Решение № 4741 от 18.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4741 гр. С, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.В.АЛ. при участието на секретаря В.ХР.К. като разгледа докладваното от В.В.АЛ. Гражданско дело № 20231110153653 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

18.03.2024 г., гр. С

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.АЛ. при секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдия В.АЛ. гр. дело № 53653/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „Т.С.“ ЕАД срещу „И.ТР.“ ЕООД, в която се твърди, че ответникът бил потребил топлинна енергия за стопански нужди за недвижим имот, находящ се в гр.С, ж. к. „М 4“, бл. ****, вх. В, ап. 8, аб. № ******, като топлинната енергия била доставена и потребена без наличието на валидно правно основание, поради което ответникът се бил обогатил неоснователно. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 249,88 лева за периода от 01.08.2020 г. до 31.08.2020 г., от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г. и от 01.02.2022 г. до 30.04.2022 г., но ответникът не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 17,41 лева за периода от 31.07.2020 г. до 30.05.2023 г. Уточнява, че посочените претенции са формирани след съобразяване на извършено плащане в размер от 13,03 лв. на 24.08.2023 г.

1

Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но длъжникът по заповедта бил подал възражение, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като исковете се оспорват. Навежда доводи, че е извършил плащания, с които е погасил изцяло задълженията за потребена топлинна енергия през процесния период в процесния имот.

Изяснява, че издадените от ищеца фактури включвали задължения за седем апартамента с различни абонатни номера, но обединени под един общ код на платеца, като подробно аргументира, че е извършвал плащания по този код и така е погасил задълженията си по всички процесни фактури. Поддържа, че при плащанията изрично е посочвал основанието и периода, за който плаща, което следвало да се съобразява от ищцовото дружество. В условията на евентуалност поддържа, че не дължи плащане, тъй като се касаело за непоискана услуга. Развива аргументи, че не бил ползвател, а само собственик на процесния имот, като отдавал същия под наем и именно наемателите следвало да сключат договор за доставка на ТЕ и да отговарят за заплащането й, каквато уговорка била налице и в договорите за наем. Твърди, че не е сключил договор с ищеца, тъй като не бил съгласен с предлаганите от последния типови договори и общи условия, а предложил индивидуален такъв по законоустановения ред, но ищецът не взел отношение по него. Оспорва доказателствената стойност на представените с исковата молба доказателства, като развива доводи, че не се установява размерът на доставената и потребена топлинна енергия.

Навежда съображения, че не дължи мораторна лихва, тъй като не е поставян в забава чрез отправена покана за плащане. Счита, че претенциите на ищеца са недоказани, като излага съображения по представените по делото доказателства и направените от ищеца доказателствени искания. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като не е изразило становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че при проверка на исковата молба, същата е нередовна, поради което на ищеца следва да се предоставят указания във връзка със същата.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е доставил топлинна енергия до стопанския обект на ответника; 2) ответникът реално да е потребил доставената топлинна енергия; 3) да липсва валидно правно основание – тоест годен правопораждащ юридически факт, от който между страните да е възникнало валидно правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени блага, а именно - доставянето и потреблението на топлинна енергия.

Приложен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 92, том I, reg. # *****, нот. дело № 84/2012 г., като се изяснява, че „И.ТР.“ ЕООД е станал собственик на следния недвижим имот: находящ се в гр.С, ж. к. „М 4“, бл. ****, вх. В, ап. 8.

Съгласно правилото на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

2

В правилото на § 1, т. 43 ДРЗЕ (отм., ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е регламентирано, че „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Настоящият съдебен състав намира на първо място, че с оглед въведеното основание на претенцията на ищеца не може да направи извод, че процесният имот изобщо касае „стопански нужди“. Касае се за имот, съобразно описанието в нотариалния акт, които е жилищен такъв, а съгласно § 5, т. 29 и т. 30 ДР ЗУТ " Жилищна сграда" е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ. При определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища. "Жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Тоест, след като благоустройствения закон е предвидил, че имота е определен не за стопански, а за жилищни нужди и по делото липсват други доказателства в тази насока това е достатъчно основание, за да претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени с оглед въведеното основание на иска, доколкото при предявен иск при условията на чл. 422 ГПК, правилото на чл. 214, ал. ГПК за изменението на основанието на иска е неприложимо – в този смисъл т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

На следващо място трябва да се посочи и обстоятелството, че дори да не се възприеме посоченото по-горе съображение в случая следва да се изходи от правилото на чл. 293 ТЗ. Според разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ За действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. А съгласно ал. 3 на същата новела страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.

