Решение № 226 от 28.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20245000500463 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от С. Д. С. чрез процесуалния му представител адвокат А. Д. против решение № 823/23.06.2024 г., постановено по гр.д. № 1036/2023 г. по описа на П.ския окръжен съд – ХХІІ гр.с.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и постановено в противоречие с императивни материалноправни и процесуалноправни норми, доколкото първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички релевирани от него възражения, не е обсъдил въпроса дали предварителният договор е действителен или противоречи на закона и накърнява добрите нрави, поради което е формирал неправилен извод за наличие на предпоставките на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, към договора не са подписвани анекси от страните, а правото да се иска обявяване на предварителния договор за окончателен е погасено по давност, поради което моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.

1

Въззиваемата А. Т. Д. чрез процесуалния й представител адвокат Я. Я. оспорва въззивната жалба и моли съда да я отхвърли като неоснователна и да потвърди обжалваното решение. Счита, че голяма част от твърденията в нея не са били въведени в първоинстанционното производство, а за първи път се правят с въззивната жалба, като пред окръжния съд е било установено наличието на облигационна връзка между страните, собствеността на имота, плащането на голяма част от цената, отказът на ответника да сключи окончателен договор, а при съществуването на всички съществени условия на договора правилно искът е бил уважен. Претендира направените в производството разноски.

Постъпила е частна жалба от А. Т. Д. чрез процесуалния й представител адвокат Я. Я. против определение № 2253/20.08.2024 г., постановено по същото гражданско дело, като в нея се твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно по изложените подробни съображения, поради което се иска съдът да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да бъде изменено решението в частта за разноските, като С. Д. С. да бъде осъден да заплати на адвокат Я. Я. 7 690 лв. адвокатско възнаграждение за осъществена безплатно правна помощ на ищцата по настоящото дело и 3 845 лв. адвокатско възнаграждение за защита в обезпечителното производство вместо присъдените в решението 4 978 лв. и съответно 2 814 лв.

Ответникът по частната жалба С. Д. С. чрез процесуалния му представител адвокат А. Д. счита, че тя е неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащи на обжалване съдебни актове от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от А. Т. Д. против С. Д. С. иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Ищцата твърди, че ответникът е собственик на описания в исковата молба недвижим имот, като на 18.04.2017 г. страните са сключили предварителен договор, с който ответникът се е задължил да продаде имота на ищцата в срок до 31.10.2017 г., а тя се е 2 съгласила да заплати продажна цена от 45 000 евро, което задължение е изпълнила почти изцяло, превеждайки с три банкови бордера от 18.04.2017 г., от 11.08.2017 г. и от 13.07.2018 г. на С. още общо 87 100 лв. /19 500 лв., 58 800 лв. и 8 800 лв./, т.е. общо е заплатила 44 533,50 евро от продажната цена и са останали дължими 466,50 евро. По общо съгласие на страните срокът за сключване на окончателен договор бил удължаван двукратно, а последната уговорка била това да стане до 18.07.2018 г., но въпреки поС.ните разговори и заплащане на голяма част от продажната цена ответникът отказвал по различни поводи да прехвърли имота. С оглед изложеното ищцата моли съда да обяви предварителния договор от 18.04.2017 г. за окончателен. Претендира разноски.

Ответникът С. Д. С. оспорва иска, като твърди, че ищцата е неизправна страна по предварителния договор, тъй като не се е явила пред нотариус за сключване на окончателен договор, не е заплатила изцяло цената на имота, а договорът е бил прекратен с изтичане на срока - 31.10.2017 г. и липсата на активност от страна на Д. за сключване на договора, с която оспорва да са били в близки отношения и да са се срещали, както и да са подписвали анекси за удължаване на срока на договора, като оспорва като неистински анекс от 30.10.2017 г., за който твърди, че не е подписан от ищцата. Прави възражение за погасяване правото на иск по давност. Претендира разноски.

С обжалваното решение е обявен за окончателен сключеният между С.

Д. С. и А. Т. Д. на 18.04.2017 г. предварителен договор, по сила на който С. Д.

С. се е задължил да продаде на А. Т. Д. апартамент на втори етаж от триетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул. „С.В.“ №*, застроена площ от 66,50 кв.м., заедно с избено помещение под втория магазин към улица „Г.“ с вход от двора през пералнята, ведно с 1/20 ид.ч. от дворното място с обща площ от 392 кв.м., съставляващо имот с пл. №***, за който е отреден парцел Iза обществени и жилищни нужди, кв. 45, който имот към настоящия момент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор

*************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., като имотите са подробно описани в решението, срещу продажна цена в размер на 45 000 евро, част от която в размер на 44 533,50 евро е заплатена от купувача, при условие, че А. Т. Д. заплати на С. Д. С. остатъка от продажната цена в размер на 466,50 евро в двуседмичен срок от влизане на решението в сила, А. Т. Д. е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по 3 сметката на Окръжен съд - П. 670,56 лв. такса за прехвърлянето на имота, както и да заплати по сметка на О. П. 2 640,37 лв. местен данък, С. Д. С. е осъден да заплати на А. Т. Д. направените по делото разноски в размер на 658,00 лв., както и да заплати на адвокат Я. В. Я. по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА 4 978 лв. адвокатско възнаграждение за защита в исковото производство и 2 814 лв. адвокатско възнаграждение за защита в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 757/2023 г. на Пловдивския окръжен съд, както и е разпоредено в полза на Държавата да се впише възбрана върху имота за вземанията от 670,56 лв. и 2 640,37 лв.

Решението е обжалвано от ответника изцяло, поради което то е предмет на въззивното производство в своята цялост.

С определение № 2253/20.08.2024 г. по същото гражданско дело е оставена без уважение молбата на адвокат Я. Я. като пълномощник на ищцата А. Д., с която се иска да бъде изменено решението в частта за разноските, като определеното по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА възнаграждение на адвокат Я. бъде завишено, както следва: за защита в исковото производство от 4 978 лв. на 7 690 лв. и за защита в обезпечителното производство - от 2 814 лв. на 3 845 лв.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК, както и при служебната проверка на определението, не се установиха пороци, обуславящи тяхната нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Изхождайки от посочените в исковата молба фактически твърдения, настоящият състав намира, че предявеният иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е допустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 19 от ЗЗД предварителният договор за сключване на определен окончателен такъв трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, като всяка от страните по него може да предяви иск за сключване на окончателен договор, а в производството по чл. 362 и сл. от ГПК с предмет вещно право върху 4 недвижим имот съдът е длъжен да установи наличието на действително съглашение между лицата и неговото съдържание, както и да провери дали са налице предпоставките за прехвърляне собствеността по нотариален ред.

Видно от предварителен договор от 18.04.2017 г., С. Д. С. като продавач се е съгласил да продаде на купувача А. Т. Д. в изискуемата от закона нотариална форма апартамент на втори етаж от триетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул. „С.В.“ №*, с източно изложение и със застроена площ от 66,50 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, хол, клозет, заедно с избено помещение под втория магазин към улица „Г.“ с вход от двора през пералнята, ведно с 1/20 ид.ч. от дворното място, застроено и незастроено от 392 кв.м., съставляващо имот с пл. №***, за който е отреден парцел I-за обществени и жилищни нужди, кв. 45, с посочени в договора граници на дворното място, като достъпът до етажа е от новопостроеното стълбище, покрито с тераса, срещу заплащане от страна на купувача на цена в размер на 45 000 евро, платима както следва: 10 000 евро капаро, което продавачът е заявил, че е получил по банков път в деня на подписване на договора, а остатъкът от продажната цена от 35 000 евро продавачът е заявил, че е съгласен да му се заплати от купувача с негови собствени средства и/или чрез кредит, отпуснат на купувача от търговска банка на територията на страната, без да се посочи конкретен падеж на задължението, а сключването на окончателния договор е уговорено да се извърши в срок до 31.10.2017 г., докогато страните трябва да се явят пред нотариус В.П. в кантората му в гр.

П., ул. „Х.Г.Д.“ №**, ет.*, а срокът за сключване на договора и нотариусът, пред който ще бъде изповядана сделката, могат да бъдат променени само с писмено споразумение между страните, като е предадено владението от продавача на купувача в деня на подписване на договора.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за неправилност на обжалваното решение поради това, че окръжният съд не е обсъждал въпроса дали сключеният предварителен договор е действителен, респ. дали същият не противоречи на закона или накърнява добрите нрави.

Такова възражение не е било направено от ответника в първоинстанционното производство и не са били събирани нарочни доказателства за неговото установяване или опровергаване.

Действително в определени случаи съдът е длъжен служебно да следи 5 за нищожността на правните сделки, които са от значение за решаване на правния спор, което изрично е залегнало в разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, касаеща неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, каквато хипотеза в случая не е налице.

По отношение на останалите сделки задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Когато предмет на делото са правоотношения, произтичащи от правна сделка, ответникът може да противопостави правоизключващи възражения, основани на нищожността на сделката или на отделни части от нея. При липса на такива възражения обаче съдът не винаги е обвързан да зачете нейните правни последици, тъй като императивните норми, уреждащи нищожността на сделките, не могат да бъдат дерогирани по волята на страните, които са ги сключили, а задължение на съда е да приложи императивна правна норма, дори страните да не са се позовали на нея.

Именно за защита принципа на законността в ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Разпечатката съдържа 36 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/45b37be7-c63e-4c49-8123-0ad5371a6b2f