Определение № 455 от 23.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 455 гр. Благоевград, 23.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров като разгледа докладваното от Н. Грънчаров Гражданско дело №

20211200101105 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на Е. С. И., пълномощник на Е. П. Е., ЕГН ********** – ищец по гр.д №1105/2021г. по описа на ОС-Благоевград, с която се иска от съда да измени постановеното Решение № 32/17.01.2024г. в частта му за разноските относно определеното адвокатско възнаграждение, което ответната страна е осъдена да заплати на пълномощника на ищеца.

Изложени са доводи, че същото е неправилно определено, като не е съобразена разпоредбата, че възнаграждението се определя за всеки иск поотделно, както и актуалната редакция на НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК, по делото е постъпило становище от насрещната страна- от адв. А. М.- особен представител на ответника Н. К. Щ., с който са изложени подробни съображения за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. Излагат се доводи, че съдът следва да определи размера на възнаграждението на пълномощника на ищеца, като съобрази уговореното между страните с договора за защита и съдействие, като съобрази обема на упълномощаване и характера и вида на договорената защита и процесуално представителство по делото. Излагат се доводи от особения представител на ответника, че ИМ е предявена на 14.12.2021г., като адв. Е.И. следва да е упълномощена от довереника си преди датата на подаване на ИМ, т.е. при редакцията на Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, от преди изменението на чл. 7 ал. 2 от цитираната наредба- от 04.11.2022г. Изказва се становище от особения представител на ответника по делото, че меродавен за определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, не е момента на постановяването на решението на съда, а момента на упълномощаването на адв. Е. И., като съдът следва да определи размера на дължимото възнаграждение, именно при 1 минималните размери на адвокатското възнаграждение, предвидено в Наредба № 1/2004г. в редакцията и към този меродавен момент. Иначе не се възразява от ответната страна, че съобразно разпоредбата на чл. 2 ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждение на ВАС, размера на възнаграждението за адвокатски хонорар, следва да бъде определен от съда поотделно и за всеки отделен иск.

Съставът на ОС Благоевград, след преценка на данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248 от ГПК в срока за обжалване на съдебното решение, а ако същото е необжалваемо в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страна по делото може да измени или допълни съдебното решение, в частта относно присъдените разноски. В случая молбата е подадена от надлежна страна, разполагаща с правен интерес от исканото допълване и изменение на съдебното решение в двуседмичния срок за обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима.

Ищецът Е. П. Е. е предявил обективно кумулативно съединени искове– по чл. 45 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД, като исковете за неимуществени вреди са предявени поотделно за всяко едно от травматичните увреждания на пострадалия, съобразно установената съдебна практика на ВКС.

С първоинстанционното Решение № 32/17.01.2024г. по настоящото гр.д №1105/2021г. по описа на ОС Благоевград, съдът е осъдил Н. К. Щ., ЕГН **********, от град Благоевград, да заплати на Е. П. Е., ЕГН **********, от гр. *, сума в размер на 12 000лв./дванасет хиляди лева/, във връзка с болките, страданията, физическият дискомфорт и влошаването на качеството на живота от счупване на дясна ябълчна кост, и сума в размер на 5 000лв./пет хиляди лева/ за силни и нетърпими болки и страдания, неудобства от претърпяните медицински манипулации и интервенции, във връзка със счупването на носните кости, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на увреждането на Е. П.

Е. от деянието на Н. К. Щ., осъществено на 09.12.2016г., в дискотека *, ведно със сумата3 656.67лв. съставляваща законна лиха за забава, върху главница от 12 000лв., за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г./датата на подаване на ИМ/, за уважената част от иска за обезщетение за неимуществени вреди за доказаното увреждане- счупване на дясна ябълчна кост и сумата- 1 523.61лв. съставляваща законна лиха за забава, върху главница от 5 000лв., за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г./датата на подаване на ИМ/, за уважената част от иска за обезщетение за неимуществени вреди за доказаното увреждане- счупване на носните кости, ведно с дължимата законна лихва върху главниците- 12 000лв. и 5 000лв., считано от датата на депозирането на исковата молба пред съда- 14.12.2021г. до окончателното изплащане на дължимото.

С решението си съдът е отхвърлил предявените искове за неимуществени вреди, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявен от Е. П. Е. срещу Н. К. Щ., за нанесената му телесна повреда- счупване на дясната ябълчна кост и счупването на носните кости, над размера уважен от съда, до размера претендиран от ищеца с ИМ, след допуснатото изменение на иска по чл. 214 от ГПК, както и исковете за законна лихва за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г./датата на депозирана на ИМ пред съда/, над размера увежен от съда, до размера 2 претендиран с ИМ, след допуснатото изменение на исковете по реда на чл. 214 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете за неимуществени вреди, предявени от Е.

