Решение № 4301 от 03.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4301 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20241100509747 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 16430 от 12.10.2023 г., постановено по гр. дело № 20221110163970 по описа за 2022 г., Софийският районен съд, 92-ри състав, е осъдил Е. Д. Б., ЕГН **********, да заплаща на Г. Е. Б., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител Ц. Е. Ф., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 400.00 лева, считано от 24.11.2022 г., до настъпване на законна причина, обуславяща изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане и е отхвърлил иска за разликата над 400.00 лева до пълния предявен размер от 450.00 лева месечно, като неоснователен; осъдил е Е. Д. Б., ЕГН **********, да заплаща на Д. Е. Б., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител Ц. Е.

Ф., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300.00 лева, считано от 24.11.2022 г., до настъпване на законна причина, обуславяща изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 300.00 лева до пълния предявен размер от 350.00 лева месечно, като неоснователен; осъдил е Е. Д. Б., ЕГН **********, да заплати на Г. Е. Б., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител Ц. Е. Ф., ЕГН **********, издръжка за минало време за периода от 24.11.2021 г. до 23.11.2022 г. общо сумата от 4 200.00 лева, ведно със законната сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил иска за разликата над сумата 4 200.00 лева до пълния предявен размер от 5 400.00 лева (по 450.00 лева месечно), като неоснователен; осъдил е Е. Д. Б., ЕГН **********, да заплати на Д. Е. Б., ЕГН **********, 1 действаща чрез нейната майка и законен представител Ц. Е. Ф., ЕГН **********, издръжка за минало време за периода от 24.11.2021 г. до 23.11.2022 г. общо сумата от 3 200.00 лева, ведно със законната лихва датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, и е отхвърлил иска за разликата над сумата от 3 200.00 лева до пълния предявен размер от 4 200.00 лева (по 350.00 лева месечно), като неоснователен; осъдил е Е. Д. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в размер на 1 304.00 лева. Допуснал е предварително изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки.

С Решение № 6882 от 16.04.2024 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на първоначалното решение относно началната дата на издръжката за минало време и относно името на лицата, в чиято полза е допуснато предварително изпълнение. Това решение е влязло в сила на 31.07.2024 г.

Ц. Е. Ф., като майка и законен представител на Г. Е. Б. и Д. Е. Б., (въззивници в настоящото производство) е останала недоволна от постановеното Решение и го е обжалвала в отхвърлителните части по исковете за издръжка, с правно основание чл.

149 СК и чл. 143, ал. 2 СК, с въззивна жалба, вх. № 300032 от 25.10.2023 г. по описа на СРС. В жалбата се излагат оплаквания, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, като не са съобразени действителните нужди на децата, ответникът получавал наем и неправилно е интерпретиран периода, в който ответникът е бил без работа.

Молят атакуваното решение в отхвърлителните части да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се уважат исковете в пълния предявен размер. Претендират и разноските, направени в първата инстанция, които не са им присъдени. Претендират присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Ответникът Е. Д. Б. (въззивник в настоящото производство) не е депозирал отговор на въззивна жалба. Същият в съдебно заседание оспорва същата и твърди, че няма възможност да плаща исканите размери на издръжките.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страни в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим в обжалваните му части съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени доказателствената съвкупност и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство и съотнесени към релевантния закон, и при така очертания от жалбата предмет на спора, прие следното:

Софийският районен съд е сезиран с четири кумулативно обективно съединени искове, с правно основание чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от Семейния кодекс (СК), от Г. Е. Б., ЕГН **********, и Д. Е. Б., ЕГН **********, действащи чрез тяхната майка и законен представител Ц. Е. Ф., срещу баща им Е. Д. Б., ЕГН **********. В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищците, че същият не осигурява издръжка за задоволяване на ежедневните им потребности, поради което се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на всяка от тях месечна издръжка, както следва: в полза на детето Г. – 450.00 лева месечно, а в полза на детето Д. – 350.00 лева месечно, считано от 24.11.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба), като се претендира и издръжка за минало време – за периода 24.11.2021 г. – 23.11.2022 г. в размер на 450.00 лева месечно на детето Г. и 350.00 лева месечно на детето Д.. Претендира се присъждане на законна лихва за забава, както и разноски.

От приетите по делото заверени копия на удостоверения за раждане е установено, че 2 ищците са деца на ответника, като това обстоятелство не е и спорно между страните.

С Решение от 26.09.2022г. на съда в Барнет, Лондон, е определено децата да живеят със своята майка и тя ще бъде родителят с постоянно местоживеене.

В първата инстанция са приети документи за разходите за българското училище във Великобритания и други разходи на децата.

В първата инстанция са представени доказателства за доходите на майката и бащата.

Съгласно бележка от „A&S Hair And Beauty Salon” LTD Ц. Ф. е заета по трудово правоотношение от 15.10.2020 г., на половин работен ден, със заплащане от 9.50 паунда на час. По делото са представени бележки за получено заплащане за м. 11.2021 г., м. 01.2022 г., м. 01.2023 г., м. 02.2023 г. и м. 03.2023 г., а именно 772.14 паунда за първите три месеца и 823.27 паунда за останалите.

