Определение № 773 от 12.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 773 гр. София, 12.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20248002901278 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Милеум“ ЕООД, гр. Бургас и „Цинтамани-България“ ООД, гр. Свети Влас срещу решение № 6 от 26.01.2024 г. по в. т. д. № 209/2023 г. на Бургаски апелативен съд.

Касаторът „Милеум“ ЕООД обжалва въззивното решение в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 189 от 14.06.2023 г. по т. д. № 198/2021 г. на Бургаски окръжен съд са отхвърлени предявените от „Милеум“ ЕООД срещу „Цинтамани-България“ ООД иск за заплащане на стойността на извършени в обект, представляващ спа център в гр. Свети Влас, община Несебър, ул. „Ясен“ № 25, строително-монтажни работи, за които са съставени фактури, за разликата над 56971,08 лв. до 64 379,50 лв. и иск за заплащане на сумата от 9 624, 37 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на неизпълнение от страна на ответника на договорните му задължения. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че в противоречие със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че „бълбукащата стена“, предмет на фактура № 63 от 31.03.2020 г., не е изграждана в обекта, като твърди, че стената е била изработена и готова за монтаж, но възложителят не е посочил 1 място за монтирането й. Оспорва извода на състава на апелативния съд за неоснователност на претенцията по фактура № 70 от 22.07.2020 г. на стойност 2892 лв. за доставка и монтаж на компресор за въздух за хидромасажни легла, тъй като по делото не се доказва осъществяването на фактурираното. Сочи, че по отношение на отхвърлените позиции от фактура № 77 от 15.04.2021 г. съдът не е изложил мотиви и не е съобразил признанията на ответника в нотариална покана рег. № 2944/16.07.2020 г. Излага съображения за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 9624, 37 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнението на паричните задължения на ответника. Твърди, че по делото е установено, че натрупаните му публични задължения са пряка последица от неизпълнението на ответника. Моли атакуваното решение да бъде отменено.

В изложението по чл. 284, ал. 1 ГПК касаторът „Милеум“ ЕООД поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставя следните въпроси: „1. Дължи ли се заплащане от страна на поръчителя по договор за изработка, когато изпълнителят е изпълнил задължението си да изработи поръчаното, но поради недаване на указания за монтаж от страна на поръчващия вещта не е монтирана в обекта?; 2. Липсата на одобрен проект за преустройство пречка ли е за изпълнителя да изпълни задължението си за монтаж в обекта?; 3. Може ли виновното неизпълнение на поръчващия по договор за изработка, изразяващо се в недаване на точни и ясни указания за монтаж на изработеното от страна на изпълнителя, да се вмени във вина на последния?; 4. При наличието на потвърждение от страна на поръчващия, че поръчаната и изработена за неговия обект вещ е доставена на обекта, следва ли да се счита, че изпълнителят е изпълнил задълженията си по договора и следва ли да получи заплащане за това?; 5. Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, за да определи предмета на договора и да определи действителната воля на страните?; 6. Дали въззивният съд следва в мотивите към решението си да обсъди становището на страните и събраните по делото доказателства?; 7. Могат ли парите да погинат?; 8. Допустимо ли е предпоставка за възникване на отговорност за вреди да бъде договорно неизпълнение за заплащане на парично задължение, което е довело до 2 натрупването на публични задължения към фиска?; 9. С какви доказателствени средства следва да се установи наличието на причинноследствена връзка по иск за вреди, които се изразяват в натрупване на задължения към фиска, вследствие на договорно неизпълнение, което е установено в съдебен процес? Достатъчно ли е да се предоставят доказателства за натрупаните задължения и периода, за който са натрупани тези задължения?; 10. Ако възложителят е бил недобросъвестен и вследствие на неговото поведение, кредиторът е натрупал публични задължения, допустимо ли е те да бъдат претендирани като претърпяна вреда?“ Твърди, че по въпросите по т. 1 – 4 съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 231 от 13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009 г. на ВКС, II т. о. По отношение на въпросите по т. 5 и т. 6 касаторът се позовава на неспазване от въззивния съд на практиката на ВКС, намерила израз в решение № 16 от 28.02.2013 г. по т. д.

