Решение № 1080 от 05.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1080 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Георги Стоев като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100513651 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Н. К. К. – взискател по изп. дело № 20228480400650 на ЧСИ Р. А., подадена чрез упълномощения от него адв. Т.Г., срещу постановление № 1 от 26.10.2022 г. в частта, с която е намален размерът на адвокатското възнаграждение на адв. Г. по същото изпълнително дело от 650 лева на 200 лева. Жалбоподателят моли съда същото да бъде отменено, като незаконосъобразно.

В срока за възражение такова е постъпило от длъжника – „А.“ ЕООД, чрез адв. С.Г. от САК, с което оспорва жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Приложени са и мотиви от съдебния изпълнител по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които се поддържа становище за неоснователност на жалбата и оставянето без уважение, имайки предвид фактическата и правна сложност на делото.

Съдът, след като взе предвид изложените от страните съображения и мотивите на съдебния изпълнител, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20228480400650 по описа на ЧСИ Р. А. е образувано на 13.10.2022 г. по молба на Н. К. К., представляван от упълномощения от него адв. Т.Г., П.Н.М., Е.Н.Б. и Б.Г.М., представлявани от адв. Н.Х., въз основа на изпълнителен лист от 20.07.2022 г., издаден по гр. д. № 32110/2012 г. по описа на Софийски районен съд, за осъждането на „А.“ ЕООД, Е.М.Б., Г.К.Б. и М.Г.Б. за заплащане на посочените в него суми.

В молбата е посочен и изпълнителния способ за събиране на вземането – налагане на запор 1 на банковите сметки на длъжниците. Направено е и искане да бъдат присъдени и направените за изпълнителното производство разноски, в това число и адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева. Към молбата са приложени пълномощни и договори за правна защита и съдействие от 12. 10. 2022 г. и от 11.10.2022 г., сключени между взискателите и представляващите ги в изпълнителното производство адвокати, с които са уговорили заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева.

На 14.10.2022 г. на длъжника „А.“ ЕООД е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която са посочени сумите в общ размер, които се дължат на взискателите, в това число и по 650 лева – адвокатски възнаграждения, а с друга покана от 18.10.2022 г. е посочен размерът на задължението, което дружеството следва да заплати на взискателите, в това число и от по 162,50 лева – адвокатски възнаграждения.

В срока за доброволно изпълнение на 24.10.2022 г. длъжникът – търговско дружество, е подал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което счита, че следва да бъде определено в минимален размер, с оглед липсата на сложност на делото и готовността му да изплати задължението си в срока за доброволно изпълнение. На същата дата по специалната сметка на ЧСИ е постъпила сума в размер на 1 594,72 лева, наредена от дружеството – длъжник, с посочено основание – плащане по и.д. № 650/2022 г. на ЧСИ Р. А..

С постановление № 1 за определяне на разноски от 26.10.2022 г., предмет на настоящата проверка, съдебният изпълнител е намалил размера на адвокатското възнаграждение на адв. Т.Г. – пълномощник на взискателя Н. К. К. от 650 лева на 200 лева, определен съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължим единствено за образуване на изпълнително производство. Със същото е намалена и дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 143,71 лева на 122,11 лева с ДДС.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/09. 07. 2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Разпоредбата на чл. 10, т. 2 (Изм. ДВ, бр. 68 от 2020 г.) от същата предвижда за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лева - 200 лева, и за вземания над 1000 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7.

Установява се от материалите по изпълнителното производство, че процесуалният представител на взискателя Н. К. не е извършвал други действия в производството с цел 2 удовлетворяване на парични вземания, освен подаването на молбата за образуването му с посочване на изпълнителния способ, поради което и не е възникнало условието, при което да му се дължи и допълнително възнаграждение, освен това за образуването на изпълнителното производство. При това положение правилно съдебният изпълнител правилно и законосъобразно е редуцирал претендираните от взискателя разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение от 650 лева на 200 лева, определено съгласно чл.

10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изложените съображения, жалбата срещу постановлението на съдебния изпълнител следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

С оглед горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя Н. К. К. срещу постановление № 1 от 26. 10. 2022 г. за определяне на разноски по изп. дело № 20228480400650 по описа на ЧСИ Р. А., с рег. № 848 на КЧСИ и район на действие Софийски градски съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3