Решение № 37 от 30.04.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Бургас, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Елена П. Г.ева в присъствието на прокурора Й. Цв. Д. Т. като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600120 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура - гр.

Бургас срещу присъда № 260002/20.09.2022 г., постановена по НОХД № 384/2020 г. по описа на Окръжен съд - гр. Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият Ж. К. И., ЕГН: ********** е бил признат за невинен в това, че на 22.03.2013 г., в гр.

Созопол, в качеството си на управител и представител на „Жак 65“ ЕООД Ямбол, пред Държавен фонд „Земеделие“, Общинска служба по земеделие Созопол, в Общо заявление за подпомагане 2013 форма юридически лица, вх.

№ 17081144/22.03.2013 г., УИН ************* и УРН ******, представил неверни сведения в нарушение на задължението си да предостави такива по чл. 39, чл. 41 и чл. 43, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 2 и чл. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания на Министъра на земеделието и храните, а именно, че използва, обработва и поддържа в добро земеделско и екологично състояние земеделски площи с 1

БЗС номера, както следва: № 61042-2-3 със заявена площ 15,48 ха; № 6302925-1 със заявена площ 4,07 ха; № 63029-28-1 със заявена площ 17,49 ха и № 63029-395-2 със заявена площ 16,84 ха, намиращи се в землището на с.

Равадиново и с. Росен, общ. Созопол, всички с обща площ 53,88 ха, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз - осигурени от „Европейския фонд за гарантиране на земеделието“ /ЕФГЗ/ за 2013 г., отпускани по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, поради което и на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1 от НК.

С протеста се заявява позиция, че първоинстанционната присъда е неправилна, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с проверката и оценката на доказателствата, и поради нарушение на материалния закон. Счита се, че събраната по делото доказателствена съвкупност установява по категоричен и несъмнен начин извършено от подс. И. престъпление по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1 от НК. В тази връзка се излагат конкретни съображения в подкрепа на изразеното становище за доказаност на обвинението. Направено е искане за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас поддържа подадения протест, като излага съображения за неправилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд. Изразява несъгласие с приетото от съда, че Д.ието не е осъществено на датата и мястото, посочени в обвинителния акт, както и с извода, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Застъпва становището, че престъплението по чл. 248а, ал. 3 от НК е довършено с подписването от страна на подсъдимия на заявлението и приложените към него общи декларации. Посочва се, че тези действия са извършени на 22.03.2013 г. в гр. Созопол – обстоятелства, които съответстват на обвинителната теза. В подкрепа на тази позиция прокурорът подчертава, че с полагането на подпис върху заявлението и съпътстващата го таблица, подсъдимият е удостоверил невярно обстоятелство – а именно, че реално ползва декларираните земеделски парцели, с което е осъществен фактическият състав на инкриминираното престъпление. На следващо място излага аргументи в подкрепа на тезата си, че престъплението е доказано по 2 несъмнен начин, като акцентира върху следните обстоятелства: - подсъдимият е декларирал обработване на земеделски земи въз основа на договори за наем с лица, които не са собственици; - свидетели, чиито имоти са включени в заявлението, потвърждават, че са получавали рента от друго дружество, различно от това на подсъдимия, което сочи, че земите са били фактически обработвани от друго лице, а представените от подсъдимия данни са неверни;

- анкетните карти на дружеството от 2012 и 2013 г. не съдържат данни за ползване на земи в с. Росен, въпреки че впоследствие същите са били заявени за подпомагане. В контекста на горепосоченото, прокурорът оспорва изводите на първоинстанционния съд относно липсата на субективен елемент – знание у подсъдимия за неверността на декларираните обстоятелства. Според представителя на прокуратурата, този извод е необоснован, доколкото подсъдимият е бил длъжен и е могъл да провери истинността на посочените от него данни преди подаването на съответните документи. На основание изложеното, прокурорът пледира за отмяна на постановената оправдателна присъда и за постановяване на нов съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.

Защитникът на подсъдимия Ж. И. - адв. Д. К. от АК – Бургас, заявява позиция за неоснователност на протеста на Окръжна прокуратура – Бургас и пледира за потвърждаване на оправдателната присъда. Изтъква, че първоинстанционният съд е положил значителни усилия за проследяване на процедурата и хронологията на т.нар. „очертаване“ или заявяване на земеделски земи за 2013 г. Според защитата първостепенният съд е изследвал относимата нормативна уредба и въз основа на събраните доказателства е достигнал до логичен и обоснован извод, че Д.ието, предмет на обвинението, не е осъществено на посочените в обвинителния акт дата и място. В тази връзка се подчертава, че става въпрос за процедура, която има начало – подаване на заявление в гр. Созопол, и край – получаване на уникален идентификационен номер (УИН) от службата в гр. Ямбол, като до този момент са възможни корекции и промени по подадените данни, включително по инициатива на заявителя. На следващо място защитата акцентира върху извода на съда, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. В подкрепа 3 на това се изтъква наличието на противоречиви свидетелски показания, както и други доказателствени материали, които не позволяват категорично да се установи дали декларираните данни са неверни. Отбелязва се, че в рамките на административното производство не е била извършена физическа проверка на място, което според защитата би било единствено релевантното средство за несъмнено установяване на фактическите обстоятелства. По отношение на субективната страна на Д.ието, адв. К. застъпва становището, че съставът на престъплението по чл. 248а, ал. 3 от НК предполага наличие на пряк умисъл, който в настоящия случай отсъства. В тази връзка се позовава на заключението на втората по делото графологична експертиза, според която подсъдимият не е участвал в изготвянето на договорите за аренда, послужили като основание за заявяване на земите. Предвид това, защитата счита, че у подсъдимия не са били налице конкретни представи относно евентуална невярност в съдържащите се в документите данни към момента на подаване на заявлението. Поради липсата на съзнателно и целенасочено противоправно поведение се приема, че липсва и изискуемият субективен признак на престъплението – пряк умисъл.

