Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 167 от 09.11.2026, Районен съд - Оряхово

Съд
Районен съд - Оряхово
Дело
454/2026
Подписан
09.11.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Оряхово, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20261460100454 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на Ю. М. К. с ЕГН:**********, с адрес: с. Селановци, общ. Оряхово, обл. Враца ул. „Хан Аспарух” №48, чрез адв. Л. Б. от САК, с която е предявила против „Сити Кеш” ООД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Н..П.П.-Управител иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните Ю. М. К. с ЕГН:********** и „Сити Кеш” ООД, ЕИК: ********* гр. София, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №1360520 от 13.08.2025г. е нищожен, като противоречащ закона;

- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор за потребителски кредит №1360520 от 13.08.2025г. да бъде признато за установено, че клаузата на чл.7 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 2259,40 лева е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.

Претендира и направени в настоящия процес разноски.

Ищцата Ю. К. твърди, че на 13.08.2025 г. е сключила със „Сити Кеш“ ООД Договор за потребителски кредит № 1360520, по силата на който е получила заем в размер на 2300 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 45 % и ГПР от 57,51 %. Съгласно погасителния план кредитът следвало да бъде погасен чрез 44 вноски, включващи главница, договорна лихва и неустойка за непредоставяне на обезпечение.

1

Ищцата поддържа, че договорът е нищожен, като при условията на евентуалност оспорва като нищожна клаузата за неустойка по чл. 7, ал. 5 от договора.

Като основание за нищожност на договора ищцата сочи прекомерния размер на уговорената възнаградителна лихва – 45 %, която според нея надвишава трикратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора и поради това противоречи на добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл.

3 ЗЗД.

Ищцата оспорва и посочения в договора ГПР от 57,51 %. Поддържа, че при определянето му не е отчетена дължимата неустойка, което според нея води до „скрито“ оскъпяване на кредита. Твърди също, че в договора липсва достатъчно ясна и разбираема методика относно формирането на ГПР и не е възможно да се установи кои разходи са включени в него.

Според ищцата това представлява нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и обуславя недействителност на договора по чл. 22 ЗПК.

По отношение на неустойката сочи, че съгласно чл. 6 от договора кредитът е следвало да бъде обезпечен с поръчител/и, като при непредоставяне на обезпечение чл. 7, ал. 5 предвижда заплащане на неустойка в размер на 2259,40 лв. Релевира се, че тази сума е прекомерна спрямо размера на предоставения кредит от 2300 лв. и надхвърля присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Ищцата поддържа, че уговорката за неустойка противоречи на закона и добрите нрави, както и че чрез нея се заобикалят ограниченията относно максималния размер на ГПР. Твърди, че неустойката представлява допълнително, „скрито“ оскъпяване на кредита и създава възможност за неоснователно обогатяване на кредитора, без да е свързана с доказани вреди от непредоставянето на обезпечение. Позовава се на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, чл. 26, ал. 1 ЗЗД и съдебна практика на ВКС относно нищожността на неустойки, противоречащи на закона и добрите нрави.

Ищцата се позовава и на чл. 22 ЗПК, според който при неспазване на определени императивни изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит договорът е недействителен, като поддържа, че при недействителност потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи.

2

В исковата молба е направено позоваване на практиката на ВКС относно задължението на съда служебно да следи за неравноправния характер и действителността на клаузите в потребителските договори, както и за съответствието им с добрите нрави.

С оглед изложеното ищцата моли съда да прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит №1360520 от 13.08.2025 г., сключен между нея и „Сити Кеш“ ООД, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие със закона. При условията на евентуалност моли да бъде признато за установено, че клаузата на чл. 7 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 2259,40 лв. за непредоставяне на обезпечение, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Посочва се, че общата сума по договора е формирана от 2300 лв. главница, 588,60 лв. договорна лихва и 2259,40 лв. неустойка. Ищцата претендира също присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Ответникът „Сити Кеш“ ООД оспорва предявения от Ю. М. К. иск като нередовен и неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен.

Прави искане за провеждане на информационна среща за процедура по медиация, като се позовава както на липсата на пречки по чл. 140а, ал. 3 ГПК, така и на изрично договорената между страните възможност за медиация по чл. 12, ал. 5 от договора за кредит.

По съществото на спора ответникът поддържа, че договорът за потребителски кредит № 1360520 от 13.08.2025 г. е действителен, като не са налице основания за недействителност по ЗПК, ЗЗП или ЗЗД.

Твърди, че ГПР от 57,51 % е законосъобразно определен, като към датата на сключване на договора максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК бил 59,1 %. Посочва, че начинът на изчисляване на ГПР и неговите компоненти били подробно посочени както в договора, така и в Стандартния европейски формуляр и Общите условия.

Поддържа, че неустойката за непредоставяне на обезпечение не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като възниква само при бъдещо неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и не представлява разход по кредита, известен и дължим към момента на сключването му.

