата и за оформянето им от най-ранна възраст като личности. Посредством образователната система и образованието се постигат основните му цели, визирани в чл. 5 от ЗПУО, като първата визирана цел е интелектуално, емоционално, социално, духовнонравствено и физическо развитие и подкрепа на всяко дете и на всеки ученик в съответствие с възрастта, потребностите, способностите и интересите му.
Като свидетели са разпитани лицата Б. Х. /главен експерт „Образование и култура“ към Община */, Д. О. /секретар МКБППМН към Община */, М. Т. /юрисконсулт на Община */ и * Й. /сестра на жалбоподателя/.
Свидетелката Б. Х. сочи, че детето * е записано за първи път в детска градина на шест години. Твърди, че след като бабата и лелята на детето уведомили, че има проблем, е осъществена проверка на територията на детската градина, а впоследствие е организирана екипна среща. Посочва, че не са успели да убедят майката, бащата, лелята и бабата на детето, че е най-добре то да посещава детска градина и допълва, че е имало обвинения за психически тормоз от страна на педагогическия персонал. Уточнява, че поради непосещаването на детската градина е посетен домът на родителите на детето, като при посещенията майката и бабата са се отзовавали, и се е констатирало, че детето е „изключително умно“. Свидетелката заявява, че детето е записано на шест години в детска градина и посочва че „случват се ред събития и детето спира да посещава“ градината.
Твърди, че не е запозната с документ, представляващ протокол от ЦОП. На въпроса дали е имало данни за извършен психически тормоз по отношение на детето свидетелят отговаря, че няма и че е имало сигнал, който им е предоставен от МОН по компетентност, а до кмета на общината няма подаден сигнал. Твърди, че няма оправдателен документ за отсъствията 3 на детето след 09.01.2024 г.
Свидетелката Д. О. заявява, че жалбоподателката е подавала жалби за това, че дъщеря й е тормозена в детската градина и че се събират неправомерно пари. Твърди, че са извършвани проверки – едната по досиета, а другата е представлявала присъствие на педагогическа ситуация. Описва педагогическа ситуация, в която * е взимала активно участие по математика, но след като е отишла до тоалетна и се върнала е започнала да пищи, излязло е навън и е искало да си отиде вкъщи. Пояснява, че педагогическата ситуация не е била продиктувана от детето, а от това дали са били изпълнение от страна на детската градина конкретни предписания. В края на показанията сочи, че след този случай е имало екипна среща и ОЗД към ДСП е насочило * и родителите й да посещават ЦОП – Долна баня за работа с психолог.
Свидетелят М. Т. сочи, че е подписала акта като свидетел при съставянето му, но при връчването не е присъствала. Допълва, че детето не е посещавало детска градина и затова е съставен акта, а накрая добавя, че подробности по случая не може да каже и че само при съставянето на акта е присъствала.
Свидетелят * Й. твърди, че знае защо се води делото и че случаят е за нейната племенница. Заявява, че проблемът е започнал през август 2023 г., когато тя е казала на учителката, че е неправилно събирането на пари от родителите. Завява, че върху детето е започнал тормоз, като свидетелката описва в какво се е изразявал същият според нея.
Като писмени доказателства са приобщени преписи от Доклад за развитие за периода 31.01.2024 г. до 18.04.2024 г. от Център за обществена подкрепа Долна баня, Доклад за развитие за периода 15.02.2024 г. до 28.06.2024 г. от Център за обществена подкрепа Долна баня, Краен доклад относно * от Център за обществена подкрепа Долна баня, Документ за проведена сесия от 10.04.2024 г. от Център за обществена подкрепа Долна баня, Документ за проведена сесия от 03.04.2024 г. от Център за обществена подкрепа Долна баня, Писмо от Агенция са социално подпомагане от 24.10.2024 г., Протокол съгласно стандарт № 2 от методиката за управление на случай на проверка и събиране на информация по подаден сигнал за детето *, изготвен от ДСП – Ихтиман и Протокол от екипна среща от 05.01.2024 г. изготвен от ДСП – Ихтиман. От съдържанието на така посочените писмени доказателства може да се направи извод, че действително са били инициирани конкретни срещи и проверки във връзка със сигнали за извършен тормоз /грубо държане/ спрямо детето *, докато същото е посещавало детска градина. В Доклада за развитие за периода 31.01.2024 г. до 18.04.2024 г. от Център за обществена подкрепа Долна баня е посочено, че „Родителите и семейния кръг са информирани от социалния работник относно правото на децата на задължително образование. Не се наблюдава нежелание от тяхна страна детето да посещава редовно детска градина. Изразяват тревожност за психологичното здраве на детето.
Разпечатката съдържа 31 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/45b5f7b4-4152-4262-a225-4ac10d4831b0