Решение № 197 от 10.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Пловдив, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Станислава Б. Бозева

Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска в присъствието на прокурора Георги Г. Гешев като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245300600688 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 260000/04.04.2023г. по НОХД № 686/2019г. по описа на Районен съд Пловдив, съдът:

1. е признал подс. А. А. И. за виновен в извършването на две престъпления по чл. 143, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, както следва:

- в това, че на 24.10.2013 г. в землището на с. С., обл.Пловдив, в съучастие като извършител с Т. А.ов Т., ЕГН **********, А. Т. Т. ЕГН **********, А. А. И. ЕГН **********, А. Г. М., ЕГН ********** и неустановено по делото лице е принудил другиго – А. Ц. Ц., ЕГН **********, да извърши нещо, противно на волята му, като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.143 ал.1 вр с чл.20 ал.2 вр с ал.1 вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, като го признал за невиновен в това престъплението да е извършено в съучастие като извършител с подсъдимия А. Д. А. и го оправдал 1 по първоначално повдигнатото обвинение в този смисъл;

- и че на 24.10.2013г. в землището на с.С., обл.Пловдив, в съучастие като извършител с Т. А.ов Т. ЕГН **********, А. Т. Т. ЕГН **********, А. А.

И. ЕГН ********** и А. Г. М., ЕГН ********** е принудил другиго – И. Т. Г., ЕГН **********, да извърши нещо, противно на волята му, като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.143 ал.1 вр с чл.20 ал.2 вр с ал.1 от НК, във връзка с чл. 54, ал. 1 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца.

На осн. чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил на подс. А. А. И. едно общо най-тежко наказание - лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 НК е отложил за срок от три години и е приспаднал на основание чл. 59, ал.2 вр. с ал.1 от НК времето, през което подсъдимият е бил задържан.

С присъдата подс. А. А. И. е признат за невиновен в това:

- на същата дата и място да е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Nokia 101“ с IMEI – 1: ***, с IMEI – 2: ***, ведно със симкарта на „Мтел“, на стойност 50 лева /петдесет лева/, от владението на Г. Н.

Г., ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл.194 ал.1 от НК;

- на 24.10.2013г. в землището на с. С., обл. Пловдив, да е придобил по какъвто и да е начин и държал боеприпаси за огнестрелни оръжия – 99 броя ловни патрони калибър 12х70, 72 броя бойни патрони калибър 22WMR, 1 бр. боен патрон за ловни цели, калибър 9.3х62 мм, общо 172 броя патрони, без да има за това надлежно разрешение - престъпление по чл.339 ал.1 от НК;

- и на 24.10.2013г. в землището на с.С., обл.Пловдив, в съучастие като извършител с А. Т. Т. ЕГН **********, А. А. И. ЕГН ********** и А. Г. М., ЕГН **********, е принудил другиго – Г. Н. Г. ЕГН ********** да извърши нещо, противно на волята му, като е употребил за това сила и заплашване престъпление по чл. 143 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр с ал.1 от НК, като на основание чл. 304 НПК е оправдан и по трите повдигнати му обвинения в този смисъл.

2. Съдът е признал подс. А. Г. М., ЕГН ********** за виновен в това, че:

2

- на 24.10.2013г. в землището на с.С., обл.Пловдив, в съучастие като извършител с Т. А.ов Т. ЕГН **********, А. Т. Т. ЕГН **********, А. А. И.

ЕГН ********** и А. А. И. ЕГН ********** и неустановено по делото лице, е принудил другиго – А. Ц. Ц., ЕГН **********, да извърши нещо, противно на волята му, като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.143, ал.1 вр с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на наказание три месеца лишаване от свобода, като го признал за НЕВИНОВЕН в това престъплението да е извършено в съучастие като извършител с подсъдимия А. Д. А. и го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение в този смисъл;

- на 24.10.2013г. в землището на с.С., обл.Пловдив, в съучастие като извършител с Т. А.ов Т. ЕГН **********, А. Т. Т. ЕГН **********, А. А. И.

