Решение № 376 от 24.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. София, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000502197 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Р. Г. Н. срещу решение № 261952/13.06.2022г. на СГС, ГО, 7 състав, постановено по гр.д. № 10385/19г., с което е уважен иск с правно основание чл.288а, ал.3 във р. с чл.288, ал.12 във вр с чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ /отм/.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че в проекта за доклад не е посочено които обстоятелства не се нуждаят от доказване, а на страните не е указано за кой от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В доклада не е отразено възражението му за изтекла погасителна давност. Поддържа, че по реда на чл.183 от ГПК е оспорил всички документи на хартиен носител, които са представени от ищеца в заверен от него препис. По делото не са представени оригиналите им и те е следвало да бъдат изключени от доказателствата. Като не е сторил това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Съдът в нарушение на закона не е допуснал съдебна поръчка за събиране на тези доказателства. Първоинстанционният съд не е съобразил, че приложимото право към твърдения деликт трябва да се 1 определи по Регламент /ЕО/ 864/2007г. на ЕП и на Съвета от 11.07.2007г./Рим II/. Той е източник на производно право на ЕК и се прилага пряко в държавите – членки. Налице са предпоставките за приложението на регламента, тъй като има деликт, станал на територията на друга държавачленка. От доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да има вина. Излага, че приложимото право в случая е на Република Италия, където е настъпило произшествието относно всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, включително и относно вината и размера на дължимото обезщетение. В основния текст на чл.2043 от ИГК, който гласи, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, липсва оборима презумпция за вината, каквото се съдържа в чл.45, ал.2 от ЗЗД. Гаранционният фонд в исковата молба не е обосновал вината му.

Въззивникът поддържа, че тъй като задължението на застрахователя да обезщети причинената вреда на пострадалото лице, произтича от договора, който го свързва със застрахованото лице, приложимото право към това задължение е Регламент /ЕО/ 593/2008 на ЕП и на Съвета от 17.06.2008г./РимI/. Позовава се на решение от 21.01.2016г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14 на СЕС. Ако се приеме, че жалбоподателят не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност4, ГФ следва да обезщети пострадалите лица. Между тях няма договорна връзка, а отговорността на Фонда е гаранционна, поради което разпоредбите на Регламент Рим I не намират приложение. Задължението за обезщетение на пострадалите лица е изпълнено от името и за сметка на ищеца. Правото, което урежда задължението на ГФ към италианския национален обезщетителен орган е чл.6, пар.2 във вр. с чл.7 от Директива 2000/26/ЕО на ЕП и на Съвета от 16.05.2000г., възпроизведен в чл.288а от КЗ/отм/ и чл.559 от действащия КЗ.

Счита, че по отношение на ПТП, станало на 13.02.2014г. на територията на Република Италия, е приложим италианският закон, поради което непозволеното увреждане следва да се разглежда по ИГК. Съдът не е взел предвид възражението за изтекла погасителна давност по отношение на вземането съгласно чл.2947 ИГК. Според последната норма отговорността на деликвента за обезщетяване на вредите се погасява с двегодишна давност.

Жалбоподателят е получил исковата молба през 2019г. и претенцията е погасена по давност.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и да 2 постанови друго, с което да остави исковата молба на ищеца без уважение.

В депозиран писмен отговор Гаранционният фонд моли да се потвърди обжалваното решение като съобразено с материалния закон, постановено при спазване на процесуалните правила и като обосновано.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.288а, ал.1,т.1 във вр. с ал.3 и чл.288, ал.12 от КЗ/отм/. В исковата молба ищецът Гаранционен фонд/ГФ/ твърди, че на основание чл.288а от КЗ/отм/, Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. е възстановил на НББАЗ, изплатеното от последното на Националното бюро на Република Италия по щета 120634/07.08.2014г. обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 26 512, 33 лв. Последните са настъпили при ПТП, станало на 13.02.2014г. на бул. „Сан Лоренцо“, местност Ардеа, област Рим, Р Италия, при което са увредени лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***, собственост на Ф. С. и лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ***, собственост на Х. Я.. Виновен за инцидента е Р. Г. Н., който управлявайки лек автомобил „Тойота Версо“ с рег. № ***. Последният при движението си по бул. „Сан Лоренцо“ не е съобразил дистанцията и е ударил в задната част, намиращият се пред него лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***, а той от своя страна е ударил лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ***. Ответникът е управлявал лекия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С регресна покана от 18.12.2018г. го е поканил да възстанови платеното от ГФ, но това не е станало. Затова моли съда да осъди Р. Н. да му заплати сумата от 26 512, 33 лв., в едно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

В депозиран в срок писмен отговор Р. Н. оспорва предявения иск.

Счита исковата молба за нередовна, тъй като от нея не става ясно от кои факти произтича претендираното вземане. ГФ не е посочил кога е възстановил сумата от 26 512, 33 лв. на НББАЗ и дали това е станало на веднъж или на части. Не е посочен деликтът, който е извършил и кои правила за движение по пътищата е нарушил. Счита, че предпоставка за възникване 3 на правото на регрес е установяването на деликтно правоотношение и че именно той е причинил увреждането. Счита, че не е приложим чл.45 от ЗЗД, доколкото деликтът е настъпил на територията на РИталия и приложимото право следва да се определи при спазване на нормите, регулиращи правоотношения с международен елемент. Ответникът поддържа, че не е установено негово противоправно поведение. Оспорва всички представени документи, включително и истинността на преписи от документите на италиански език, придружени с превод на български език, наименувани „Двустранен констативен протокол за ПТП- Съобщение за ПТП“. Иска ищецът да ги представи в оригинал или в официално заверени копия.

