Решение № 2681 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2681 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Д.а Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110132815 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Д. Т. Н. срещу „Изи асет мениджмънт“ АД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че сключеният между страните Договор за паричен заем № 4947716/08.11.2023 г. е нищожен поради противоречие със закона – липса на реквизит – правилно посочване на годишния процент на разходите.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за паричен заем № 4947716/08.11.2023 г., по който му били отпуснати 1300 лева, като не бил посочен лихвен процент, но в чл. 4 от договора било уредено задължение за ищеца да обезпечи вземанията на ответника по договора с двама поръчители, банкова гаранция или поръчителство, учредено от посочено от ответника юридическо лице. Ответникът посочил такова, но на практика накарал ищеца да сключи договор със свое дъщерно дружество „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който това поръчителство се учредява възмездно и ищецът следва да плати за него на поръчителя 434,22 лева. От своя страна тази сума не била включена в разходите по кредита, от които се определя годишния процент на разходите (ГПР), и поради това той бил посочен грешно, което било основание за нищожност на договора.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Изи асет мениджмънт“ АД, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Искът бил недопустим, защото търсената установителна защита не била поискана по време на изпълнението на договора, който ищецът бил изпълнил доброволно. Налице била злоупотреба с правото на иск поради 1 това. Иначе разходите за поръчителя били определени след сключване на договора за кредит и нямало как да се включат при определяне на ГПР, поради което искът не бил основателен. Клаузата била ясно формулирана и приета от ищеца и защитавала интересите на ответника, поради което не била нищожна. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В съдебното заседание страните не изпращат представители, с писмени изявления поддържат доводите си от исковата молба и отговора.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С доклада си по делото, чийто проект е в определението за насрочването му от 08.10.2025 г. (на лист 28 от делото), и е одобрен без възражения в заседанието на 29.10.2025 г. (на лист 45), съдът е отделил за безспорни фактите, че между страните по делото е сключен Договор за паричен заем № 4947716/08.11.2023 г.

От представения от ответника в препис и неоспорен от ищеца договор (на лист 39 – 44 от делото) се установява, че ищецът е получил от ответника 1300 лева при условие да ги върне на 6 месечни вноски по 242,63 лева, или да върне 1455,78 лева, като дължи годишна лихва от 40 %, и ГПР е определен като 49,01 %. В чл. 4 (на лист 40) е предвидено, че в 3-дневен срок от сключване на договора ищецът е следвало да осигури обезпечение чрез двама поръчители с високи доходи (месечно почти в размера на целия отпуснат кредит), банкова гаранция или одобрено от ответника дружество – гарант.

В отговора на исковата молба ответникът е признал (на лист 23, стр. шеста, в третия абзац с текст), че ищецът е плащал на „Файненшъл България“ ООД, като съдът приема, че уговореното възнаграждение е било 434,22 лева, доколкото ответникът не сочи друга сума.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

По възражението за недопустимост на иска съдът се е произнесъл в определението за насрочване на делото в открито заседание и е приел, че е неоснователно.

Предявен е иск за отрицателен установителен иск за установяване на нищожност на договор за потребителски кредит поради противоречие със закона – липса на реквизит – правилно посочване на годишния процент на разходите с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Този иск се разглежда, ако ищецът установи сключване на договор за потребителски кредит с ответника, и се уважава, ако съдът установи, че посоченият в договора ГПР не отговаря на размера на действителните разходи по кредита, което ответникът следва да докаже.

Ответникът поддържа, че възнаграждението на дружеството „гарант“, което се изисква според договора за кредит не следвало да се включва в разходите, които формират ГПР. Това не е така, тъй като в случая не става 2 въпрос за неизпълнение на каквото и да е договорно задължение, а за търговска практика на ответника, която е явна от текста на договора – без обезпечение въобще не може да се усвои кредитът, като съгласно § 1, т. 1 ЗПКр разходите за отпускане на кредита при определени „търговски условия“ се включват в общия размер на разходите и са част от формулата за изчисление на ГПР. В договорите за кредит между страните на практика се съдържат две различни търговски оферти – ако ищецът успее да обезпечи кредита, той ще плати само лихва, но осигуряването на това обезпечение всъщност може да доведе до допълнителни разходи за него, които също е следвало да се включат в ГПР, а това не е направено. Ако ищецът избере другото възможно „търговско условие“ – кредит с обезпечение от избран от ответника „гарант“, това променя стопанския риск за ответника, но договорът следва да се смята, че включва и разходите за този гарант съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 6 от Решение от 13.03.2025 г. по дело C337/23 АПС бета България и Агенция за контрол на просрочени задължения , поради което разходите за обезпечение по чл. 4, ал. 2 следва да се включат в ГПР.

