Определение № 473 от 09.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 473 гр. София, 09.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ц.Ж.

Членове:

П.Г.

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Ц.Ж. Въззивно частно гражданско дело № 20231100503244 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по частна жалба, вх. номер 25010347/09.03.2023 г. на Н. Н. срещу разпореждане 20075347/19.01.2023 година за връщане на частна жалба по гр. дело 60219/2020 г. по описа на СРС.

С разпореждане 4111/14.02.2025 г. съдията – докладчик е дал указания на частния жалбоподател да отстрани нередовности на частната жалба, като представи в едноседмичен срок от съобщението частната жалба в цялост - с всички страници и с подпис на частния жалбоподател, или на надлежно упълномощен адвокат (да се представи пълномощно, ако частната жалба се подава от адвокат за осъществяване на процесуално представителство пред СГС) и доказателства за внесена държавна такса, с посочване на номера на настоящото дело в размер на 15 лева по сметка на СГС.

Частният жалбоподател е уведомен за указанията на Съда на 01.03.2025 година.

На 07.03.2025 г. по делото е постъпила молба от Н. Н. с искане за продължаване на сроковете за изпълнение указанията на Съда, както и искане за предоставяне на правна помощ на Н. Н..

С разпореждане от 10.03.2025 г. съдията - докладчик е оставил без уважение искането за продължаване на срока за отстраняване на нередовности на частната жалба, като е посочено, че не се сочат важни причини, различни от тези, съобразени в разпореждане 4111/14.02.2025 година. относно молбата по чл. 95 от ГПК е прието, че същата е бланкетна, не мотивирана и не отговаря на указанията, дадени с разпореждане от 14.02.2025 година. По тези съображения е разпоредено заявлението да се приложи по делото.

На 11.03.2025 г. по делото е постъпило заявление от адв. Н. М. като пълномощник на Н. Н. с искане за предоставяне на правна помощ на ищеца – частен жалбоподател. В заявлението се сочи, че членове на съдебния състав - посочени са съдия Ц.Ж. и съдия П.Г.

(като следва да се има предвид, че съдия П.Г. към този момент не е член на съдебния състав определена е за вчлен на състава с протокол за избор на член на състава от 11.12.2025 г.) са „внедрени в съдебния състав“, като същите „обслужват зловещи антибългарски и антиевропесйки интереси“, като е „създадена зловеща организация за манипулиране на делото“.

Съдът констатира, че със заявлението от 11.03.2025 г. частния жалбоподател не е изпълнил указанията на Съда, дадени с разпореждането от 14.02.2025 г. като адресира съда с искания, които отговарят на изискването на чл. 100а от ГПК - процесуалните действия да не да съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации, като в такъв 1 случай те се смятат за нередовни. С разпореждането от 14.02.2025 г. изрично е указано на страната, че подобни са изрази, касаещи наведени неподкрепени от конкретни данни и доказателства доводи за свързаност на съдии с различни терористични организации, позоваване на „божи гняв“, „божие наказание“ и пр. На страната изрично e указано, че съгласно чл. 57 ал. 2 от Конституцията на Република България не се допуска както злоупотребата с право, така и реализацията на формално призната възможност, чийто ефект единствено засяга чужди права и законни интереси. Предписаните процедури на съдействие от съда са средство за отстраняване на пропуск. Игнорирането (чрез подаване на многобройни молби в производството пред СРС и в настоящото производство, които не отговарят на изискванията на процесуалния закон, за които на страната са дадени вече изчерпателни указания) на създадената организация с цел преустановяване на действия, ангажиращи времето на съда без реална полза за страната, но същевременно препятстващи дължимото внимание към останалите дела ще бъде третирано като злоупотреба с процесуални права (особено като се вземе предвид и качеството на правоспособен юрист и адвокат на частния жалбоподател).

