Решение № 533 от 06.09.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. * , 06.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, 32 СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Албена Славова при участието на секретаря Незает Ар. Исаева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20213110201851 по описа за 2021 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба от * ЕООД, с управител и представляващ * , чрез адв. * П. при АК- * против НП № 03-012603/04.03.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - *, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА

САНКЦИЯ” в размер на 3 000 /три хиляди / лева, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.

С депозираната пред съда жалба се излага твърдение, че АУАН и НП са съставени от некомпетентно лице. Сочи се, че АУАН и НП са издадени в нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, предвид липсата на информация за ЕГН и адрес на актосъставителя в съставения АУАН и досежно точния адрес на свидетеля, подписал акта. Излага се становище, че в АУАН и НП липсва надлежно описание на извършеното нарушение, съотв. е налице разминаване между констатациите на АНО и събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства.

Твърди се, че към момента на проверката посочения в НП работник се е намирал в обекта с оглед преминаване на начален инструктаж, получаване на работно облекло и лични предпазни средства и запознаване с конкретно вменените му задължения с оглед 1 етапа на строителството, като към посочения момент същият не е бил започнал изпълнение на трудовите си функции. Сочи се, че обвинението се опровергава от факта, че проверяващите са връчили призовка на представляващия дружеството в 14.40 ч., а справката от ТД на НАП с изх. № 03388203019996/17.02.2020 г. е от 14.17 ч.

Излага се становище, че не е съобразено, че с оглед установената фактическа обстановка е налице значително по-ниска обществена опасност на деянието от обичайните случаи на нарушения от съответния вид и незаконосъобразно АНО е игнорирал нормата на чл. 28 от ЗАНН ангажирайки административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, а при условията на евентуалност – да се измени същото като се намали наложената административна санкция до минималния размер, предвиден в съответната разпоредба. Иска се присъждане в полза на въззивника на разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен, се представлява от адв. П., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата основания. Излага становище, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че работника М.Х. се е намирал по време на проверката в обекта с оглед получаване на работно облекло и не е извършвал трудова функция, съотв. е видно, че административната процедура по регистриране на трудовия договор с лицето е била задвижена към посочения момент, доколкото заявлението да регистрация на трудовия договор е подаден в НАП в 11 ч. , а генерирането на съответния код, удостоверяващ, че трудовия договор е регистриран в НАП е станало два часа по-късно. С оглед на изложеното се твърди, че деянието е несъставомерно, съотв. че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк Ошавкова, която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено. Пледира, че видно от констативния протокол, приложен по делото, работникът е посочил, че полага труд в обекта от 08.00 ч., а проверката от служители на ДИТ-* в обекта е извършена в 13.40 ч. Излага становище, че нарушението се установява и от доказателствата, приобщени по делото, установяващи наличие на документиран инструктаж към момента на проверката, както и от приложеното по делото копие на трудов договор по отношение на конкретния работник, съобразно който първия работен ден на същия е именно 17.02.2020 г. Пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – П.М. и свидетелят по съставянето на акта –Н.И.. По искане на процесуалния представител на въззивника е разпитан в качеството на свидетел * *.

2

Приобщени са като писмени доказателства по делото материалите по АНП, както и заверено копие на справка от НАП за подадено уведомление по чл. 62 ал.5 от КТ и протокол № П-03000320052215-073-001/16.06.2020 г.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 17.02.2020 г., около 13.40 ч. служители на ДИТ – * – св. П.М. и св. Н.И., и двамата на длъжност „инспектор“, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в строителен обект - „жилищна сграда“, находящ се в гр.*, ул. *а гр.

*, стопанисван от *. В хода на проверката, същите установили група лица да извършват трудова дейност на обекта. Сред тях било лицето М. ХР. ХР. с ЕГН: **********, който правел кофраж на колона на трета етажна плоча. Бил изготвен констативен протокол, подписан от работника, в който същият посочил, че е ангажиран в строителния обект от 17.02.2020 г. на длъжност „общ работник“, при наличие на сключен трудов договор, работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч., 5 дневна работна седмица и уговорено трудово възнаграждение в размер на 610 лева. Впоследствие е връчена призовка на управителя на дружеството, съдържаща указание представител на юридическото лице да предостави на контролните органи документи, удостоверяващи трудовите правоотношения, в които се намира последното. В хода на документалната проверка, въз основа на представените документи е установено, че трудов договор между дружеството-жалбоподател и М. ХР. ХР. с ЕГН: ********** е сключен на 17.02.2020 г., с който му е възложено изпълнението на трудовите функции на общ работник и са уговорени елементите на трудовото правоотношение в т.ч. и работно възнаграждение в размер на 610 лева. В съдържанието на договора е отбелязано, че работникът се задължава да постъпи на работа на 17.02.2020 г. От извършена справка в информационната система на НАП е установено, че трудовият договор между дружеството-жалбоподател и М.Х. е регистриран на 17.02.2020 г. в 14.17ч.

При така установените факти, св. М. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 62 ал.3 от КТ за това, че на 17.02.2020 г. в качеството на работодател е допуснало до работа лицето М. ХР. ХР. с ЕГН: ********** на длъжност „общ работник“ в *, с място на работа - строителен обект „жилищна сграда“, находящ се в гр. *, ул. *а. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят и свидетелят по акта. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Гореизложената фактическа обстановка се установява непротиворечиво от събраните по делото гласни и писмени доказателства. При формиране на фактическите си изводи, съдът кредитира гласните доказателства, събрани чрез разпита на 3 актосъставителя и свидетеля на акта, като взе предвид, че същите кореспондират помежду си и с писмените доказателства по делото и са в логическа връзка с ценения доказателствен материал. При решаване на делото по същество, съдът не кредитира показанията на св. *, предвид констатираните противоречия с писмените и останалите гласни доказателства и като съобрази съществуващите между свидетеля и дружеството-жалбоподател трудови правоотношения, които предполагат наличие на зависимост на * от юридическото лице.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника за издаване на НП и АУАН от некомпетентни лица. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ наказателните постановления за нарушения на кодекса се издават от ръководителя на органа по чл. 399, или оправомощени от него длъжностни лица съгласно едомствената принадлежност на актосъставителите. В посочения смисъл е и нормата на чл. чл. 6 ал.2 т. 21 от от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”/Приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014 г., доп., бр. 28 от 29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г., изм., бр. 20 от 9.03.2021 г., в сила от 9.03.2021 г./, като видно от приобщеното по делото копие на Заповед№ 0280/03.08.2010 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“ последният надлежно е оправмощил Директора на Дирекция „ДИТ“ – * с тези свои функции.

Същевременно компетентността на лицата, осъществяващи трудови функции на длъжност „инспектор“ в ИА“ГИТ“ да издават актове за констатираните от същите нарушения, произтича от нормата на чл. 416 ал.1 от КТ съотв. от разпоредбата на чл.

21 ал. 4 т. 3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, според която при установяване на нарушение на законодателството инспекторът в ИА“ГИТ“ съставя акт за установяване на административно нарушение и 4 образува административнонаказателно производство. От събраните писмени и гласни доказателства, а именно – показанията на св. М., заверено копие на протокол за извършена проверка, съотв. от съдържанието на АУАН и НП е видно, че П.М. е осъществявала функции на длъжност инспектор при ДИТ-* към момента на извършване на проверката в процесния обект, и в това си качество същата е оправомощена по силата на цитираните разпоредби да издаде оспорвания акт.

Съдът намира, че липсата на информация за ЕГН и личен адрес на актосъставителя и свидетеля по акта не е ограничило правото на защита на наказаното лице и в този смисъл не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото в АУАН са визирани достатъчно индивидуализиращи данни за лицата, въз основа на които е възможно да се установи самоличността им, и по-конкретно – имена и длъжност в съответната административна структура.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а според нормата на чл. 63 ал.2 работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.

Разпоредбата на чл. 62 ал.3 от КТ сочи, че в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.