Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 109 от 05.06.2020, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 151/2020
Вид
Решение № 109
Подписан
05.06.2020
В сила
05.06.2020
Състав
ВИЛИЯН ГЕОРГИЕВ ПЕТРОВ, ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ, НИКОЛИНА ПЕТРОВА ДАМЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 107 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.74 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр.Варна, 05.06.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 20.05.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

НИКОЛИНА ДАМЯНОВА при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 151 по описа за 2020 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

П.А.П. от гр.Варна обжалва решение № 2 /03.01.2020 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д.

№1051/2019 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу „Бизнесконсулт“ ООД - гр. Варна иск за заплащане на сумата 10 826 лева, дължима на основание договор за новация, обективиран в решение на общото събрание на съдружниците в „Бизнесконсулт“ ООД – гр.Варна от 04.08.2017 г., по силата на който задължението на ответника по договор за изработка за заплащане на стойност на личен труд, положен от ищеца и включващ извършен през 2013 г. ремонт на покривна тераса и поддържане през 2017 г. на изградена мрежа за достъп до интернет във „Вила Дива", находяща се в УПИ ХІІ-674, кв. 40 по плана на „Ален мак“, гр. Варна, е новирано в задължение по договор за заем, както и за заплащане на законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното и́ изплащане, на основание чл. 107 от ЗЗД във връзка с чл. 240 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и в частта му, в която не са присъдени разноски съразмерно с отхвърлителната част от иска. Моли да се отмени решението в обжалваната част и се постанови вместо него друго такова, с което да се уважи изцяло предявеният иск, ведно с присъждане на разноски. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като съображения за това излага в писмени бележки.

Ответникът по жалбата – „Бизнесконсулт“ ООД – гр.Варна моли с писмен отговор и в с.з. чрез особения си представител за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

ОС на „Бизнесконсулт“ ООД – гр.Варна, проведено на 04.08.2017 г., е взело решение по т.3 от дневния ред „Признаване на разходи, направени от съдружници в полза на дружеството“, с което е признало вземане на съдружника П.П. в размер на 10826 лева за положен от същия и незаплатен му поради липса на средства личен труд за обезпечаване на поддръжката и нормалното функциониране на собствената на дружеството къща за гости „Вила Дива“ като заем, отпуснат на дружеството със срок на погасяване – 50% до 01.03.2018 г. и 50 % до 01.09.2018 г., с уговорена при просрочие неустойка в размер на 10% годишна лихва. Това решение е взето с мнозинство на гласовете на двама от общо тримата съдружници в дружеството, притежаващи 73% от дяловете в капитала му, не е атакувано по реда на чл.74 ТЗ и е влязло в сила. С решението въз основа на писмено искане на съдружника П.П. от 25.07.2017 г. на л.58 от делото е признато, че със стойността на извършените в полза на дружеството разходи /през 2013 г. и 2017 г./ в посочения размер съдружникът фактически го е финасирал със същата сума, затова задължението за заплащането им е признато на съдружника като заем на пари. По същество вземането му по чл.61 – ЗЗД за заплащане на стойността на необходимите и полезни разноски, направени уместно, в интерес на дружеството и без противопоставяне от последното, е новирано с решението на ОСС по съглашение с кредитора в такова по чл.240 ЗЗД – за връщане на заем в размер на направените разходи от съдружника – ищец. От една страна, подновяването чрез замяна на едно облигационно задължение с друго по съглашение с кредитора, независимо от вида на задълженията, е допустимо съгласно чл.107 – ЗЗД. От друга страна, това новиране на задължението е извършено не просто с договор между съдружника и дружеството, а с влязло в сила решение на ОС на дружеството с ограничена отговорност, което има характер на многостранен договор между съдружниците. От трета страна, влязлото в сила решение на ОС на дружеството следва да се зачете от съда, независимо дали счита същото за правилно и вземането на съдружника – за основателно и доказано. Само в случай че ищецът търсеше с иска си присъждане на вземането, без позоване на решението на ОС на дружеството, той следваше да установи основанието и размера на претенцията си в производството по делото.

След като ишецът с ДИМ уточнява като основание на претенцията си взетото решение от ОС на дружеството от 04.08.2017 г. за признаване на вземането му като заем, като в с.з. от 06.12.2019 г. също подробно мотивира извършеното с решението на ОС подновяване на задължението в този смисъл, прието и от съда като основание на иска в тази му част, видно от доклада му по делото и от самото съдебно решение, той е следвало да приеме вземането за установено по основание и размер съобразно влязлото в сила решение на ОС, а не да отхвърля иска за него. Впрочем съдът е приел и за други вземания на ищеца на обща стойност 15585.64 лева – направени разходи от ищеца за заплащане на задължения на дружеството към трети лица, установено от заключението на ССЕ и Приложение №2 към него, че са с основание заеми, предоставени от ищеца на дружеството през периода 2015 г. – 2019 г.

Обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени в обжалваната му част, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи иска за сумата 10826 лева, ведно с лихви и съдебни разноски по делото - 1539.36 лева и 1901.30 лева, съответно за първата и за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ решение

№ 2 /03.01.2020 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. №1051/2019 г. в отхвърлителната му част по иска за сумата 10 826.00 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Бизнесконсулт“

ООД – гр.Варна, ЕИК *********, да заплати на П.А.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 10 826 лева, дължима на основание решение на общото събрание на съдружниците в „Бизнесконсулт“ ООД – гр.Варна от 04.08.2017 г. по т.3 от дневния ред за новиране на задължение за заплащане на положен от съдружника личен труд в полза на дружеството в задължение за връщане на заем на пари, със срок до 01.09.2018 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 28.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумите: 1539.36 лева и 1901.30 лева – съдебни разноски, съответно за първата и за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.