Решение № 28 от 18.02.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Разлог, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20251240200516 по описа за 2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по повод постъпила жалба от М.С.Д., с ЕГН* от г.С., ж..“Х.Д.”, у.„У.”*, а.9, против НП №*/17.03.2025 г. на Н-к Група в ОДМВР-Б., С-р „ПП”-Б..

Жалбоподателката твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правни норми, като иска съдът да го отмени. Заявява, че не е извършила нарушението описано в НП. Твърди, че не е знаела, че регистрацията на т.а. е прекратена, тъй като същият не е нейна лична собственост.

В СЗ жалбоподателката - редовно призована, явява се лично. Поддържа депозираната жалба на всички посочени в нея основания и моли да бъде отменено НП.

АНО - редовно призован, представител не се явява. С писмото с което е представил адм. нак. преписка, моли да бъде потвърдено издаденото НП и прави възражение за прекомерност на разноските.

За РП-Б., ТО-Р. - редовно призована за датата на СЗ, не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът като прецени събраните по делото док-ства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни док-ства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

На 09.02.2025 г. около в 13:45 часа в о.Р., на път Първи клас №II-19 с посока на движение от г.Б., към г.С., в района на км. 33, полицейските служители Л.И.И. и Т.В.В., спрели за проверка влекач т.а. „П.П.", с рег.№*, собственост на фирма „Р.С.”ООД, с ЕИК*, управлявано от М.С.Д..

В хода на извършената проверка, полицейските служители са установили, че процесното МПС не е регистрирано по надлежния ред, тъй като е със служ. прекратена регистрация на 08.01.2025 г., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради което съставили против жалбоподателката М.С.Д., АУАН серия GА с бланков №*/09.02.2025 г., като приели, че същата е извършила нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Препис от акта е връчен на жалбоподателя и подписан от нея без възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения тридневен срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

С постановление на прокурор при РП-Б., ТО-Р., бил постановен отказ от образуване на 1 досъдебно производство на основание чл.213, ал.1 от НК, вр. с чл.24, ал.1, т.1, пр. II от НК, вр. чл.199 от НПК и чл.145, ал.1, т.5 от ЗСВ, като материалите по преписката били изпратени в РУ на МВР-Р., с оглед за преценка за ангажиране на адм. нак. отговорност на М.С..

Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички, събрани по АНП док-ства, АНО е издал обжалваното НП, в което като нарушение е посочено, че "управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред” и което е квалифицирано като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложена глоба от 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от гласните показания на свидетеля Л.И. – актосъставител и Т.В. – свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта, които съдът кредитира като обективни, логични и непротиворечеви, както и от приложените към адм. преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото писмени док-ства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена с/у подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, регламентира две кумулативно изискуеми предпоставки, с които се допускат МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, а именно - да са регистрирани и да са с табели с рег.№, поставени на определените за това места. С нормата на чл.145, ал.2 от ЗДвП, се установява задължение за приобретателите на регистрирано ППС за пререгистриране на същото в едномесечен срок от придобиването му.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, служ. с отбелязване в АИС, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му, не изпълни задължението си да регистрира ПС. Нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл.18б, ал.1, т.10, вр. чл.18, т.2 от Наредба №I45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, предвиждаща служ. прекратяване на регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за регистрация, от страна на новия собственик.

Анализът на цитираната разпоредба на чл.143, ал.15 от ЗДвП, налага извода, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния срок за регистрация от страна на новия собственик на автомобила, като резултат от неизпълнението на законовото му задължение да регистрира закупения от него автомобил.

В хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. В конкретния случай служебната дерегистрация била извършена именно служ. на дата 08.01.2025 г. Съгласно същата разпоредба, контролните органи не са задължени да уведомяват приобретателя на ППС за служебното прекратяване на регистрацията, както например предвижда чл.143, ал.10 ЗДвП, и по отношение на която хипотеза е постановено Тълк. постановление №2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. №3/2022 г. на ВКС и ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 ЗДвП, адм. наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служ. прекратена по реда на чл.143, ал.10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС. Даденото от съда тълкуване кореспондира с изричното съдържание на чл.143, ал.10 т ЗДвП, който за разлика от чл.145, ал.2 от ЗДвП, поставя задължение за контролните органи да уведомят собственика на автомобила за факта на прекратяване на регистрацията. Настоящият случай не е такъв. Още повече, че в разпоредбата на чл.18б, ал.2 от Наредбата са изрично посочени случаите, при които се уведомява собственикът на МПС, 2 като прекратяването по чл.143, ал.15 от ЗДвП, не е сред изброените.

