Решение № 208 от 10.03.2022, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 208/10.03.2022 г. по НOХД № 4503/2021 г. по описа на БРС

Съдебното производство по Н OХД № 4503/202 1 г. по описа на БРС е образувано по повод обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас, с който подсъдимият П. Д. П. е предаден на съд за това, че:

На 30.06.2019 г. в гр. Бургас, на бул. „Захари Стоянов“, на около 50 м. преди светофара на кръстовището с ул. „Въстаническа“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Пежо“, модел „Партнер“, с peг. № ***, нарушавайки правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно: чл. 20 , ал. 2 , изречение II-ро ЗДвП:.. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението чл. 116 ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора, допуснал пътно транспортно произшествие с пешеходката Т. ИВ. Б., родена на *** като по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура в дисталната част на дясна лъчева кост и стилоидния процесус /шиловидния израстък/ на дясна лакътна кост, като травмата е довела до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник за срок от около 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.

В проведеното на 02.12.2021 г. разпоредително заседание съдебният състав е констатирал, че неправилно РП-Бургас е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия, въпреки че са налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на Глава 28 НПК, поради което и с оглед предоставената от закона възможност – съдът е преминал в производство по реда на Глава 28 НПК, отказвайки да конституира соченото за пострадало лице като частен обвинител. Определението на съда е било обжалвано пред въззивния съд, като с Определение № 32/11.01.2022 г. по ВЧНД № 5/2022 г. ОС-Бургас е потвърдил акта на първоинстанционния съд и също е указал делото да се разгледа по реда на Глава 28 НПК.

Именно ръководейки се от специалните правила на тази глава първоинстанционният съд е разгледал делото и е постановил своя краен съдебен акт (в случая решение, а не присъда, доколкото именно с решение съдът се произнася в производството по Глава 28 НПК). Възползвайки се от възможността по чл. чл. 378, ал. 2 НПК страните изразиха съгласието си да не се провежда непосредствен разпит на всички свидетели и вещото лице М., а при постановяване на съдебния акт да се ценят показанията и заключението, обективирани в съответните протоколи за разпит и експертиза, проведени в хода на досъдебното производство.

1

Непосредствено от съда бяха събрани доказателства посредством изслушване на вещото лице Е., както и назначаване на допълнителна АвтЕ на вещото лице Т..

Съдът изрично разясни на пострадалата и възможността по чл. 343, ал.

2, т. 2 НК, а именно да поиска наказателното производство спрямо обвиняемия да се прекрати, като тя не се възползва от тази възможност.

Обвиняемият се явява в съдебно заседание, като дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Заявява, че в действителност е допуснал ПТП с пострадалата, но посочва, че основната вината за инцидента има пешеходката.

В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото, РП-Бургас не изпраща представител, възползвайки се от възможността по чл. 378, ал. 1 НПК.

Упълномощеният защитник на обвиняемия – адв. С.К. – БАК изразява позиция за недоказаност на обвинението от субективна страна, базирайки се на поведението на пешеходката, поради което и пледира за признаване на подзащитния му за невиновен. Под евентуалност и в случай, че съдът не сподели неговата теза, защитникът счита, че при определяне на наказанието следва да се вземат предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, както и съпричиняването от страна на пострадалата, поради което и на П. следва да се определи минимално административно наказание, без „Лишаване от право“.

Обвиняемият П. заявява, че се придържа към заявеното от неговия защитник, като в представената от съда възможност за последна дума моли съда да не му налага наказание „Лишаване от право да управлява МПС“.

Бургаският районен съд, като съобрази становището на страните и прецени събраните в наказателното производство доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият П. Д. П. с ЕГН: ********** е роден на * г. в гр. Бургас.

Той е българин, с българско гражданство, женен, със средно образование и адрес: гр. Бургас, * Към 30.06.2019 г. , както и към настоящия момент, П. е бил правоспособен водач категория „Д+Е” и работи като шофьор на автобус.

Бил е санкциониран многократно за нарушения по ЗДвП.

Обвиняемият е неосъждан. Той е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК с Решение по НАХД № 3314/2010 г. на РС-Бургас, в сила от 23.12.2010 г., като глобата е била заплатена изцяло на 03.05.2017 г.

На 30.06.2019 г., около 11:30 ч., обвиняемият П. Д. П. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с 2 peг. № *** по път, отворен за обществено ползване - бул. „Захари Стоянов“ в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“. Обвиняемият бил сам в превозното средство. Пътят се състоял от две пътни платна, по едно във всяка посока, разделени с непрекъсната линия. Всяко пътно платно се състояло от две пътни ленти. Автомобилът на обвиняемия се движил в лявата лента в посока на движение към центъра на гр. Бургас. Времето било сухо, ясно, с добра видимост. Движението било регулирано с пътни знаци, хоризонтална пътна маркировка, а на кръстовището със светофари. Пътната настилка била асфалтобетон, без неравности, суха. Лекият автомобил се движел по лявата пътна лента. По нея се движела колона от пет автомобили. Процесният автомобил бил последен в колоната. Автомобилите приближили кръстовището. Светофарите на кръстовището превключили на червен сигнал и автомобилите започнали да намаляват скоростта. Скоростта на автомобила на П. в този момент била около 10,80 км/ч.