Посоченият в договора ГПР е 49,01 %, т.е. ако договорът беше сключен за една година и беше върнат на само една вноска в края на годината, максималният размер на задълженията върху изтеглените 1300 лева, би могъл да бъде 49,01 % от същата сума, или 637,13 лева. Договорът е сключен за 6 месеца, т.е. разходите могат да са максимално половината от последната сума, ако ГПР е вярно посочен, или 318,57 лева. В случая само разходите за поръчителя от 434,22 лева са повече от допустимия абсолютен максимум (ако кредитът се връща на вноски, то с всяка вноска намалява главницата, а от там – при еднакъв процент на разходите – и размерът на разхода), поради което договорът не съдържа правилно посочване на ГПР, което е негов реквизит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, и следователно според тълкуването, дадено от Съда на Европейския съюз в Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/221 Профи кредит България (допълнителни услуги към договор за кредит), се прилагат последиците на липса на реквизит, т.е. договорът е нищожен съгласно чл. 22, ал. 1 ЗПКр. Искът следва да се уважи.

Съгласно чл. 14 от Регламент (EО) № 974/98 за въвеждане на еврото, когато към датата на въвеждане на тази валута съществуват правни инструменти, които определят задължения в излезли от обращение национални валути, те се смятат за суми в евро съгласно приетия от Съвета на Европейския съюз курс. В настоящия случай като „правен инструмент“ следва да се смятат исковата молба и договора с адвоката, но съдът съгласно правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 439, ал. 2 ГПК взема предвид само настъпилите към датата на приключване на устните състезания по делото факти. Затова и решението следва да отразява правното положение към тази дата, която по настоящото дело е преди 31.12.2025 г., и поради това решението се постановява в левове. Това се прави и с цел да се защити интересът на страните при неправилно превалутиране от съда, тъй като след устните състезания страните няма как да възразят срещу правилността на извършената от съда конверсия в евро, освен с въззивна жалба, а няма основание това доста 3 времеемко и изискващо разходи средства да им бъде налагано по този въпрос.

Превръщането на претенциите в евро следва да бъде взето предвид при евентуално въззивно обжалване на решението, или, ако няма такова – в изпълнителния процес.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.

Доказаните разноски са в размер на 69,37 лева – държавна такса, а съдът следва да определи съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв съобразно представения от ищеца на лист 34 от делото договор за безплатна правна защита и разноски на адвоката на ищеца, които са в размер според сложността на делото и стойността на засегнатия интерес, като делото е с ниска фактическа и правна сложност, типово, и за цена под 2000 лева, поради което следва на адвоката да се платят 220 лева разноски, а на ищеца – 69,37 лева.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Т. Н. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, по отношение на „Изи асет мениджмънт“ АД, с ЕИК: 131576434, и адрес: София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Дж. Неру“, № 28, ет. 2, ап. 40 – 46, че Д. Т. Н., с ЕГН:**********, и адрес: С., ж.к. „В.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, не е обвързан от сключения между страните Договор за паричен заем № 4947716/08.11.2023 г. поради неговата нищожност поради противоречие със закона – липса на реквизит – правилно посочен годишен процент на разходите.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Изи асет мениджмънт“ АД, с ЕИК: 131576434, и адрес: София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Дж. Неру“, № 28, ет.

2, ап. 40 – 46, да плати на Д. Т. Н., с ЕГН:**********, и адрес: С., ж.к. „В.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 69,37 лева (шестдесет и девет лева и 37 стотинки) – разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗАдв Изи асет мениджмънт“ АД, с ЕИК: 131576434, и адрес: София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Дж. Неру“, № 28, ет. 2, ап. 40 – 46, да плати на еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“, с код по БУЛСТАТ: 177492004, и съдебен адрес: С., бул. „А. С.“ № ***-*, ет. *, офис **, сумата от 220 лева (двеста и двадесет лева) – адвокатски хонорар.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4