Решение № 4 от 07.01.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№4 гр. ***, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Десислава Й. Димитрова като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20254230200347 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят ЕТ „***“, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № 7, със законен представител П. Ц. П., е обжалвал Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ № 8505401363, издаден от Агенция „***” /***/ - ***, с което за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева. В жалбата се твърди, че ел. фиш е незаконосъобразен и неправилен, тъй като е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.

За ответника по жалбата – Агенция „***” - ***, редовно призован, н е се явява представител при разглеждане на делото. В представеното по делото Становище се прави искане за потвърждаване на процесния електронен фиш като правилен и законосъобразен.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка: На 11.06.2022 г., в 05:50 часа било установено нарушение с ППС *** с рег. № *** с техническа допустима максимална маса 26000, брой оси 3, екологична категория Евро 3 в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000.

Нарушението било установено на Главен път І-4, км. 93+155, на територията на 1 община ***, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС било отчетено, че частично не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП според категорията на пътното превозно средство, тъй като за него имало тол декларация за преминаването, но платената категория е по – малка от измерената. Нарушението било установено с устройство № 40271, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път І-4 км. 93+155. Посоченото погоре ППС било заснето от устройството, съответно бил изготвен и снимков материал.

В последствие била направена справка, от която било установено, че посоченото погоре ППС е собственост на ЕТ „***“. За установеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, бил издаден електронен фиш № 8505401363, с който на жалбоподателя, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП било наложено наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лева и било постановено да заплати такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 167,00 лева. Така издаденият електронен фиш бил изпратен за връчване на жалбоподателя и м у бил връчен на 21.08.2025 г..

Жалбата е подадена в законоустановения срок – на 02.09.2025 година, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбата на чл.

102, ал. 2 от ЗДвП. Текстът на посочената разпоредба гласи следното: “Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.”.

Имуществената санкция в размер на 2500 лева, наложена на жалбоподателя, е на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като на основание чл.

10б, ал. 5 от Закона за пътищата е постановено същият да заплати и такса в размер на 167,00 лева.

Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП: „Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв.”. Според последно посочената разпоредба: “Собственик на пътно превозно 2 средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.”.

Процесуалният представител на жалбоподателя не се явява в съдебно заседание, но в жалбата излага подробно становището си относно незаконосъобразността на издадения ЕФ, като моли същият да бъде отменен като такъв.

Преди да пристъпи към обсъждане на въпроса по същество съдът следва да се произнесе по становището на жалбоподателя, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен, тъй като не били спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за издаването на процесния електронен фиш. С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г./ и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП бе въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Същевременно според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административнонаказателното производство /чл. 39, ал. 4 от ЗАНН/. От своя страна, електронното изявление, з***сано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно3 информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство. В процесния случай нарушението е извършено на 11.06.2022 година, на която дата то е установено, респ. станало е известно на *** предвид установяването му от електронна система /чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП/, а ЕФ е издаден на 06.07.2022 г., от което следва, че фишът /като аналог на наказателното постановление/ е съставен преди изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението. Предвид тези обстоятелства съдът намира за несъстоятелно възражението на жалбоподателя за изтекла давност за съставянето на електронния фиш, поради което намира, че същият не следва да бъде отменян на това основание.

Ввъпреки това съдът намира, че са налице други предпоставки за отмяна на обжалвания електронен фиш, които са следните:

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата й редакция към датата на извършване на нарушението /ДВ, бр. 105/2018 г, в сила от 01.01.2019 г. /, регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава ЕФ в 4 отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. В нормата не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното. Липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая съдът намира, че е следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие да се издаде НП, а не да се съставя електронен фиш. От това следва, че към момента на извършване на нарушението не е налице изрична нормативна регламентация, предвиждаща възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП /В този смисъл Решение № 29 от 10.01.2025 година по КАНД № 191/2024 година по описа на Габровски административен съд/.

На следващо място съдът следва да отбележи, че в случая е налице нарушаване на принципа на пропорционалност/съразмерност. Същият е задължителен при преценка на размера на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на ЕС. Според разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. От това следва, че налагането на административно наказание не е, а и не следва да е самоцел на държавата, а то трябва да е преди всичко в съответствие с тежестта на извършеното административно нарушение. Този принцип се извежда и от разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от НК, според който наказанието трябва да е съответно на извършеното престъпление, т.е. по арг. от чл. 11 ЗАНН и административното наказание, респ. имуществената санкция, трябва да са съобразени със степента на засягане на обществените отношения от извършеното административно нарушение. Извод, че в настоящия случай не е спазен принципът за пропорционалност/съразмерност, се базира на обстоятелството, че предвидения в чл.