Съобразно гореизложеното, следва да бъде изведено от правна страна заключението, че собственикът на МПС е носител на задължението да регистрира закупения от него автомобил. Поради това той е длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката за несъставомерност на деянието, поради липса на виновно поведение от нейна страна, тъй като не е знаела, че МПС е служ. дерегистрирано и не е участвала в придобиването му ч/з покупко-продажба, както и не е била собственик на т.а., поради което не може да носи отговорност за нарушението.

На първо място водач, приел да управлява автомобил, даден му от друго лице, е придобил качеството на водач на този автомобил, и като такъв е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик дали автомобилът има действаща регистрация. Водачът е следвало да положи усилия и да се информира дали автомобилът има действаща регистрация, като едно от действията, което би могъл да предприеме в тази насока, е да провери предоставеното му свидетелство за регистрация на въпросното МПС и да установи какви данни са вписани относно собственика на автомобила.

В конкретния случай от събраните по делото док-ства безспорно се установява, че към датата на нарушението - 08.01.2025 г., процесният т.а. с марка "П.П.", с рег. №*, е бил със служ. прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от 08.01.2025 г.

Съгласно представения договор за покупко-продажба от 06.11.2024 г., дружеството „Р.С.”ООД, с ЕИК*, представлявано от Г.Т.Д., е придобило собствеността на посочения автомобил на 06.11.2024 г., като от извършената служебна справка в ТР се установява, че към същата дата жалбоподателката М.Д. е била един от управителите и съдружник в същото ТД.

Действително, към момента на управлението на т.а. жалбоподателката не е бил титуляр на правото на собственост в/у него. Това обаче не я освобождава от отговорност, тъй като тя е била съдружник и един от управителите в „Р.С.”ООД, и в качеството си на такава носи отговорност за управлението и дейността на дружеството, което включва и спазването на адм. изисквания за законосъобразната експлоатация на използваните МПС.

В конкретния случай, като управител и съдружник в „Р.С.”ООД, жалбоподателят е имал както правна възможност, така и фактическо задължение да бъде наясно със статута на използваното от дружеството МПС.

Липсата на знание от страна на жалбоподателката не може да бъде оправдание, тъй като се касае за проявена непредпазливост под формата на небрежност, изразяваща се в неполагане на минималната грижа за законността на използваното ПС. Жалбоподателката е била длъжна и е могла да знае за прекратената регистрация на автомобила, но не се е осведомила. Като управител, съдружник и водач тя е имала пряк достъп до информацията за правния статут на МПС и е бил длъжна да съобрази поведението си. Като не е сторила това и е проявила небрежност, жалбоподателката Д. е осъществила виновно вмененото й деяние.

Съгласно чл.7, ал.1 ЗАНН деянието, обявено за адм. нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно ал.2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение за конкретното нарушение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние от страна на К. - нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, правилно е ангажира адм. нак. му отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Що се отнася до размера на наложените наказания, настоящият съд. състав намира, че АНО се е съобразил с критериите на чл.27 от ЗАНН, като е наложил наказания в предвидения от законодателя минимален размер, поради което същите не подлежат на ревизиране.

Неприложима е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, и случаят не може да се приеме за "маловажен", тъй като нарушението засяга обществения ред, който изисква автомобилите, движещи се по републиканската пътна мрежа, да бъдат регистрирани надлежно и в срок.

3

Деянията, свързани със спазване на правилата за движение по пътищата са такива, за които нормативната база предвижда строги правила при осъществяване, като целта на закона е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата и да се улеснява тяхното придвижване. Неспазването на тези би застрашило нормалното осъществяване на значими обществените отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите.

Що се отнася до отнетите общо 10 точки на основание Наредба * на МВР, Съдът намира, че следва да посочи, че отнемането на точките е последица, която възниква екс леге, след влизане в сила на НП и отнемането на контролни точки няма самостоятелен санкционен харр, при което в посочената си част НП изобщо не подлежат на съд. контрол.

При извършената служ. проверка, съдът не констатира допуснати в хода на адм. нак. производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното НП. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената в ЗАНН форма, съдържат задължителните реквизити по чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗАНН, и при издаването им са спазени процесуалните срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Словесното описание на нарушението в НП, което гласи, че МПС е със служ. прекратена регистрация и че същото не е регистрирано по надлежния ред не си противоречат, а точно обратното - взаимно се допълват, защото именно поради факта, че МПС не е било регистрирано от собственика му, е последвала неговата служ. дерегистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП, на 08.01.2025 г., и към датата на установяване на нарушението 09.02.2025 г. същото е било вече без такава.