Решение № 72 от 14.06.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Кърджали, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. К. Дановска

Членове:

Невена К. Калинова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова в присъствието на прокурора Д. Б. К. като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245100600056 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 65/07.11.2023 г., постановена по НОХД № 161/2023 г., Районен съд – Кърджали е признал М. Х. Ю. от с. П., общ. К., обл. К. за невинен в това, че на 05.01.2021 г. в с. К., общ. К., обл. К. е причинил на М.

Ю. Ю. от с. К., общ. К., обл. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение.

Със същата присъда е отхвърлен предявеният граждански иск от М. Ю. Ю. от с. К., общ. К., обл. К. против подсъдимия М. Х. Ю. за сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъпление по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, ведно със законна лихва, считано от 05.01.2021 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. Съдът е постановил след влизане на присъдата в сила веществените доказателства – 17 броя снимки на хартиен носител (л. 13, том 2 от досъдебното производство), компакт диск в хартиен плик с надпис „М.“ (л. 34, том 2 от досъдебното производство) и компакт диск с надпис „Р.“ (л.

35, том 2 от досъдебното производство) да се върнат на Д.М.Ю.., а веществените доказателства – компакт диск, съдържащ аудиозапис и снимка 1 на електронен картон на прието повикване (л. 38, том 2 от досъдебното производство) и компакт диск, съдържащ аудиозапис и снимка на електронен картон на прието повикване (л. 58а, том 2 от досъдебното производство) да останат към делото.

Срещу така постановената присъда са подадени въззивен протест от прокурор при Районна прокуратура – Кърджали и въззивна жалба от адв. М.

Ч. и адв. Н. С., и двамата от АК-К. – упълномощени повереници на частния обвинител и граждански ищец М. Ю..

В протеста се твърди, че постановената присъда е неправилна, тъй като не кореспондира със събрания доказателствен материал по наказателното производство. Прокурорът счита, че от събраните и надлежно проверени в хода на съдебното дирене доказателства по несъмнен и категоричен начин е установено, че подсъдимият М. Ю. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК. Посочва, че след удара в микробуса, нанесен от подсъдимият М. Ю. на частния обвинител и граждански ищец М. Ю., последният е имал затруднен говор, оплаквал се е от силна болка в челюстта, която възникнала веднага след удара и придържал челюстта си с ръка. Подалият протеста прокурор изразява становище, че счупването на долната челюст на св. М. Ю. не било възможно да възникне по друг механизъм, различен от описания в изготвената съдебномедицинска експертиза. Счита, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите очевидци М. Ю., П.Ю. и О.Ю., тъй като същите били непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се. И тримата свидетели сочели, че прибирайки се от беседката св. М. Ю. не е имал затруднен говор и не е имал болка в челюстта, като техните показания се подкрепяли от показанията на св. С.А. – медицински фелдшер в с.Б., която посетила местопроизшествието непосредствено след инцидента, и която сочела, че пред нея св. М. Ю. се е оплакал от болка в долната челюст, и че тя лично е констатирала, че при опит за движение на долната челюст се виждало, че има затруднение. Посочва, че обясненията на подсъдимия били средство за защита, а придружаващите го при инцидента лица били заинтересовани от изхода на делото, предвид роднинските връзки с подсъдимия, което влияело на тяхното поведение в процеса, като в техните показания не се съдържали вътрешни противоречия, били последователни и еднопосочни, което сочело, че възпроизведеното пред съда и органите на досъдебното производство, не е реално възприетото и е изцяло в подкрепа на защитната теза на подсъдимия, поради което счита, че техните показания не следва да се кредитират като достоверни. Прокурорът отбелязва, че действително св. М. Ю. е участвал в сбиване на беседка в землището на с. К., съобщил за същото на ЕЕН 112, както и че има болка в ченето, но болката се 2 дължала на избиване на зъб в резултат на удар по устата. Представителят на държавното обвинение смята, че независимо от този сигнал, вредоносният резултат – счупването на челюстта е настъпил три часа и половина след това, като нямало съмнение и за автора на деянието, а именно – подсъдимият М.

Ю.. Според прокурора извън вниманието на съда са останали приобщените по делото 17 броя снимки и СД – дискове с надписи „М.“ и „Р.“, съдържащи видеозаписи от вечерта на 05.01.2021 г. Прокурорът посочва, че при наличието на две групи гласни доказателства, следва да бъдат кредитирани тези, които се подкрепят от другите доказателства по делото, в чиято достоверност липсват основания за съмнения. В настоящият случай това били заключението на съдебномедицинската експертиза, съдебномедицинското удостоверение, медицинските документи, показанията на свидетелите – очевидци М. Ю., П.Ю., О.Ю. и С.А.. Навеждат се доводи, че както на досъдебното производство, така и пред съда частният обвинител и граждански ищец М. Ю. е излагал последователно твърденията си относно самоличността на извършителя и обстоятелствата, при които е извършено деянието, като не било налице съмнение за преднамерено уличаване на подсъдимия М. Ю. в престъплението, за което е предаден на съд. Поради това, прокурорът счита, че са налице основания за отмяна на присъдата, като предлага на Окръжен съд – Кърджали да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият М. Ю. бъде признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като му бъде наложено наказание съобразно повдигнатото му обвинение и събрания доказателствен материал.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали поддържа въззивния протест и счита, че подадената жалба е основателна. В хода на съдебните прения изразява становище, че от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че увреждането на пострадалото лице е причинено при нанасяне на удар от подсъдимия М.

Ю. с дясната му ръка, свита в юмрук. Събраните доказателства по делото водели до обоснован извод, че извършител на деянието е подсъдимият М. Ю..