При тази хипотеза, и като взе предвид и практиката на ЕСПЧ относно злоупотребата с право, сезирането на съда по настоящото дело с многобройни, идентични искания, вкл. и частни жалби, които страдат от един и същ порок (неподписани, без доказателства за внесена държавна такса), съответно искания, съдържащи квалификации, сочещи на съмнения за извършени престъпления от членове на съдебни състав, неподкрепени от никакви фактически доводи (дело 56551/11 Mihailo PETROVIĆ срещу Сърбия и 10 други жалбоподатели, жалба 28970/1995 Nicolas Philis срещу Гръция; жалба 14102/02 Bekauri срещу Грузия и др.) сочат на извод за злоупотреба с права от ищеца – частен жалбоподател.

Националните съдилища се обръщат към практиката на ЕСПЧ не само по делата, по които решенията на ЕСПЧ са задължителни за държавите –членки – чл. 46 от ЕКЗПЧ, а и като ориентир за начина на тълкуване и прилагане на нормите на вътрешното и международното право по начин, по който се гарантират правата, специално защитени съгласно Конвенцията. Поради това и позоваването на разбирането на създадения за гарантиране на действителната защита на правата, регламентирани в ЕКЗПЧ Европейски съд по правата на човека, за основни понятия, е начин националната практика да се съотнесе с най-високите стандарти.

Правото на всяка страна да търси защита на твърдени накърнени права и законни интереси по най-добрия за нейните интереси начин. На страните е гарантирано правото по чл. 6 от ЕКЗПЧ – право на всяко лице, което се обръща към съд от държава, ратифицирала ЕКЗПЧ, на справедливо и публично гледане на делото на в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Това право се разглежда в контекста на задълженията на всяка страна да упражнява правата си с цел задоволяване на собствените интереси, без обаче тези интереси да надхвърлят и препятстват нормалното функциониране на обществото, в частност на съдебната система на държавата чрез адресирането с огромен брой сигнали, искания, жалби, които водят до ангажиране на ресурс от съдилищата, при която същите са препятствани да изпълняват възложените им Конституцията на Република България и Закона за съдебна власт функция – да защитават правата и законните интереси на гражданите – чл. 117 от КРБ.

В конкретния случай, страната показва устойчиво поведение да подава частни жалби, които страдат от пороци, които не се отстраняват в срок, а при дадени указания се подава искане за продължаване на срока по чл. 63 от ГПК, или искане за предоставяне на правна помощ, което, предвид обстоятелството, че ищецът – частен жалбоподател е правоспособен адвокат, който е упълномощил адвокат по делото - пълномощно за адв. Н.

М. на стр. 12 по делото на СРС (а самите пороци са свързани с основните изисквания за редовност на частната жалба – да са подадени във пълен обем всички страници, да носят подписа на жалбоподателя или неговият процесуален представител, да са представени доказателства за внесена държавна такса по съответната жалба – частна жалба 25180623/30.12.2021 г. и частна жалба 25010347/09.03.2023 г.), след което отново се подават 2 частни жалби, които също следва да се администрират като нередовни, отново се подава искане по чл. 63 от ГПК и т.н. (подобно поведение на страната е изследвано и в определение 13/10.01.2019 г. по ч. гр. дело 3677/2017 г. III ГО на ВКС). Както е посочил и ВКС в определение 761/30.11.2012 г. по ч.т.дело 497/2012 г. създаването на подобна верига от нередовни частни жалби сочи на извод на злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК.

В допълнение, използването на изрази в подаваните заявления до съда, насочени към създаване на необосновани (не са изложени никакви конкретни данни) внушения относно професионалните качества, личния морал и ценности на членове на съдебния състав, вкл. и доколкото съдържа и изявления, насочени към внушения за извършване на деяния от съдии, които съставляват престъпление по смисъла на НК, по аргументите и в определение № 2882 от 5.11.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 2328/2024 г., II ТО, ТК, води до освобождаване на Съда от задължение да се произнася по подобни молби и искания.