В процесния случай по делото е представено и неоспорено писмено от ответника до ищеца, с което ответника е поканил ищеца да сключат индивидуален договор. В случая не може да се говори за оферта за сключване на договор по смисъла на чл. 13-14 ЗЗД, а за покана за отправяне на оферта – т. нар. invitatio ad offerendum. Вместо това от заключението на СТЕ, което преценено съобразно правилото на чл. 202 ГПК, следва да бъде кредитирано, тъй като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно се изяснява, че до процесния имот е доставяна топлинна енергия. Тоест, ищецът е изпълнявал задължението си по търговска сделка.

Предвид заключението на ССчЕ и допълнителната ССчЕ от които се установяват извършени плащания, като последните следва да бъдат кредитирани, тъй като преценени съобразно правилото на чл. 202 ГПК са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно, то следва да се направи извод, че ответника е приел офертата за сключването на договор, като никоя от страните не е оспорвала действителността му по смисъла на чл. 293 ТЗ.

При това положение, трябва да се отбележи, че предвидената в закона форма за доставка на топлинна енергия за стопански нужди е такава за действителност (ad solemnitatem), а не такава за доказване (ad probationem). Доставката на топлинна енергия без договор за покупко-продажба на топлинна енергия за стопански нужди принципно обосновава хипотеза на приложението на правилата за неоснователното обогатяване (чл. 59 ЗЗД), доколкото трябва да се остойности ползването на благо без наличието на валидно правно основание. Но когато се касае за отношения между търговци правилата на ЗЕ не 3 изключват общите правила за сключването и изпълнението на търговски сделки, поради което в случая именно по аргумент от чл. 293 ТЗ следва да се приеме, че е налице сключен договор за покупко-продажба на топлинна енергия, чиято валидност не е била оспорена.

Това обстоятелство е достатъчно, за да се изключи непрестативната кондикция по чл. 59, ал.

1 ЗЗД, като аргумента в тази насока е правилото на чл. 59, ал. 2 ЗЗД, според което това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Отсъствието или наличието на друг иск по смисъла на чл. 59, ал. 2 ЗЗД следва да се преценява само и единствено по отношение на обогатилото се лице застава и ВС. В т. 11 от Постановление 1 от 1979 г. на Пленума на ВС е указано, че възможността на ищеца да се защити с иск на известно основание (непозволено увреждане, договорно отношение) спрямо друго лице, не го лишава от правото да иска от неоснователно обогатилия се връщане на полученото от него до размера на обедняването – така Решение № 129 от 16.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 406/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 272 от 17.10.2012 г. по гр. д. № 49 / 2012 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение., Решение № 531 от 01.07.2013 г. по гр. д.

№ 1350/2010 г. на Върховен касационен съд . В случая е налице друг иск – този въз основа на договора, което е самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Нормата на чл. 59, ал.

2 ЗЗД, доколкото касае материалното право не касае допустимост на претенция, освен в определени хипотези, когато се касае по-скоро за редовност на исковата молба. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗЗД касае правният спор по същество, като пряката й цел е да предотврати възможността на едно лице да претендира суми от две различни лица на различно основание – едното непрестативната кондикция, а другото въз основа на договорен или извъндоговорен източник на облигационно отношение, доколкото по този начин практически би се достигнало не само до хипотеза на неистинска солидарност – когато две лица дължат една и съща сума на различни основания, но може да се достигне и ще се достигне до дължимост на парична сума за едно и също нещо, но на различни основания, която теоретично длъжниците следва да заплатят, за удовлетворяването на един и същи кредиторов интерес.

Съдът намира, че следва да изясни и още едно принципно положение, което е от значение за отхвърляне на претенцията. По делото няма спор с оглед заключението на ССчЕ и допълнителното ССчЕ, че ответникът е плащал задълженията си по процесните фактури, но ищецът въпреки посоченото сам е извършвал прихващането на изпълнението – изрично посочено от експерта в о. с. з. от 19.02.2024 г. В случая съдът намира, че трябва да се вземат предвид постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК, според което „ Условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД.