Решение № 3267 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3267 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110148099 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника сумите по изпълнителен лист, издаден на 25.06.2010 г. по гр.д. № 27930/2010 г. по описа на СРС.

Ищците твърдят, че срещу тях е образувано изпълнително дело № 4052/2010 г. по описа на ЧСИ М.Б. въз основа на молба на първоначалния взискател „***” и издаден изпълнителен лист от 25.06.2010 г. по гр.д. № 27930/2010 г. на СРС. Съгласно изпълнителния лист длъжниците са осъдени солидарно да заплатят: сумата от 13 195,78 лв. (главница), ведно със законната лихва от 17.06.2010 г.; сумата от 5 875,06 лв. (наказателна лихва за периода 15.07.2009 г. – 16.06.2010 г.); сумата от 381,42 лв. (разноски) и 631 лв.

(юрисконсултско възнаграждение) .

Ищците посочват, че в хода на изпълнителното производство са извършвани различни действия, като последното валидно изпълнително действие е от 06.01.2016 г., когато е насрочен опис на движими вещи. Твърдят, че след тази дата не са извършвани действия, годни да прекъснат давността.

Сочат, че на 14.11.2022 г. е издадено постановление за прекратяване на 1 изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради перемпция.

Ищците твърдят, че вземането е прехвърлено на ответника „ЕОС МАТРИКС” ЕООД чрез договор за цесия от 26.07.2017 г., поради което възразяват, че вземанията са погасени по давност, тъй като от последното валидно изпълнително действие проведено на 06.01.2016 г. е изтекъл предвиденият в закона 5-годишен давностен срок.

В срока за отговор ответникът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД депозира писмен отговор, с който признава иска. Ответникът потвърждава, че е придобил вземането чрез цесия от „*** България” ЕАД и че изпълнителното дело е прекратено на 14.11.2022 г. Признава, че възможността за принудително изпълнение на вземането е погасена по давност. Заявява, че след прекратяване на делото не са предприемани действия по принудително изпълнение и няма намерение да образува ново изпълнително дело.

Прави възражение по отношение на разноските. Моли съда на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските да останат в тежест на ищците, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска.

Твърди, че ищците не са потърсили доброволно уреждане на спора или извънсъдебно позоваване на давност преди завеждане на иска. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците.

В открито съдебно заседание, провело се на 14.06.2023г. ищецът редовно уведомен, изпраща представител, който поддържа исковата молба и предвид направеното изявление от страна на ответника, че признава иска, моли съдът да постанови решение при признание на иска. Претендира разноски и прилага списък по чл. 80 ГПК.

В открито съдебно заседание, провело се на 19.02.2026г. ответникът се явява, като заявява, че признава, изцяло сумите, описани в исковата молба и признава изцяло иска така, както е предявен в исковата молба.

Съдът, като взе предвид изявленията на страните и направеното от ответника признание на иска, намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска.

Предявеният иск е за признаване на недължимост на парично вземане – право, с което страните могат свободно да се разпореждат. Направеното от ответника признание не противоречи на закона и на добрите нрави. Поради това и на 2 основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът следва да уважи предявения иск, като мотивите към настоящото решение се изчерпват с указанието, че същото се основава на признанието на иска.

По отношение на разноските:

Настоящият съдебен състав намира възражението на ответника за освобождаване от отговорност за разноски по чл. 78, ал. 2 от ГПК за неоснователно. За да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, законът изисква кумулативното наличие на две предпоставки: ответникът да е признал иска и с поведението си да не е дал повод за завеждането му. В случая е налице признание на иска, но не е налице първата кумулативно предвидена в нормата на чл. 78, ал.2 ГПК предпоставка.

Съобразно трайната и задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд (вкл. Определение № 694 от 25.09.2023 г. по ч.т.д. № 1325/2023 г. на ВКС, ТК, II т.о., Определение № 709 от 28.12.2012 г. по ч.гр.д.