Изолирани оставали обясненията на подсъдимия, който отрича съпричастност към деянието, като намира, че неговите обяснения не кореспондират с останалия доказателствен материал.

Посочва, че дори и първоинстанционният съд в мотивите си е приел, че подсъдимият е нанесъл удар с юмрук по отношение на пострадалия, както и е кредитирал показанията на пострадалия, който непосредствено след деянието се е оплакал, че нараняването му е нанесено именно от подсъдимия. В заключение моли обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен за деянието, за което е 3 предаден на съд.

В подадената въззивна жалба се твърди, че постановената оправдателна присъда е неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие със събраните доказателства. Излагат се съображения, че неправилно съдът е достигнал до извода, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК. В тази насока съдът не бил обсъдил показанията на свидетелите П.Ю., О.Ю. и М. Ю., като неправилно кредитирал показанията на една от оформилите се групи свидетели, чиито показания били изцяло в защита на подсъдимия, без да бъдат подложени на точна преценка и прецизен анализ, относно тяхната заинтересованост. Посочва се, че показанията на свидетелите – очевидци П.Ю. и О.Ю. са непротиворечиви, последователни и не будят съмнения, относно тяхната безпристрастност. Показанията на посочените свидетели се подкрепяли от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза.

Излагат се съображения, че тримата разпитани свидетели (М. Ю., П.Ю. и О.Ю.) сочели, а това било видно и от изслушания запис от 112, че пострадалият едва след нанесения му удар от подсъдимия е започнал да изпитва затруднение в говора, което потвърждавало факта, че телесната повреда е нанесена на мястото, описано в обвинителния акт. Показанията на медицинския служител, посетил мястото след случилото се в микробуса, били категорични, че заварила и видяла лично пострадалия М. Ю., който имал затруднения в говора и е съобщил за болките си в областта на долната челюст. Поверениците на частния обвинител и граждански ищец считат, че доказателственият материал по делото сочи по един безспорен и категоричен начин както авторството на деянието, така и начинът и средствата, чрез които е осъществено. В заключение отправят молба обжалваната присъда да бъде отменена изцяло, като бъде постановена нова, с която подсъдимият М. Ю. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК и да му бъде наложено съответното наказание, както и предявеният граждански иск да бъде уважен изцяло.

В съдебно заседание частният обвинител и граждански ищец М. Ю. не се явява, като неговите повереници поддържат подадената въззивна жалба. В хода на съдебните прения адв. М. Ч. моли въззивния съд да отмени обжалваната присъда, с която подсъдимият е признат за невиновен. Счита, че по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства може да се направи обоснован извод за извършено спрямо доверителя й престъпление и обоснован и категоричен извод за автора на деянието. Всички свидетели – очевидци сочели, че деянието е извършено от подсъдимия. Според повереника на частния обвинител всички доказателства сочели на факта, че е нанесена средна телесна повреда, както и че авторството на деянието било 4 категорично установено, поради което счита, че изводите на първоинстанционния съд в тази насока са неправилни. Поради това моли да бъде постановен съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено предвиденото в закона наказание. Претендира за направените разноски.

В хода на съдебните прения адв. Н. С. – упълномощен повереник на гражданския ищец М. Ю. посочва, че поддържа изцяло предявения граждански иск срещу подсъдимия М. Ю. в размер на сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 05.01.2021 г. – датата на извършване на престъплението по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в силни физически, психически и душевни болки и страдания, преживения стрес, постоянното безпокойство и безсъние, загуба на ориентир и равновесие, срам от претърпените унижения, били търпени от гражданския ищец и към момента. Здравето му не било възстановено във вида, в което е било преди нанесената му телесна повреда, като в резултат на същата последният загубил работата си и повече от една година не можел да работи, поради наложилото му се лечение. Моли да бъде постановен съдебен акт, с който обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимия М. Ю. да бъде признат за виновен и осъден. Моли за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание подсъдимият М. Ю. се явява лично и с упълномощения си защитник – адв. В. Б. от С., като последният оспорва въззивния протест и въззивната жалба. В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия моли първостепенната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна, мотивирана и справедлива. Посочва, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, направил е взаимовръзка между тях и е постановил справедлива присъда. Изразява становище, че дори и в хода на проведеното въззивно съдебно следствие по безспорен начин се подкрепил извода за наличие на дълбоки съмнения в кой момент пострадалият М. Ю. е получил телесното увреждане. В този смисъл било и становището на вещото лице, изразено в съдебно заседание пред въззивната инстанция, в което той заявил, че имало обилно кръвотечение в областта на фрактурата, като другите наранявания не водели до такова кръвотечение. От изслушания запис с оператора на спешен телефон 112 безспорно се установявало, че същият е имал такова кръвотечение. Пострадалият бил потвърдил в разпита си пред първоинстанционния съд, че при сбиване на беседка до с. К. е получил удар от св. Е.Х. в лявата част на лицето. Такива били оплакванията му и пред 5 оператора на спешния телефон 112, както и пред дежурния полицай С.М., пред който категорично изразява съмнение, че челюстта му била счупена от св. Е.Х.. Смята, че показанията на пострадалия и неговите близки следва да бъдат постановени под сериозен критичен анализ. Безспорно били опровергани показанията им относно това какви предмети носили свидетелите, които били с подсъдимия, предвид това, че никой не споделил с полицейските служители за такива предмети – бухалки и други предмети, като в случая се твърдяло, че с боксов пръстен бил нанесен удар от подсъдимия. Това било достатъчна индиция, че показанията, които са давани спрямо подсъдимия били некоректни. Против житейската логика било, че пред полицейските служители, дошли непосредствено след инцидента, никой не е заявил пред тях, че са причинени такива травматични увреждания. Адв.