Видно от заглавната страница на постъпилите по настоящото дело многобройни молби, искания, заявления, частни жалби, частният жалбоподател – ищец адресира тези изявления и до редица национални органи, международни органи, посланици и пр. Това поведение може да се съотнесе към хипотезата по решение по допустимостта по дело no. 67208/01 на Milan ŘEHÁK срещу Чешката Република. В цитираното решение ЕСПЧ сочи, че в стремежа си да осигури възможно най-широко разпространение на своите обвинения и обиди, жалбоподателят доказва решимостта си да накърни и опетни репутацията на самата институция на Европейския съд по правата на човека, нейните членове и персонал. Съдът (ЕСПЧ) „припомня, че по принцип една жалба може да бъде отхвърлена като злоупотреба съгласно член 35 § 3 от Конвенцията само ако съзнателно се основава на неверни факти, дори ако използва обиден език (вж. Duringer и други и Grunge срещу Франция (реш.), № 61164/00 и 18589/02; Върбанов срещу България, решение от 5 октомври 2000 г., № 31365/96, § 36, ЕСПЧ 2000-X, решение от 16 септември 1996 г., Доклади от присъди и решения 1996-IV, стр. 1210 и 1211, §§ 53 и 54). В настоящия случай обаче Съдът е на мнение, че твърденията на жалбоподателя са недопустими, надхвърлят границите на нормалната критика, макар и неуместни, и представляват неуважение към съда. Подобно поведение на жалбоподателя – дори да се предположи, че първоначалната му жалба няма да се счита за явно необоснована – е в противоречие с целта на правото на индивидуална жалба, както е предвидено в членове 34 и 35 от Конвенцията. Няма никакво съмнение, че това представлява злоупотреба с правото на жалба по смисъла на член 35 § 3 от Конвенцията.“

СГС намира, че в настоящия случай използваните в описаните документи, постъпили от ищеца – частен жалбоподател или неговия процесуален представител по ч.т.дело 3244/2023 г. на СГС изрази, разкриват подобна характеристика, като характеристиката, посочена и от ЕСПЧ. Разпространяването на внушения за нерегламентирани контакти, връзки на членове на съдебния състав с престъпни организации, до сериозен кръг адресати, сочи на допълнителен аргумент към извода, че поведението на ищеца – частен жалбоподателя представлява злоупотреба с правото на жалба по смисъла на чл. 3 от ГПК.

По тези съображения, доколкото на ищеца – частен жалбоподател вече подробно е указано за начина, по който следва да се оформят изявленията му до Съда, включително и недопустимостта да се използват изрази, насочени към уронване на достойнството на съдии, както и относно изискванията към частната жалба – да е в пълен комплект, да е подписана, да са представени доказателства за внесена държавна такса, нови поредни указания не се дължат.

По тези съображения, съдът намира, че документите, озаглавени заявление 28512/07.03.2025 г. (за което вече има произнасяне на съдията - докладчик с разпореждане от 10.03.2025 г.) и заявление 29831/11.03.2025 г., следва да се приложат по делото. По съществото си със същите страната не упражнява надлежно свои процесуални права, за което е получила подробни указания от съда.

3

Установява се, че указанията на Съда за отстраняване на нередовности на частна жалба 25010347/09.03.2023 г. срещу разпореждане 20075347/19.01.2023 година за връщане на частна жалба по гр. дело 60219/2020 г. по описа на СРС, не са изпълнени в указания от съда едноседмичен срок, изтекъл на 10.03.2025 г. (съобщението е надлежно връчено на упълномощения процесуален представител адв. М. на 01.03.2025 г.).

Поради това и частната жалба подлежи на връщане.

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЛАГА по делото заявление 29831/11.03.2025 година.

В Р Ъ Щ А частна жалба 25010347/09.03.2023 г. срещу разпореждане 20075347/19.01.2023 година за връщане на частна жалба по гр. дело 60219/2020 г. по описа на СРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред САС.

Указва на частния жалбоподател, че при обжалване се дължи държавна такса в размер на 7,67 евро по сметка на САС по частната жалба, като към частната жалба следва да бъде приложен платежен документ, в който да бъде посочен номера на делото на СГС, по който е постановен обжалвания акт.