№ 592/2012 г. на ВКС, ГК, I ГО и Определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч.гр.д. 2062/2018 г. на ВКС, ГК, IV ГО), в хипотезата на предявен иск по чл.

439 ГПК, когато кредиторът разполага с изпълнителен титул срещу длъжниците и по него е било образувано изпълнително производство (какъвто е безспорният факт за изп. дело № 4052/2010 г. на ЧСИ М. Б.), предявяването на иска е абсолютно необходимо условие и единствен процесуален ред за упражняване на субективното право на длъжника да се позове на изтеклата погасителна давност. Длъжникът не разполага с правна възможност да релевира възражението за давност пред съдебния изпълнител, а може да стори това единствено пред съда в исково производство. Обстоятелството, че изпълнителното производство може да е прекратено по силата на закона (перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) или че взискателят е бездействал и не е предприемал наскоро действия по принудително изпълнение, не освобождава последния от отговорност за разноски. Докато кредиторът притежава изпълнителен титул и не е предприел активни действия по оттеглянето му или изричен отказ от правата по него преди завеждане на делото, той поддържа правна несигурност в патримониума на длъжника. Самият факт на съществуване на изпълнителния титул и липсата на извънпроцесуално уреждане на отношенията по инициатива на кредитора, съставлява даване на повод за завеждане на иска по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ето защо 3 изключението на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложимо и ответникът следва да понесе отговорността за сторените по делото съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Предвид изложеното в тежест на ответника следва да се възложи заплатената от ищците държавна такса в размер на 762,83 лв. (390,03 евро) Относно направеното от ответника при условията на евентуалност възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение в размер на 1789,52 евро (равностойността на 3500 лв.), съдът намира същото за основателно. За определяне размера на дължимото възнаграждение следва да се съобрази, че исковото производство не се характеризира с фактическа и правна сложност, тъй като по въпросите за погасителната давност и перемпцията в изпълнителния процес е налице изобилна и константна съдебна практика както от национален характер, така и от наднационален. Отделно от това, обемът на извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител на ищците инкорпорира единствено изготвянето и депозирането на исковата молба с приложените към нея доказателства, като делото е приключило в едно съдебно заседание и без събиране на гласни доказателства или приемане на експертни заключения, предвид направеното признание на иска още с отговора на исковата молба.

Предвид изложените съображения и съобразявайки задължителните указания, дадени с Решение по дело С-438/2022 г. на Съда на Европейския съюз и практиката на ВКС (вкл. Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I т.о. на ВКС), съгласно които националният съд не е обвързан от минималните размери, определени в браншова наредба, когато те не отразяват действително положения труд и са непропорционални на сложността на делото, настоящият състав намира, че претендираният хонорар е прекомерен. С оглед действителната фактическа и правна сложност на спора и минималния обем положен труд, съдът намира, че се дължи възнаграждение в редуциран размер, а именно 500 евро на процесуалния представител на ищците адв. Р..

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ГПК вр. чл. 439 ГПК, че С. К. И. ЕГН **********, К. С. И. ЕГН **********, Т. Г. С. ЕГН ********** и И.М.М. ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖАТ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. "***, претендираните с изпълнителен лист от 25.06.2010г. по гр.д. № 27390/2010 г. по описа на СРС суми в размер на 13 195,78 лв. представляваща главница, ведно със законната лихва от 17.06.2010 г.; сумата от 5 875,06 лв., представляваща наказателна лихва за периода 15.07.2009 г. – 16.06.2010 г.; сумата от 381,42 лв., представляваща разноски и сумата от 631 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото, въз основа на който е образувано изпълнително дело *** по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ с район на действие СГС.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *** да заплати на С. К. И.

ЕГН **********, К. С. И. ЕГН **********, Т. Г. С. ЕГН ********** и И.М.М.

ЕГН **********, сумата от 890,03 евро, представляваща сторени в настоящото производство съдебни разноски.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5