Решение № 261085 от 25.03.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1142/2021
- Вид
- Решение № 261085
- Подписан
- 25.03.2022
- В сила
- 25.03.2022
- Състав
- ВИОЛЕТА ИВАНОВА ЙОВЧЕВА, ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ КОВАЧЕВ, МАРИАНА ВАСИЛЕВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 182, ал. 2, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е гр.София, 25.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 1142 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 21.08.2020г., изменено в частта за разноските с определение от 18.12.2020г. по гр.д. № 50676/2019 г. на СРС, I ГО, 32 състав, П.на Р.Б.е осъдена да заплати на М.Г.П. сумата 800 лв. – обезщетение за имуществени вреди и сумата 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили по повод повдигнато обвинение по ДП №13/2018г. по описа на РУ-гр.Своге, пр.пр.7/2018г. по описа на РП Своге за престъпление по чл. 182, ал. 2, пр. 1 НК, за което ищцата е оправдана с влязло в сила решение №73/14.08.2018г. по н.а.х.д. №65/2018г. на PC - гр. Своге, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - сумата 277. 61 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 04.01.2019г. до 01.09.2019г., като е отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата над сумата от 3 000 лв. до пълния предявен размер от 4 000 лв., както и иска за законна лихва за забава за разликата над сумата от 277. 61 лв. до пълния предявен размер от 322. 67 лв.
Срещу решението в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от П.на Р.Б., с оплаквания за неговата неправилност и необоснованост. Поддържа се, че ищцата не е доказала за нея да са настъпили неимуществени вреди във връзка с наказателното преследване, като част от фактическия състав на отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е изложил достатъчно ясни мотиви при определяне на приетия от него размер на обезщетение, като не е обсъдил съображенията на ответника за ниската степен на увреждането. Сочи се, че по отношение на ищцата е била наложена най-леката мярка за неотклонение – „подписка“, която единствено изисква лицето да не променя местоживеенето си. Жалбоподателят твърди, че съдът не е взел предвид ниския интензитет на предприетите спрямо ищцата процесуално-следствени действия. Излага съображения, че досъдебното производство е завършило за около месец, а съдебната фаза е преминала през две инстанции за период, по-малък от година. Поддържа, че не е отчетено в обжалвания акт, че престъплението, за което е повдигнато обвинение, не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и обвинителният акт е бил внесен в съда с предложение за освобождаване на ищцата от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Твърди се, ищцата е била наясно с наличието на предпоставките за освобождаване, тъй като е била защитавана от адвокат, който е следвало да й разясни, че не е имало опасност да ѝ бъде наложено наказание по НК, а единствено глоба. Твърди, че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, като не е обсъдил същото във връзка с останалите обстоятелства по делото, нито е взел предвид, че заключението не се основава на медицинска документация, а единствено на материалите по делото и личен преглед на ищцата, по време на който тя е имала възможност да заяви ползващи я факти и обстоятелства. Въззивникът поддържа, че отговаря единствено за вреди, настъпили след привличането на ищцата като обвиняем. Твърди, че по делото не е доказано уронване на престижа и доброто име на ищцата в обществото. Навежда доводи, че определеното обезщетение не е съобразено с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и с икономическия стандарт в страната към момента на настъпване на вредите. Моли съда да отмени решението в осъдителната му част, като отхвърли предявените от ищцата искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата М.Г.П. оспорва жалбата с депозиран писмен отговор по подробно изложени съображения. Оспорва твърденията за липса на настъпили за нея неимуществени вреди във връзка с образуваното наказателно производство. Счита, че първоинстанционният съд в мотивите си е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като присъденото обезщетение съответства не само на характера и степента на търпените вреди, но и естеството на упражнената наказателна репресия. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част с присъждане на разноски.
Решението в частта, с която исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 3 000 лв. до пълния предявен размер от 4 000 лв., както и за лихва за забава за периода от 04.01.2019 до 01.09.2019г. за разликата над сумата от 277. 61 лв. до пълния предявен размер от 322. 67 лв., са отхвърлени като неоснователни, е влязло в сила като необжалвано.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Производството е образувано по предявени от М.Г.П. срещу П.на Р.Б./ПРБ/ искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати сумата 800 лв. - обезщетение за имуществени вреди и сумата 4 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод повдигнато обвинение по ДП №13/2018г. по описа на РУ- гр. Своге, пр.пр.7/2018г. по описа на РП Своге за престъпление по чл.182, ал.2, пр.1 НК, за което ищцата е оправдана с влязло в сила решение №73/14.8.2018г. по н.а.х.д. №65/2018г. на PC - гр. Своге.