ЕГН ********** и А. А. И. ЕГН ********** е принудил другиго - И. Т. Г.

ЕГН **********, да извърши нещо, противно на волята му, като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.143, ал.1 вр с чл.20 ал.2 вр с ал.1 от НК, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на наказание три месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил на подс. А. Г. М. едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 НК отложил за срок от три години.

С присъдата подс. А. Г. М. е признат за невиновен в това, че на 24.10.2013г. в землището на с.С., обл.Пловдив, в съучастие като извършител с А. Т. Т. ЕГН **********, А. А. И. ЕГН ********** и А. А. И. ЕГН *** да е принудил другиго – Г. Н. Г. ЕГН ********** да извърши нещо, противно на волята му, като е употребил за това сила и заплашване - престъпление по чл.143, ал.1 вр с чл.20, ал.2 вр с ал.1 от НК, поради което на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение в този смисъл.

3. С присъдата подс. А. Д. А., ЕГН ********** е признат за невиновен в това, че на 24.10.2013г. в землището на с. С., обл.Пловдив, в съучастие като извършител с Т. А.ов Т. ЕГН **********, А. Т. Т. ЕГН **********, А. Г. М., ЕГН **********, А. А. И. ЕГН ********** и А. А. И. ЕГН **********, е принудил други го – А. Ц. Ц., ЕГН **********, да извърши нещо, противно на волята му, като е употребил за това сила и заплашване - престъпление 3 чл.143, ал.1 вр с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, поради което на основание чл.

304 НПК съдът го е оправдал по повдигнатото му обвинение в този смисъл.

4. Подс. А. Т. Т., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че:

- на 24.10.2013г. в землището на с.С., обл.Пловдив, в съучастие като извършител с Т. А.ов Т. ЕГН **********, А. Г. М., ЕГН **********, А. А. И.

ЕГН **********, А. А. И. ЕГН ********** и неустановено по делото лице, е принудил другиго – А. Ц. Ц., ЕГН **********, да извърши нещо, противно на волята му, като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.143, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр с ал.1 от НК във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК съдът го е осъдил на наказание три месеца лишаване от свобода, като го е признат за невиновен в това престъплението да е извършено в съучастие като извършител с подсъдимия А. Д. А. с ЕГН: ********** и е оправдан по повдигнатото му обвинение в този смисъл;

- на 24.10.2013г. в землището на с.С., обл.Пловдив, в съучастие като извършител с Т. А.ов Т. ЕГН **********, А. Г. М., ЕГН **********, А. А. И.

ЕГН ********** и А. А. И. ЕГН **********, е принудил другиго – И. Т. Г.

ЕГН **********, да извърши нещо, противно на волята му, като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.143, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил на подс. А. Т. Т. едно общо най-тежко наказание, а именно три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК.

С присъдата подс. А. Т. Т. е признат за невиновен в това на 24.10.2013г. в землището на с.С., обл.Пловдив, в съучастие като извършител с А. Г. М., ЕГН **********, А. А. И. ЕГН ********** и А. А. И. ЕГН **********, да е принудил другиго – Г. Н. Г., ЕГН ********** да извърши нещо, противно на волята му, като е употребил за това сила и заплашване - престъпление по чл.143, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.

304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение в този смисъл.

5. Подс. А. А. И., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че:

- на 24.10.2013г. в землището на с.С., обл.Пловдив, в съучастие като извършител с Т. А.ов Т. ЕГН **********, А. Г. М., ЕГН **********, А. А. И.

4

ЕГН **********, А. Т. Т. ЕГН ********** и неустановено по делото лице, е принудил другиго – А. Ц. Ц. ЕГН ********** да извърши нещо, противно на волята му, като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.143, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр с ал.1 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, като го признал за невиновен в това престъплението да е извършено в съучастие като извършител с подсъдимия А. Д. А. и е оправдан по повдигнатото му обвинение в този смисъл;

- на 24.10.2013г. в землището на с.С., обл.Пловдив, в съучастие като извършител с Т. А.ов Т. ЕГН **********, А. Г. М., ЕГН **********, А. А. И.