Бащата работи по трудов договор № 306 от 30.03.2022 г. на длъжност „шофьор на специализиран тежкотоварен автомобил“ с основно месечно трудово възнаграждение от 1 400.00 лева. Съгласно удостоверение от 10.02.2023 г. на ответника за периода м. 02.2022 г. – м. 01.2023 г. той е получил брутно възнаграждение в размер на 13 224.56 лева или средно 1 102.05 лева на месец. Представен е и договор за наем от 15.08.2020 г. на тристаен апартамент, находящ се в град Нови Искър, сключен между Е. Д. Б., като наемодател, и К.С.К. , като наемател, с размер на месечната наемна цена от 300.00 лева, както и договор за наем от 08.03.2017 г. на апартамент в град Нови Искър, сключен между Е. Д., като наемодател, и К.С.К., като наемател, с размер на месечната наемна цена от 300.00 лева.

По делото е представена покана от Ц. Е. Ф. до Е. Д. Б. за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС), както и на добивите по чл. 30, ал. 3 ЗС за горепосочените два отдадени под наем апартаменти, които са съсобственост при равни квоти на Ц. Ф. и Е. Б.. Поканата е връчена на ответника.

Първостепенният съд е приел, съобразно с обсъдената доказателствена съвкупност, че исковете са частично основателни.

Установено е по делото, че децата живеят във Великобритания със своята майка. След раздялата бащата решава да се върне в България, т.е. не майката е поставила децата в състояние, в което те имат нужда от издръжка в по-голям размер (самосиндикално е решила това), както твърди бащата, а там е организиран животът на децата.

Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят.

Отглеждащият родител следва да поеме по принцип по - малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съдът е приел, че общият размер на издръжката, от която има нужда детето Г. е 500.00 лева месечно, а за детето Д. – 400.00 лева месечно, от които ответникът следва да поеме по -голямата част.

За определянето на този размер съдът е взел предвид обстоятелството, че ответникът е ангажиран по трудово правоотношение с основно месечно брутно трудово възнаграждение от 1 400.00 лева. Отделно от това, той получава доходи от отдадени под наем два апартаменти с размер на месечната наемна цена по 300.00 лева за всеки апартамент или общо 600.00 лева.

Първостепенният съд е взел предвид и обстоятелството, че децата живеят във Великобритания, както и че за същите се отпускат помощи от общо 35 паунда седмично, както и се отпускат помощи на отглеждащия ги родител – по 731 паунда на месец. Майката на децата, при която те живеят, също е трудово ангажирана и получава доход 823 паунда на месец.

Предвид това първостепенният съд е приел, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на своето дете Г. в размер на 400.00 лева за бъдеще време, като за 3 разликата над 400.00 лева до пълния предявен размер от 450.00 лева искът следва да бъде отхвърлен, а на детето Д. - месечна издръжка в размер на 300.00 лева за бъдеще време, като за разликата над 300.00 лева до пълния предявен размер от 350.00 лева искът следва да бъде отхвърлен. Присъдена е и законна лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Първоинстанционният съд е приел за частично основателни и исковете за минало време, доколкото по делото не се установило, а и самият ответник не навежда твърдения, че някога е заплащал издръжка на дъщерите си или е помагал материално и финансово с грижите за тях. През по-голямата част от процесния минал период (с изключение на м.

12.2021 г. – м. 03.2022 г.) ответникът е бил трудово зает, получавал е и наемната цена от двата апартамента. Предвид това, първоинстанционният съд приема, че за периода от четири месеца от исковия период, в които ответникът не е бил трудово ангажиран, следва да заплати по-нисък размер, близък до минималния или по 250.00 лева за Г. и по 200.00 лева за Д.. За целия претендиран период за детето Г. ответникът следва да заплати издръжка за минал период в размер на 4 200.00 лева (по 250.00 лева за м. 12.2021 г. – м. 03.2022 г. и по 400.00 лева за м. 04. – м.11.2022 г.), а за детето Д. – 3 200.00 лева (по 200 лева за м. 12.2021 г.

– м. 03.2022 г. и по 300.00 лева за м. 04. – м. 11.2022 г.), заедно с лихва за забава.

Въззивният съд намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна.

Въззивният съд приема изцяло мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях. Оплакванията, изложени от въззивниците, за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение относно размера на издръжките, не се споделят от въззивния съд. При определяне размера на дължимите месечни издръжки съдът се съобразява с нуждите на децата и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази. Те са съобразени правилно от първоинстанционния съд. Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че районният съд не се е съобразил с действителните нужди на двете деца на страните, които от раждането им и досега живеят постоянно в Лондон, Великобритания. Неоснователно е твърдението, че самото обстоятелство, че майката и двете деца, които са родени в Лондон, са установени и живеят постоянно във Великобритания – само по себе си говори за много високите разходи по издръжка на двете деца. Прецизно са отчетени получаваните помощи и нуждите на децата. Правилно съдът е определил общия размер на следващата се издръжка за всяко дете и делът на всеки родител в нея. Правилно районният съд е съобразил възможностите на ответника за заплащане на издръжка за двете му малолетни деца.