Другият защитник на подсъдимия Ж. И. - адв. Г. М. от АК – Бургас, също поддържа становище за неоснователност на протеста. На първо място изтъква, че с подадената декларация не се декларира бъдещото ползване на земеделските земи, а актуалното им състояние към момента на подаване на същата, изразяващо се в това, че те се обработват и поддържат в добро земеделско състояние. В този контекст защитникът поставя въпроса относно релевантния времеви момент, към който следва да се изследва наличието на умисъл, при положение че евентуалното престъпление би се считало за довършено с подаването на декларацията. Във връзка с това адв. М. обръща внимание, че преобладаващата част от доказателствения материал – приблизително 90 % – се отнася до събития, настъпили след този момент, като същевременно отсъства анализ относно това дали подсъдимият действително е обработвал процесните земи през 2012 г. и началото на стопанската 2012– 2013 година. В допълнение се отбелязва, че от общо 112 земеделски имота, предмет на делото, обвинението е конкретизирало фактически обстоятелства само по отношение на 24, като не са извършени теренни проверки, които биха могли да потвърдят или опровергаят реалното ползване. Защитникът подчертава, че обвинителната теза относно наличие на умисъл се гради 4 единствено върху сключените договори за аренда, които според него не установяват по несъмнен начин, че подсъдимият е бил наясно с евентуалната им недействителност. В тази връзка адв. М. посочва, че процесът по сключване на договорите е бил разпределен между подсъдимия и неговата съпруга, като част от оперативните действия са били възложени на местни лица от съответните населени места. Подсъдимият е полагал подписи върху договори, които впоследствие са били текстово оформяни от съпругата му, поради което и получавайки всички тези договори у него се е формирало убеждение, че съответните земи действително се обработват от неговото дружество. Освен това адв. М. посочва, че изпратените от подсъдимия уведомителни писма до собствениците на имотите през месец август 2013 г. са продиктувани от възникнал конфликт с друг арендатор и отразяват вече настъпила обективна невъзможност да бъде продължена обработката на земите. Наред с горното отбелязва и това, че по делото са събрани множество доказателства, включително и от преки участници в дейността на управляваното от подсъдимия дружество, които потвърждават реалното ползване на земеделските земи през релевантния период. Въз основа на изложеното, адв. М. счита, че постановената от първоинстанционния съд оправдателна присъда е правилна и законосъобразна, поради което моли тя да бъде потвърдена.

Подсъдимият Ж. К. И., в рамките на предоставеното му право на лична защита, заявява, че през целия си живот е упражнявал трудова дейност, като подчертава, че е бил първият арендатор в района на Бургас. По негови думи „целта е била да си отиде в Ямбол, което му е било казано и от службата по земеделие и накрая се скалъпила тази работа“. В последната си дума подсъдимият заявява, че се чувства невинен и моли за потвърждаване на оправдателната присъдата, постановена от Окръжен съд - Бургас.

Апелативен съд – Бургас, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на оспорения съдебен акт на основание чл. 314 от НПК, намери следното:

Въззивният протест е процесуално допустим, поради подаването му в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

5

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е проведено по общия ред съгласно правилата, уредени в глава двадесета от НПК. В съвкупността й събраната по делото доказателствена маса, ползвана от първостепенния съд, се свежда до гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а също и експертни заключения, както следва:

- гласни доказателствени средства: обясненията на подсъдимия Ж.

И., дадени в съдебно заседание; показанията на свидетелите Е. К., А. Н., В. Б., В. В., А. К., Д. И., Ст. Д., Д. С., Ж. П., Г. И., Ж. И.а, Д. Д., Т. М., П. М., Д. М. и Б. Б., депозирани в съдебно заседание; показанията на свидетеля И. Д. в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК; показанията на свидетелката К. Д.а в съдебно заседание и тези, депозирани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК; показанията на свидетеля М. Я. в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК; показанията на свидетеля Г. Я. в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК; показанията в съдебно заседание на свидетелката Л. Г.ева, включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания от досъдебното производство; показанията в съдебно заседание на свидетеля Х. Н., включително прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.