ЕГН ********** и А. Т. Т. ЕГН ********** е принудил другиго – И. Т. Г.

ЕГН **********, да извърши нещо, противно на волята му, като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.143, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр с ал.1 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил на подс. А. А. И. едно общо най-тежко наказание - лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил за срок от три години.

С присъдата подс. А. А. И. е признат за невинен в това, че на 24.10.2013г. в землището на с.С., обл.Пловдив, в съучастие като извършител с А. Г. М., ЕГН **********, А. А. И. ЕГН ********** и А. Т. Т. ЕГН ********** е принудил другиго – Г. Н. Г. ЕГН, **********, да извърши нещо, противно на волята му, като е употребил за това сила и заплашване престъпление по чл.143, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр с ал.1 от НК, поради което на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение в този смисъл.

Съдът е осъдил подсъдимите А. А. И., А. Г. М., А. Т. Т. и А. А. И. да заплатят солидарно на гражданските ищци и частни обвинители И. Т. Г. и А.

Ц. Ц. сумите от по 5 000 лева, представляващи претърпени от всеки един от тях неимуществени вреди от престъпленията, предмет на обвинението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.10.2013г. до окончателното й погасяване, както и сумата от по 800 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

5

Осъдил е подсъдимите А. А. И., А. Г. М., А. Т. Т. и А. А. И. да заплатят държавна такса върху уваженитe граждански искове, както и по равно направените разноски по делото в размер на 327.00 лева по сметка на ОСО при ОП-Пловдив, а по сметка на РС гр. Пловдив сумата от 60 лева.

Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства по делото.

Окръжен съд Пловдив е сезиран с протест на РП Пловдив против оправдателната част от присъдата, в частта, с която подсъдимите А. И., А. М., А. Т. и А. И. са били признати за невинни в извършване на престъпление по чл. 143, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 от НК спрямо пострадалия Г. Н. Г. и в частта, в която подс. А. А. И. е бил признат за невинен за извършено престъпление по чл. 339, ал.1 от НК. Доводите на прокурора са за необоснованост и неправилност на съдебния акт в тези части, несъответни на събраните доказателства. Подадено е и допълнение към подадения протест, в което се излага допълнителна аргументация за необоснованост на присъдата в сочените оправдателни части. Отправя се искане за отмяна на присъдата в тези части, като подсъдимите А. И., А. А., А. Т. и А. И. бъдат осъдени за престъплението „принуда“ спрямо пострадалия Г. Н. Г., а подс. А. И. – и за престъплението по чл. 339, ал.1 от НК, съобразно повдигнатите им обвинения.

Подадена е и въззивна жалба от адв. З. К. – защитник на подс. А. Т., против присъдата в осъдителната й част, касаеща неговия подзащитен, с изтъкнати съображения за неправилност и необоснованост, като се отправя искане за отмяна на присъдата в тази част. В допълнение към въззивната жалба, адв. З. К. доразвива оплакването, че присъдата в атакуваната от него част е необоснована, като не отговаря на доказателствата по делото. Сочи, че в мотивите си съдът преимуществено се е доверил на доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, основно на разпознаване от страна на пострадалия Ц., което обаче процесуално-следствено действие е било извършено в разрез с правилата на НПК. Отделно от това сочи, че не са събрани категорични доказателства именно А. Т. да е реализирал кое да е от процесните престъпления, за което е признат за виновен, като по отношение на пострадалия Г. според защитата съдът е подминал и противоречието в твърденията на свид. Г., от една страна и свид. Т. Т., от друга, касателно поведението на подс. А. Т..

Разпечатката съдържа 55 от 118 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/45b3be70-b88a-407c-9252-33d7030e6a06