Решение № 132 от 14.10.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Ловеч, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20214300500300 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Постановено е решение № 260054/ 20.04.2021 година на Троянския районен съд по гражданско дело № 954/ 2020 година по описа на същия съд, с което е признато за установено по отношение на СТ. М. Б. от с. *********, ****** област, ул.

„***********, вземане на „Кредит Инс” ЕООД, ЕИК 175226410, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, бул. „Цар Борис ІІІ” № 19, вх.В, ап.6, представлявано от М. Г. А. , на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.55 от ЗЗД в размер на сумата от 820 лева главница на основание сключен Договор за кредит „Екстра” № *********************г., признат за недействителен, за което вземане е издадена заповед № 242/ 31.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 573/ 2020 г. на РС - Троян.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 261435/19.05.2021 г. от СТ. М. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. *********, общ.Т., ул. **********, чрез адв. П. П. особен представител, със съдебен адрес по чл. 39 от ГПК, град Т., област Л., ул.

1

********* срещу решението на РС-Троян. Излагат, че оспорват решението изцяло, като считат, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушение на материалния закон, явно пренебрегване на представените и приети писмени доказателства, и при грубо незачитане на трайната съдебна практика по този въпрос, както и при липса на каквито и да било мотиви, касателно уважаването на иска или неговото отхвърляне. Молят да бъде отменено решението на РС-Троян и въззивният съд постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска на „Кредит инс" АД, ЕИК 205997727 за сумата в размер на 820,00 лв. (осемстотин и двадесет лева), представляваща главница по сключен онлайн договор за потребителски кредит „Екстра" №************., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2020г. до окончателното й изплащане, както и сторените от ищеца съдебноделоводни разноски, като неоснователен и недоказан.

Излагат доводи, че така предявеният иск, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.410 от ГПК и чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, е недопустим. Посочват, че между тези страни - СТ. М. Б. и „Кредит инс" АД, ЕИК 205997727, със същото искане, и на същото основание, е налице влязло в законна сила Решение №265/17.07.2019г., постановено по гр.д. №1137/2018г. по описа на РС-Троян. С това решение, РС-Троян, е отхвърлил предявения от „Кредит инс" АД, ЕИК 205997727, иск с правно основание чл.422 от ГПК, с искане да бъде установено по отношение на СТ. М. Б., че същата дължи на дружеството сумата 1000,00 лв. (хиляда лева) главница, на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра" № ************г., като неоснователен и недоказан. Изтъкват, че въпреки визуално промененото основание, посочено в настоящата искова молба - чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 410 от ГПК и чл.55, ал.1, пред. Първо от ЗЗД, то същността на иска е идентичен с този, по който е налице влязлото сила решение, с изключение на намалената сума. Така и нормата на чл.299 от ГПК, указва на всички, че спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Ето зашо, повдигам това възражение, срещу искането да се пререши въпрос, който вече е бил решен от съда, предвид на което считам иска за недопустим, а оспореното решение за неправилно.

Считат, че така представения иск и е неоснователен. Посочват, че за да бъде основателен един иск с правна квалификация по чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл.410 от ГПК и чл.55, ал.1, пред. първо от ЗЗД, следва по несъмнен начин да се установи наличие на няколко предпоставки. Изтъкват, че основателността на иска се обуславя от доказване на първо място на извършена от ищеца в полза на ответника престация на парична сума, получена от ответната страна без основание, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД липсата на основание следва да е начална. По исковете по чл.

55, ал. 1 от ЗЗД хипотезите на "получаване без основание" обикновено са обусловени 2 от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

Излагат съображения, че основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. Ако основанието съществува (осъществили са се фактите, които го пораждат и правните им последици не са опорочени от нищожност нито са отпаднали поради унищожаване, разваляне, отменяване или прекратяване по друга причина на сделката), искът е неоснователен. Точно обратното е фактическото положение - към момента на отпускане на кредита, между страните е било налице валидно договорно правоотношение -Договор за потребителски кредит „Екстра" № ********** г.

Навеждат доводи, че ищецът не е направил възражение за нищожност на договора за кредит по реда на чл.26 от ЗЗД, а и съда в своето Решение №265/17.07.2019г., постановено по гр.д. №1137/2018г. по описа на РС-Троян, включително и въззивната инстанция, не е засегнал този въпрос, т.е. наличието на Договор за кредит е налице, предвид на което хипотезата на чл.55, ал.1, пред първо от ЗЗД, се явява неоснователна. Изтъкват, че искът по чл. 55 от ЗЗД е осъдителен, с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването, като в този смисъл считат, че исковата молба е следвало да се остави без движение, като на ищеца се даде възможност да уточни петитума на исковата си претенция, но това не е сторено от първата инстанция, предвид на което постановеното решение се явява неправилно и необосновано.

С оглед гореизложеното молят въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на РС-Троян, с което съдът е установил, че СТ. М. Б., дължи на ищеца „Кредит инс" АД, ЕИК 205997727, сумата в размер на 820,00 лв. (осемстотин и двадесет лева), представляваща главница по сключен онлайн договор за потребителски кредит „Екстра" №************ г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2020г. до окончателното й изплащане, и сторените от ищеца съдебноделоводни разноски, като постановено при съществени нарушение на материалния и процесуалния закон, явно пренебрегване на представените и приети писмени доказателства, и бъде постановено друго решение, с което да бъде отхвърлен изцяло иска на „Кредит инс" АД, ЕИК 205997727, с който на чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 410 от ГПК и чл. 55, ал. 1, пред. първо от ЗЗД, се претендира установяването на задължение на ответника спрямо ищеца, в размер на 820,00 лв.(осемстотин и двадесет лева), представляваща главница получена без основание и подлежаща на връщане, разноски за образуване на заповедното производство по чл.410 от ГПК, в размер на 325,00 лв. (триста двадесет и пет лева), както и разноски за образуване на настоящото 3 производство в размер на 325,00 лв. (триста двадесет и пет лева) като неоснователен и недоказан.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от „КРЕДИТ ИНС" АД, ЕИК 205997727, представлявано от изпълнителен директор М. Г. А., чрез адв. Р.Д., със съдебен адрес за призоваване: град С.. бул. „***********, е постъпил отговор от въззиваемата страна.

Молят да бъде оставена депозираната въззивна жалба без уважение. Постановеното Решение № 260054 от 20.04,2021 г, по гр. л. № 954/2020., 4 с-в, PC Ловеч, в частта, с която е установено, че СТ. М. Б.. ЕГН ********** дължи на довереното ми дружество сумата от 820.00 лв., представляваща изискуема главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра" № ********** г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски, е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Изтъква, че в жалбата не се сочат никакви нови обстоятелства или нови доказателства, които да предполагат различен изход на делото. Наведените в нея твърдения, че са извършени съществени процесуални пороци при постановяване на решението, а именно, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и явно пренебрегване на представените и приети писмени доказателства, не отговарят на истината, като намираме, че е в обжалваната му част е налице коректен и всеобхватен съдебен акт, който съдържа всички необходими реквизити и се основава на всички събрани по делото доказателства.

От материалноправна страна, правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск с основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, като правилно е преценил и обсъдил всички доказателства, приобщени към делото.

Коректно съдебният състав е установил, че в условията на пълно и главно доказване от страна на довереното ми дружество е доказано, че г-жа Б. се е обогатила неоснователно, като е получила процесната сума при липса на основание и съответно дължи връщане на същата. Видно от мотивите на обжалвания акт, изводът, че процесната сума е получена oт г-жа Б., се основава на приобщения към делото Оригинал на разписка № 07000676866503 от 28.12.2017г. От посочената разписка се установява по несъмнен начин обстоятелството, че СТ. М. Б., ЕГН ********** е получила процесната сума лично на каса на партньорски офис на "Изипей" АД, като се е подписала и е изписала собственоръчно имената си.

По отношение на останалите оспорвания в депозираната въззивна жалба същите преповтарят едни и същи положения, които са бланкетни и не кореспондират с представените пред първоинстанционният съд доказателства.

В този смисъл моли да бъде постановен въззивният акт, като им бъдат присъдени разноски.

В съдебно заседание въззивника се представлява от назначения особен представител поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна не се представлява. Представено е писмено становище.

4

От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 954/ 2020 година по описа на Троянския районен съд, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:

Въззивният съд при проверката по чл. 269 от ГПК, счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

На 29.07.2020 година (клеймо 28.07.2020г.) „Кредит Инс” АД, ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, бул. „Цар Борис ІІІ” № 19, вх.В, ет.1, ап.6, представлявано от М. Г. А. , е подало до Троянския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу СТ.

М. Б. от с. *********, **************, на основание чл. 55, ал.1, пр. първо от ЗЗД за сумата от 820 лева, главница получена на основание сключен Договор за кредит „Екстра” № *********************г. , признат с решение от 17.07.2019 година, постановено по гр.д. № 1137/ 2018 година по описа на РС – Троян и потвърдено с Решение от 11.03.2020 година по в.гр.д. № 632/ 2019 година по описа на ОС – Ловеч, за невалиден, както и разноските по делото – 25 лева д.т. и 300 лева адвокатско възнаграждение. Съдът е уважил така подаденото заявление и е издал Заповед № 242/ 31.07.2020 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от изпълнение по ч.гр.д. № 573/ 2020 година по описа на РС – Троян.

С разпореждане № 260092/ 23.09.2020 година на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането в едномесечен срок от връчване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 05.10.2020 година, като в указания срок на 08.11.2020 година (клеймо 02.11.2020 година) е предявен установителния иск по чл.