Определение № 46 от 12.01.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46 гр. Благоевград, 12.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20221200500644 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 419 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 3501/13.06.2022г., депозирана от Д. О. И., ЕГН ***, от гр. П. ул. „***“ № *, обл. Б., чрез адв. П. К., срещу Разпореждане за незабавно изпълнение по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 81/14.02.2022г. постановено по ч.гр.д.№ 155/2022г. по описа на РС Петрич, с което е уважено искането на основание чл. 417 т. 2 от ГПК, по заявление от "****“ АД, с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК срещу длъжника- Д. О. И., ЕГН ***, в качеството и на кредитополучатели по Договор за банков кредит № 022LD-R003637/11.12.2014г., за следните парични вземания, произтичащи от неизпълнено парично задължение по процесния договор, а именно:

-2 750.00евро /две хиляди седемстотин и петдесет евро/, просрочена главница по Договор за банков кредит № 022LD-R-003637/11.12.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от /11.02.2022г./датата на постъпване на заявлението по чл. 418 от ГПК в съда до изплащане на вземането;

-2 396.56 евро, представляваща непогасена възнаградителна лихва, начислена на осн. Раздел II, т. 4.1 от Договора за кредит, за периода 10.01.2015г. до 22.12.2021г.;

-1 037.48 евро, непогасено обезщетение за забава за просрочените плащания/наказателна лихва/, начислена на осн. Раздел II, т. 10 от Договора за кредит, за периода 10.01.2015г. до 12.03.2020г.;

- 145.89 евро, непогасено обезщетение за забава за просрочените плащания/наказателна 1 лихва/, начислена на осн. Раздел II, т. 10 от Договора за кредит, за периода 14.05.2020г. до 22.12.2021г.;

- 38.19 евро, законна лихва върху просрочената главница, начислена на осн. чл. 86 ал.1 от ЗЗД, за периода от 23.12.2021г. до 10.02.2022г.включително;

- 24.54 евро- разноски за връчване на поканата на длъжника и

Жалбоподателката Д. О. И., ЕГН ***, чрез пълномощника си- адв. П. К., моли съда да отмени издаденото Разпореждане за незабавно изпълнение по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 81/14.02.2022г. и да обезсили издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 155/2022г. по описа на РС Петрич, поради липса на предпоставките на чл. 418 ал.2 от ГПК за допускане на незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ, както и поради това, че претендираното вземане е основано на неравноправни клаузи в договор за кредит, сключен с потребител.

С частната жалба въз основа на която е образувано настоящото дело, се наведени оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното разпореждане на РС Петрич, основани на доводи за неправилното приложение на материалния и процесуалния закон.

Възразява се, че съдът не е изпълнил задължението си да извърши проверка дали представения пред него документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение задължение на длъжника по реда на чл. 418 ал. 2 от ГПК, както и служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в сключения между страните договор за кредит.

С частната жалба са наведени доводи, че договорът за кредит въз основа на който е издадено атакуваното разпореждане на районния съд по чл. 417 т. 2 от ГПК е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, като съдържащ неравноправни клаузи. Поддържа се, че същият е в нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК поради това, че годишният процент на разходите е посочен единствено, като процентно изражение, без да се описва как е формиран и какво точно се включва него, какви компоненти включва, кога и как се изчислявате съответните компоненти, включително за какъв период се начисляват и кога се дължат. Изразено е становище, че по този начин жалбоподателят е принуден да тълкува всяка една от клаузите в Договора и/или Общите условия за да разбере дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита. Поддържа се с частната жалба, че е нарушено основното изискване за сключване на договора за кредит- той да е сключен по ясен и разбираем начин- чл. 10 ал.1 от ЗПК, като изложеното води на извода, че договора за кредит е нищожен на осн. чл. 22 от ЗПК.

С частната жалба се поддържа довода, че неравноправна е и клаузата уреждаща размера на годишния процент на разходите, като се твърди и нищожност поради надвишаване на определените в чл. 19, ал. 4 ЗПК размери. Изтъква се, че в договора липсва информация по чл. 11, ал. 1, т. 12 от Закона за потребителския кредит за правото на потребителя при погасяване на главницата по договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на 2 погасителен план за извършените и предстоящи плащания, като е изразено становище, че тази информация съдържащата се в Общите условия, независимо от факта, че те са неразделна част от договора не следва да се взема предвид.

Във връзка с твърдението за нищожност на договора за кредит, поддържа се от жалбоподателят, чрез неговия пълномощник и твърдение за нарушение изискването на чл.

11, ал. 1, т. 20 от ЗПК поради липса на разяснения относно правото на отказ на потребителя от договора, и срока в който това право може да бъде упражнено. В тази връзка развита е тезата, че информацията следва да е част от съдържанието на индивидуалния договора. Така в т. 9 от Договора е предвидено че предитополучателят може да се откаже от договора, но липсват разяснения относно това в какъв срок това право може да бъде упражнено.

Поддържа се с частната жалба, че така формулирана клаузата на т. 9 от договора, е в нарушение на чл. 146 ал.2 от ЗЗП, доколкото същата не е индивидуално уговорена.

С частната жалба се развиват съображения, че неравноправни са и клаузите на т. 4, т. 5, т.10 изр. последно и т. 11 и сл. в раздел II “Лихви, такси и комисионни по кредита“, както и т.14, т. 15 и т. 16 от раздел IV „Допълнителни условия“, тъй като същите не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително наравновесие между правата и задълженията на банката и на кредитополучателя, с което са нарушени разпоредбите на чл.