В отговора на исковата молба ответникът ПРБ е навел доводи, че ищцата не е доказала настъпването за нея на неимуществени вреди. Изложил е доводи, че престъплението, за което е образувано наказателното производство, не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, като обвинителният акт е внесен с предложение за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и наказателното производство е завършило в разумен срок. Сочи се в отговора, че по отношение на ищцата е наложена най-леката мярка за неотклонение – „подписка“ и П.не е разпространила данни за образуваното наказателно производство. Оспорен е размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Отговорността на Държавата по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ е обективна, като дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането- чл. 4 ЗОДОВ. За да възникне субективното право на увредения по чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, следва да са осъществени следните кумулативно дадени предпоставки: 1/ на ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от длъжностни лица на ответника; 2/ ищецът да е бил оправдан по повдигнатото обвинение с влязъл в сила съдебен акт или образуваното наказателно производство да е прекратено в изброените от законодателя хипотези; 3/ ищецът да е претърпял вреди; 4/ да е налице причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите.
В настоящия случай с постановление от
19.02.2018год. на разследващ полицай при РУ – Своге ищцата е била привлечена като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2, предл. първо от НК за това, че в периода от 01.01.2018г. до 05.02.2018 г. в гр. Своге, Софийска област, като родител-майка на детето С.П.П., не е изпълнила влязло в сила съдебно решение от 08.07.2016 г. по гр.д. № 14524/2015г. по описа на СРС, като след осъществения личен контакт с детето не го е върнала на неговия баща – П.П.. С решение №73/14.8.2018г. по н.а.х.д.
№65/2018г. на PC - гр. Своге, потвърдено с неподлежащо на обжалване решение от 03.01.2019г. по в.н.а.х.д. № 552/2018г. по описа на СОС, НО I въззивен състав, ищцата е била призната за невиновна и оправдана. Оправдаването на ищцата обосновава извод за незаконност по смисъла на чл. 2 ЗОДОВ на повдигнатото обвинение и за наличие на основание за носене на имуществена отговорност от Държавата в лицето на нейните правозащитни органи за обезщетяване на претърпените от ищцата вреди.
Спорните между страните въпроси, повдигнати и с въззивната жалба, са свързани с настъпването на твърдените от ищцата неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с незаконно повдигнатото й обвинение и с размера на следващото се обезщетение за тяхното репариране.
За първата спорна група обстоятелства по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Е.И.Б., които настоящият съдебен състав цени като достоверни, тъй като са вътрешно непротиворечиви, житейски логични, възпроизвеждат преки и непосредствени впечатления, и не се опровергават, а се подкрепят от останалите доказателства по делото, при съобразяване и с нормата на чл. 172 ГПК. От показанията се установява, че наказателното производство е повлияло негативно на начина на живот, поведението и психиката на ищцата. Свидетелката дава показания, че ищцата не смеела да извежда детето сама, защото изпитвала постоянен страх да не ѝ го отнемат, като в даден момент спряла да излиза въобще. Сочи, че няколко пъти ищцата била в полицията на разпит, което също ѝ повлияло зле; започнала да изпитва страх от влизане в затвора и от отнемане на детето й; притеснявала се какво ще кажат околните за нея, не искала да се среща със свидетелката сред хората, променила се като човек, постоянно живеела в страх и все още отказва да бъде социална както преди.
Негативно въздействие на наказателното преследване върху ищцата се установява и от назначената пред първоинстанционния съд съдебно-психиатрична експертиза. Вещото лице дава заключение, че безспорно е налице възникването на негативни душевни преживявания във връзка с поведението на бащата на детето и действието на правоохранителните органи. В резултат на това, ищцата е развила протрахирана адапционна реакция – невротично състояние след силни негативни емоции, епизодично провокирано след мисловно предъвкване на травмиращата ситуация с вегетативна симптоматика -безсъние, тревожност, неувереност и анестезираща симптоматика – отпадналост и безсилие, за което е приемала леки антидепресанти.
Съдът намира за неоснователни доводите, че неправилно е било кредитирано заключението на вещото лице, доколкото то е изготвено единствено по данни на ищцата, като тя е имала възможност да представи ситуацията по изгоден за нея начин. Действително, при психиатричния преглед, основно място заема разказа на освидетелстваното лице, но той не се възприема безкритично от вещото лице, което извършва експертна преценка въз основа на научно-приети методи как дадена ситуация се е отразила на психиката му.
С оглед изложеното, по делото се установява наличието на претърпени от ищцата неимуществени вреди и осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Относително лекият характер на престъплението, за което е повдигнато обвинение, ниският интензитет на извършените спрямо ищцата процесуално-следствени действия, респ. навременното приключване на наказателното производство, както и предложеното от страна на ПРБ освобождаване от отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, не изключват настъпването на неимуществени вреди, а имат отношение към размера на обезщетението за репарирането им.
Разпечатката съдържа 36 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/45b36698-a744-4248-92e9-74ae69205a02