П. Е., ЕГН **********, срещу Н. К. Щ., ЕГН **********, за причинени телесни увреждания на Е. П. Е., от деянието на Н. К. Щ., осъществено на 09.12.2016г., в дискотека *, които не са били предмет на разглеждане в производството по НОХ дело № 2477/2018г. по описа на РС Благоевград, за следните суми:

-1500лв. /хиляда и петстотин лева/ за нанесената лека телесна повреда- разкъсно-контузна рана на дясната вежда;

-1500лв. /хиляда и петстотин лева/, за нанесената лека телесна повреда- ръзкъсно-контузна рана на гърба на носа;

-1500лв. /хиляда и петстотин лева/ за нанесената лека телесна повреда- разкъсно-контузна рана на тила;

-1500лв. /хиляда и петстотин лева/ за нанесената му лека телесна повреда - остра стресова реакция, както и за предявените искове за законна лихва върху така претендираните главници, за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г. за следните суми:

-457.09лв. за нанесена лека телесна повреда- разкъсно-контузна рана на дясната вежда;

-457.09лв. за нанесена лека телесна повреда- разкъсно-контузна рана на гърба на носа;

-457.09лв. за нанесена лека телесна повреда- разкъсно-контузна рана на тила;

-457.09лв. за нанесена лека телесна повреда- остра стресова реакция; както и законната лихва върху претендираните главници, считано от депозирането на ИМ пред съда, до окончателното изплащане на дължимото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ поради погасяването им по давност.

С Решение № 32/17.01.2024г. по гр.д №1105/2021г. по описа на ОС Благоевград, в полза на пълномощника на ищеца- адв. Е.И., са присъдени разноски на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА, в размер на 2396.23 лв., на осн. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

В случая съдът е определил дължимия размер на адвокатско възнаграждение върху сбора от цената на уважените искове и съобразно същата, при приложение на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Според установената съдебна практика/Определение № 50 от 17.01.2023г. на ВКС по ч.гр.д.

№ 4735/2022г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов, Определение № 388 от 16.08.2022г. на ВКС по ч. т. д. № 1840/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина И., Определение № 528 от 16.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1841/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина И., Определение № 146 от 04.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина И., Определение № 92 от 28.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1809/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев, Определение № 64 от 14.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2695/2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят 3

Камелия Ефремова, Определение № 404 от 26.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2883/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев, Определение № 145 от 05.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4642/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова, Определение № 90 от 07.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева, и др/, под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техния сбор.

Съответствието на адвокатското възнаграждение на предвидения в Наредба №1/2004г. минимален размер се преценява съобразно материалния интерес, като под материален интерес се взима предвид цената на всеки един от обективно съединените искове при съобразяване размерите на минималното адвокатско възнаграждение, определено с цитираната по-горе Наредба, след което вече определените минимални възнаграждения се събират, при определяне отговорността за разноските.

Съдът напълно споделя даденото разрешение, предвид което искането за изменение на решението в частта за разноските, следва да бъде уважено, като се определи минимално адвокатско възнаграждение по всеки отделен иск, цената на всеки от които предпоставя приложението на чл. 7 ал. 2 от Наредбата.

На настоящия състав е известна установената трайна и непротиворечива съдебна практика, според която меродавен за определянето на възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА е нормативният акт, уреждащ минималния размер на адвокатското възнаграждение, действал към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, респ. към датата на образуване на производството пред съответната инстанция, тъй като отговорността за разноски е материалноправен институт. По отношение на нея изменението на нормативния акт, определящ размера на адвокатското възнаграждение, няма обратно действие. В този смисъл са решение № 50001/03.02.2023 г. по т. д. № 2530/2021 г. І-во ТО, определение № 460/21.06.2023 г. по ч. т. д. № 900/2023 г. I-во ТО, определение № 3160/23.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3853/2022 г. III-то ГО, определение № 51/09.03.2017 г. по т. д. № 454/2016 г. І-во ТО, определение № 152 по гр. д. № 50235/2016 г. ІV-то ГО, определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. IV-то ГО и много други.

При съобразяване на правилата за установяване размера на дължимото адвокатско възнаграждение за всеки предявен иск поотделно, съобразно чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1/2004г. на ВАС и при съобразяване редакцията на цитираната наредба към меродавния за определяне на възнаграждението по чл. 38 ал.2 от ЗА момент- към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, съдът изчисли че дължимото адвокатско възнаграждение за упълномощения договорен защитник- адв. Е. И.чева, при приложението на рапоредбата на чл. 7 ал. 2 от Наредбата, за всеки един от предявените искове е както следва- 734.12лв.; 485.71лв. и 389.68лв., за предявените искове за неимуществени и имуществени вреди, както и сумата 492.77лв. за присъдените от съда законни лихви от датата на деянието до датата на предявяване на ИМ пред съда, или общия размер на дължимита сума за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца е в размер на 4

2 102.27лв.

По своята правна същност искането за изменение на разноските по реда на чл. 248 от ГПК, съставлява своеобразно обжалване на постановеното съдебно решение, само в частта му за разноските, въз основа на изрична разпоредба на закона и при това пред същия съдебен състав, постановил съдебното решение. Искането за изменение на Решение № 32/17.01.2024г. по настоящото гр.д №1105/2021г. по описа на ОС Благоевград, изхожда от пълномощникът на ищеца по делото, като макар това да не е изрично посочено в молбата по чл. 248 от ГПК, искането е за увеличаване на определеното от съда адвокатско възнаграждение по размер, при приложението на разпоредбите на Наредба № 1/2004г. на ВАС за минималното адвокатско възнаграждение. Противното би било недопустимо, тъй като страната няма правен интерес от обжалването на постановеното решение в частта му, в която същото е благоприятно за нея с оглед изхода на делото.