Съдържащото се в двата протокола е вътрешно противоречива и не съответства на посоченото в исковата молба. От тях не става ясен механизма на ПТП. Ответникът излага доводи за приложимото право към твърдения деликт, което следва да се определи съгласно Регламент /ЕО/ № 864/2007г. на ЕП и Съвета от 11.07.2007г. /Рим II/. Приложимото към суброгацията право следва да се определи според Регламент /ЕО/ № 593/2008г. на ЕП и на Съвета от 17.06.2008г. /Рим I./ Ако ответникът не е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, то ГФ следва да обезщети пострадалите лица. Между тях няма договорна връзка, а отговорността на фонда е гаранционна, поради което разпоредбите на Регламент РимI не намират приложение. Направил е възражение за погасителна давност, като счита, че приложима е тази, предвидена в италианския закон.

Не е спорно, че на 13.02.2014г. на бул. „Сан Лоренцо“, местност Ардеа, област Рим е станало ПТП, в което е участвал Р. Г. Н. като водач на лек автомобил „Тойота Версо“ с рег. № ***. Във връзка с това е съставен двустранен констативен протокол за ПТП -съобщение за ПТП от същата дата, като в този, съставен на италиански език за участник „В“ се съдържа подписа на ответника. Този документ не е оспорен по реда на чл.193 от ГПК досежно автентичността му. По делото са приети два броя констативни протоколи за ПТП- съобщение за ПТП от 13.02.2014г. на италиански и български език съгласно чл.185 от ГПК.

Със съдебна поръчка от Република Италия са представени документи, съдържащи се в дело № 446/15г. на

Мировия съдия във Велетри, включително решение № 15151/23.02.2016г. По делото като ответник е бил 4 конституиран Р. Н., както и Италианското централно бюро.

Не е спорно, а и от представеното свидетелство за регистрация ВI0994510 е видно, че лек автомобил „Форд Фиеста“ e било собственост на Ф. С., участник в ПТП.

Безспорно е, че с писма от 30.07.2018г., 21.06.2017г., 15.05.2017г., 28.10.2014г. и 04.08.2014г.

НББАЗ е поискало от ГФ да му възстанови платените от него на Италианското централно бюро суми като обезщетение за имуществени вреди във връзка с ПТП с МПС с български регистрационен номер ***. Представени са платежни документи за извършените плащания.

Безспорно е, че ГФ е образувал щета за имуществени вреди № 120634/07.08.2014г., причинени на лек автомобил „Форд фиеста“ с рег. № *** от лек автомобил „Тойота Версо“ с рег. № ***, както и на лек автомобил „Тойота Ярис“. Във връзка с нея са изготвени 6 бр. доклади, с които е прието да се възстановят на НББАЗ суми от 4 236, 65лв., 702, 80лв., 859,25лв., 9 410, 28лв., 1 161, 76лв. и 10 1423, 09лв. За възстановяване на тези суми ищецът е представил преводни нареждания, както първото от тях е от 20.08.2014г.

Представени са доказателства , изходящи от Италианското централно бюро до НББАЗ за възстановяване на суми, фактура за ремонт на „Форд Фиеста“, собственост на Ф. С..

Представен е договор за цесия, с който Ф. С. прехвърля на „Ивън Мор Стайл“ вземането си, което има срещу Италианското централно бюро за нанесена щета на неговия автомобил на 13.02.2014г. от лек автомобил „Тойота Версо“ с рег. № ***.

С покана от 18.12.2018г. ищецът е поканил ответника да му заплати 26 513, 83лв. за виновно причинени вреди от последния при ПТП, станало на 13.02.2014г. в Република Италия. Същата не му е връчена.

От писмо, изходящо от ЗК „Лев Инс“ от 29.09.2020г. се установява, че за лек автомобил „Тойота Версо“ с рег. № *** не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 22.08.2013г. до 29.10.2015г.

От заключението на допуснатата счетоводна експертиза се установява, че ГФ е възстановил на НББАЗ исковата сума.

От заключението на автотехническата експертиза се установява 5 механизма на ПТП, станало на 13.02.2014г. в Република Италия. Експертът е дал стойността на необходимия ремонт на лек автомобил „Форд Фиеста“.

Съдът възприема заключенията като обективни, безпристрастни и обосновани.

При така събраните доказателства СГС е уважил изцяло предявения иск.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск с по чл.288а, ал.1 ,т.1 във вр. с чл.288, ал.12 от КЗ/отм/.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на материалноправна норма.

Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

По правилността му.

Предявен е иск с правно основание чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ/отм/, който е приложимо национално право към момента на настъпване на пътния инцидент в Република Италия на 13.02.14г.

Активно легитимиран да го предяви е Гаранционният фонд, който е възстановил изплатените на пострадалото лице от Националния компенсационен орган, който за България е НББАЗ. С възстановяването на платеното възниква правото на регрес за фонда.

Пасивно легитимиран да отговаря по този иск е деликвента, който е причинил вредите.

Основателността на претенцията по чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ/отм/ е обусловена от осъществяването на определен фактически състав: 1.