3

Относно договорната лихва от 45%, ответникът оспорва твърдението, че тя противоречи на добрите нрави. Посочва, че законът не установява ограничение на договорната лихва до трикратния размер на законната лихва, а преценката за противоречие с добрите нрави следва да се извършва конкретно за всеки отделен случай. Според ответника уговорената лихва е част от ГПР, който от своя страна е под законово установения максимален размер.

Ответникът оспорва и нищожността на клаузата за неустойка в размер на 2259,40 лв. Посочва, че неустойката е уговорена като последица от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение – един или двама поръчители, отговарящи на предварително определени условия. Поддържа, че на кредитополучателя е предоставен 6- дневен срок за осигуряване на обезпечението, а неустойката е начислена едва след изтичането му. Според ответника потребителят е могъл да избегне неустойката чрез предоставяне на обезпечение или чрез упражняване на 14- дневното право на отказ от договора.

Поддържа се, че неустойката не противоречи на добрите нрави, тъй като има обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, размерът е предварително определен, а кредиторът е оценил предварително вредите от липсата на обезпечение. Счита се, че условията за предоставяне на обезпечение не са неизпълними и че кредитополучателят е имал реална възможност да избегне начисляването на неустойката.

Прави се възражение и срещу твърдението за неравноправност на клаузата по ЗЗП. Сочи се, че клаузите са ясни, разбираеми и конкретно определени, като потребителят е бил предварително информиран за размера на лихвата, ГПР, условията за предоставяне на обезпечение, размера на неустойката и последиците от непредоставянето му.

Поддържа, че не е налице значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Като допълнителен аргумент ответникът твърди, че ищцата е сключвала множество договори за кредит при идентични условия, включително с клаузи за неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Според ответника това доказвало, че тя е била запозната с условията и последиците от тези клаузи и доброволно е избирала да сключва последващи договори. От това ответникът извежда липса на заблуда, достатъчна информираност и наличие на индивидуално договаряне.

4

Моли се, ако съдът приеме иска за допустим, да го отхвърли като неоснователен, както и да му присъди на ответното дружество направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от Договор за потребителски кредит №1360520 от 13.08.2025г., сключен между ответника „Сити Кеш“ ООД като „кредитор“ и ищцата Ю. М.

К. като „кредитополучател“ е, че последната е получила в заем сумата от 1175,97 евро/2500 лева, като е поела задължение да я върне в периода от 20.08.2025г. до 17.06.2026г., на 20 вноски по 10,29 евро и 32 вноски по 42,29 евро.

От договора се установява, че същият е сключен при годишен лихвен процент в размер на 45.00 % и ГПР 57,51 %, като дължимата лихва за целия период е в размер на 300,95 евро /триста евро и 95 цента/.

Установява се от чл.6, ал.1 от договора, че страните са постигнали съгласие, кредитът да бъде обезпечен с поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на определени, изчерпателно изброени условия за размер на дохода, за липса на сключени договори за кредит и т.н.

В чл.7, ал.5 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на поръчителство или представеното такова не отговаря на посочените в чл.6 условия, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за неизпълнение на договора в размер на 1155,21 евро.

По делото, освен договора за кредит са предоставени и Застраховка „Злополука”, Общи условия за Застраховка „Злополука”, Стандартен европейски формуляр /СЕФ/, в който са отразени основните характеристики на потребителския кредит, а именно размер на главница, лихва, брой вноски, размер на отделната вноска, ГЛП, ГПР и др..

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установи, че по Договор за потребителски кредит №1360520 от 13.08.2025г. при определяне на Годишния процент на разходите /ГПР/ са взети предвид единствено размерът на главницата – 1175,97 евро и размерът на лихвата – 300,95 евро или общо сумата от 1476,92 евро. При това положение ГПР е в размер на 48,45 ℅, като в самия договор е посочен ГПР от 57,51 ℅. При включването на „неустойка за непредставено обезпечение”, размерът на ГПР по договора ще стане 530,61 ℅.

Според вещото лице, общата сума, която ищцата е заплатила на 5 ответното дружество по Договор за потребителски кредит №1360520 от 13.08.2025г. е в размер на 1206,78 евро /хиляда двеста и шест евро и 78 цента/, представляваща сбор от следните заплатени задължения по кредита: главница – 0 евро; лихва – 0 евро; неустойка за непредставено обезпечение – 820,90 евро и такси – 385,88 лева.

Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД.

В тежест на ищцата от Ю. М. К. е да докаже, твърдението си, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит №1360520 от 13.08.2025г. е нищожен, респ. клаузата на 7 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна, на твърдените основания.

В тежест на ответника е да докаже онези свои твърдения и правоизключващи възражения от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Предявеният иск е допустим, като предявен от субект с правен интерес.

Разгледан по същество искът е основателен.

С доклада по делото, съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №1360520 от 13.08.2025г., в който е предвидена клауза за заплащане на неустойка, както и че дължимата сума за неустойка не е включена в ГПР по договора.