143 а. 2 т. 10, т. 16 и т. 19 от ЗЗП и чл. 146 ал.2 от ЗЗП.

С частна жалба се иска от съда отмяна на Разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед № 81 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 14.02.2022г. по ч.гр.д.№ 155/2022г. по описа на РС Петрич, поради липсата на предпоставките на чл. 418 ал. 2 от ГПК, както и поради това че претендираното вземане е основано на нищожен договор за кредит, сключен с потребител, поради наличието на неравноправни клаузи в него, като се иска и обезсилването на издадения въз основа на разпореждането на съда изпълнителен лист.

В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК, постъпил е по делото отговор от "****“ АД, чрез пълномощника- Ст. Юрисконсулт Капка Ангелова Лекова- Салмова, с който се оспорва частната жалба и се иска от съда да я стави без уважение като неоснователна.

С отговора се сочи че съгласно чл. 419, ал. 3 от ГПК съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изр. 1 и ал. 3 от ГПК, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор. Поддържа се, че от представените към заявлението по чл. 417 от ШК писмени доказателства се установява безспорно, че изпълнителния лист е издаден въз основа на документ, редовен от външна счрана и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, поради което налице са основанията на чл.

418 ал.2 от ГПК за издаване на разпореждането за незабавно изпълнение.

С отговора на частната жалба, оспорват се от пълномощника на "****“ АД- юрк ЛековаСелмова, доводите наведени с частната жалба.

Възразява се срещу твърдението че годишният процент на разходите /Г'ПР/ по кредита бил посочен само като стойност, без да е ясно какви са компонентите му, като невярно, тъй като 3 в точка 1.1, буква „б“ от Общите условия на *** АД за кредити на физически лица /ОУ/, се съдържа дефиниция за ГПР по кредита. ОУ са представени и подписани от кредитополучателя, и са приложение- неразделна част от Договора за кредит.

Поддържа се с писмения отговор на частната жалба, че Банката е предоставила на кредитополучателя и Методиката си за определяне на референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК /която е подписана от жалбоиодатсля и е приложение към Договора за кредит/. В нея подробно е описано как Банката определя размера на референтния лихвен процент по кредита, с посочена формула и пояснение какво означава всеки компонент.

Оспорват се като несъстоятелни твърденията за нарушение на чл 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като съгласно т.5 от Договора за кредит, ГПР по кредита е в размер па 19,95%, което е много помалко от пет пьти размера на законната лихва по просрочени задължения (5x10%= 50%).

Договорената възнаградителна лихва в размер на САП за евро (2,88) + 15,03 пункта (общо 17,94% към датата на договора), също далеч не надхвърля размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. /в редакцията му към 2014г/, предвид размера на лихвите по депозитите, такъв размер на лихвата по потребителски необезпечен кредит е в рамките на обичайната търговска практика/.

Оспорва се с писмения отговор на частната жалба като невярно твърдението, че липсва яснота в какви срокове крелитополучателят може да се откаже от договора за кредит- това му право подробно е разписано в т. 7. 1- т. 7.4.1 от ОУ към договора, представена пред съда със заявлението по чл. 417 от ГПК.

Поддържа се от пълномощникът на "****“ АД, че не са подкрепени с никакви доводи твърденията, че клаузите за договорната лихва и за ГПР но кредита, водят до значително неравновесие между правата и задълженията на Банката и Кредитополучателя, което да води до нарушение на ЗЗП и да обосновава извода за нищожност на сключения договор за кредит по смисъла на чл. 22 от ЗПК.

При изложените съображения, иска се от съда да постанови определение, с което да отхвърли частната жалба като неоснователна.

Претендират се направените разноски от *** АД, пред настоящата съдебна инстанция, в размер на 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Производството пред РС Петрич е образувано въз основа на депозирано пред съда заявление по образец съгласно чл. 417 ГПК, подадено от „***“ АД срещу длъжника Д. О. И., ЕГН **********, от гр. П., за вземане основано на Договор за банков кредит № 022LD-R003607/11.12.2014г., за следните суми:

-2 750евро- непогасена просрочена главница;

-2 396.56 евро- непогасена възнаградителна лихва, дължима на основание раздел ІІ т. 4.1 от договора, за периода от 10.01.2015г. до 22.12.2021г.;

4

-1 037.48евро- непогасено обезщетение за забава за просрочените задължения, начислено на осн. Раздел II т. 10 от договора за кредит, за периода от 10.01.2015г. до 12.03.2020г.;

-145.89евро- непогасено обезщетение за забава за просрочените задължения, начислено на осн. Раздел II т. 10 от договора за кредит, за периода от 14.05.2020г. до 22.12.2021г.;

-законната лихва върху просрочената главница, в размер на 38.19евро, за периода от 23.12.2021г. до 10.02.2022г.;

- разноски за връчване на поканата на длъжника- 25.24евро, както и - законната лихва върху просрочената главница, считано от 11.02.2022г. до окончателното изплащане на дължимото.

В т. 12 от заявлението, посочено е че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги на "****" АД по Договор за банков кредит № 022LD-R-003637/11.12.2014г.

Сочи се в заявлението, че сумата от 2 750 евро е предоставена на длъжника и усвоена еднократно, дължимата лихва съгласно договора е в размер на базовия лихвен процент увеличен с надбавка от 15. 03 пункта, като към датата на сключване на договора базовия лихвен процент на Банката за евро е в размер на 2.88%, а плащания неплатени на падежа се олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответните вноски, независимо от това дали падежа е в неработен ден.