На около 50 метра преди кръстовището на десния тротоар престоявала пешеходката Т.Б.. Намерението й било да пресече пътното платно на това място. На другата страна на улицата се намирал дома й. Тя е решила да не ползва пешеходната пътека на кръстовището, за да спести пътя си. На това място не било разрешено на пешеходците да се движат по платното за движение, което било известно на пешеходката, но въпреки това тя решила да пресече именно там. Пешеходката престояла около 5 секунди на тротоара и наблюдавала автомобилното движение. Автомобилният трафик по бул.

„Захари Стоянов” бил интензивен и в двете посоки. Пешеходката стъпила на пътното платно, когато по втората лента преминавал четвъртия в колоната автомобил, като решила да премине между него и петият автомобил (този на обвиняемия). Разстоянието до този автомобил в този момент е било 9 метра, като П. имал обективна възможност да забележи пешеходката, но не го направил, защото отклонил краткотрайно вниманието. Пешеходката също не възприела автомобила, движила се уверена в безопасността си, без да се оглежда. В момент преминавал автомобила на П., който вече започнал да намалява скоростта си, заради червения светофар. Тези действия той предприел, когато бил на 3,6 м от мястото на удара, а пешеходката е била на 1,7 от това място. Опасната зона за спиране на автомобила била 4,2 м. Пред пешеходката преминала предната част на автомобила до челното стъкло, но пешеходката не спряла. Тя продължила да се движи. Траекториите на движение на автомобила и пешеходката се пресекли на разстояние 0,85 м. в ляво от прекъснатата разделителна линия между първата и втора пътни ленти.

Ударът бил между дясната странична част на автомобила в зоната на предната дясна колонка на челното стъкло и тялото на пешеходката обърнато с лице към автомобила. С дясната длан пешеходката се подпряла на предния капак на автомобила. Тялото й се завъртяло по посока на часовниковата стрелка и паднало на терена в дясно от автомобила. Едва като чул удара подсъдимият разбрал, че е възникнал инцидент и спрял окончателно автомобила. В този момент пострадалата се изправила и започнала разговор с П. през отворения 3 прозорец на предната дясна врата, след което си тръгнала, без да изчака идването на КАТ.

П. сигнализирал контролните органи и на място пристигнал екип на полицията, който не констатирал пешеходката и поради това не предприел други действия.

Вследствие на удара пешеходката изпитвала болки, но не потърсила веднага медицинска помощ. Едва в последствие тя посетила лекар, като се установило, че има фрактура в дисталната част на дясна лъчева кости и стилоидния процесус (шиловидния израстък) на дясна лакътна кост, като травмата е довела до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник за срок от около 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес

По повод случилото в Четвърто РУ МВР-Бургас се било образувано настоящето досъдебно производство, в хода на което били разпитани свидетели и били приобщени СТЕ и СМЕ, а П. бил привлечен като обвиняем.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на производството доказателствен материал, част от който приобщен и преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал. 2 НПК, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите: * (л. 37 от ДП); * (л. 38 от ДП); частично от показанията на Т.Б. (л. 39-40 и л.

121 от ДП) и частично от обясненията на обвиняемия П.П. (л. 74 гръб от съдебното производство).

От писмените доказателства: справка съдимост (л. 27 от съдебното производство); писмо от ТД на НАП (л. 18 от съдебното производство); справка за нарушител/водач (л. 35-40 от съдебното производство); амбулаторен лист (л. 31 от ДП) и медицински документи (л. 71-96 от ДП).

От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум (л. 42-48 от ДП).

От експертизите: частично от съдебно авто-техническа експертиза (л.

49-61 от ДП), включително и от отговорите на вещото лице Е. при разпита й от съда (л. 50 гръб – 51 от съдебното производство); от повторната съдебно авто-техническа експертиза (л. 58-71 от съдебното производство), включително и от отговорите на вещото лице Т. при разпита му от съда (л. 74 гръб от съдебното производство) и от съдебно медицинската експертиза (л.

65-68 от ДП).

От веществените доказателствени средства: три броя дискове, съдържащи записи от видеокамери, приложени на л. 34 от ДП.

Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на 4 основание чл. 305, ал. 3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи.

Съдът кредитира показанията на разпитаните полицейски служители * и *, като ги намира за логични, последователни и правдиви. Двамата описват поведението си във връзка с получения сигнал, както и констатираните от тях обстоятелства, като заявеното кореспондира с останалия доказателствен материал, поради което и съдът няма причина да не им се довери.

Съдът кредитира в преимуществената им част показанията на пострадалата Б., като също ги намира за логични и последователни. Съдът не кредитира единствено заявеното от тази свидетелка, досежно това, че след инцидента обвиняемият е потеглил с автомобила си. В действителност, видно и от приобщените видеозаписи – пострадалата е тази, която напуска местопроизшествието, докато П. остава на място до идване на екип на КАТ.

Поради това съдът не дава вяра на изложеното от нея в обсъдената част. По отношение на показанията й в останалата им част – съдът не намира причина да не ги кредитира, поради което ги взима предвид при формиране на вътрешното си убеждение.

Съдът кредитира в основната им част и обясненията на обвиняемия П., който потвърждава, че на процесната дата действително е допуснал ПТП с пострадалата на посоченото място. Съдът не взима под внимание само изложеното от него, че е забелязал пешеходката, но е преценил, че тя ще спре и поради това не е преустановил движението си. Видно от приложените видеозаписи – обвиняемият не демонстрира никакво поведение, което да води до извод, че е забелязал пострадалата, поради което и в тази им част обясненията се оценят от съда като опит за изграждане на защитна позиция.