№ 218/2012 г., II т. о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., ІV г. о., решение № 15 от 06.02.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г., ІІ г. о., решение № 138 от 13.05.2014 г. по гр. д. № 5715/2013 г., ІV г. о., решение № 170 от 29.11.2018 г. по гр. д. № 3957/2017 г., ІІІ г. о., решение № 111 от 17.07.2018 г. по гр. д. № 3695/2017 г., ІІІ г. о., решение № 72 от 15.07.2016 г. по гр. д. № 290/2016 г., ІІ г. о., решение № 248 от 07.01.2010 г. по гр. д. № 4193/2018 г., ІV г. о., решение № 69 от 13.05.2019 г. по гр. д. № 3436/2018 г., І г. о., решение № 22 от 09.03.2021 г. по гр. д. № 1857/2020 г., ІІ г. о., решение № 140 от 8.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 2601/2019 г., I т. о., решение № 15 от 06.02.2012 г. по гр. д.

№ 311/2011 г., ІІ г. о. Въпросите по т. 7 – 11 касаторът свързва с решението на съда за отхвърлянето на предявения иск по чл. 79, ал. 1 вр. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от договорното неизпълнение на ответника и ги въвежда по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Позовава се бланкетно на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Касаторът „Цинтамани-България“ ООД обжалва въззивното решение в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 189 от 14.06.2023 г. по т. д. № 198/2021 г. на Бургаски окръжен съд дружеството е осъдено да заплати на „Милеум“ ЕООД сумата от 56 971, 08 лв., представляваща стойността на извършени в обект – спа център в гр. Свети Влас, ул. Ясен № 25 СМР, за които са съставени фактури, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2021 г. до 3 окончателното й изплащане, и сумата от 6343, 27 лв., представляваща обезщетение за забава за заплащането на главницата. Поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага оплаквания, че в исковото производство били допуснати икономическа и технически експертизи, въпреки че по реда за обезпечение на доказателства били приети две комплексни експертизи, даващи заключения от значение за решаване на спора, и същите били приобщени към доказателствения материал по настоящия спор. Касаторът счита, че изводите на въззивния съд относно съществуването на задължения на ответника са изградени в противоречие с процесуалния закон – чл. 201 ГПК и материалния закон – чл. 266 ЗЗД. Моли въззивното решение в обжалваната от него част да бъде отменено.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът твърди, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение на въззивния съд. Поставя следните въпроси: „1. относно допускане от съда, разглеждащ осъдителен иск в основното исково производство, на съдебна експертиза, която по смисъла на чл. 201, пр. 2 ГПК се явява повторна по отношение на задачите, които са идентични със задачите, на които вещи лица по извършени в производство по чл. 207 и 208 ГПК експертизи са дали отговор в заключение, което заключение е прието от съда с определение по ч. гр. д. за обезпечаване на доказателствата; 2. С оглед разпоредбата на чл. 208, ал. 6 ГПК допустимо ли е съдът, разглеждащ иска в основното исково производство, да не е обвързан с процесуалноправните последици на влязъл в сила съдебен акт – определение по чл. 208 ГПК за събиране на доказателства и следва ли решаващият спора по същество съд да се произнесе с нарочен акт по влязлото в сила определение за събиране на доказателствата по чл. 207 и сл. ГПК и неговата отмяна, в случай, че се констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение, прието с определение по чл. 208 ГПК?“. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 267 от 4.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г., І г. о. и решение № 542 от 7.02.2012 г. по гр. д. № 1083/2010 г., ІV г. о. Вторият въпрос е въведен от касатора с твърдение, че е от значение за точното прилагане на закона.

4

Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна, като изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакувания акт на въззивния съд, съотв. – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл.

280, ал. 1 и 2 ГПК, прие следното:

Касационната жалба на „Милеум“ ЕООД е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима в частта, с която се обжалва въззивното решение в частта, с която след отмяна на първоинстанционния акт предявеният от „Милеум“ ЕООД срещу „Цинтамани-България“ ООД иск за заплащане на стойността на извършени в обект, представляващ спа център в гр. Свети Влас, община Несебър, ул. „Ясен“ № 25, СМР, за които са съставени фактури, е отхвърлен за разликата над 56 971,08 лв. до 64379,50 лв. В останалата част – по отношение на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 за заплащане на сумата от 9 624, 37 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на паричните задължения на ответника, жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане с оглед цената на този самостоятелен иск и императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Касационната жалба на „Цинтамани-България“ ООД е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, Бургаски апелативен съд е съобразил, че твърденията на ищеца са за сключен между страните договор за изработка и доставка на оборудване на спа център в гр. Свети Влас, община Несебър, ул. „Ясен“ № 25, при който възлагането на конкретните дейности е ставало поетапно и устно от възложителя „Цинтамани-България“ ООД, като ищецът „Милеум“ ЕООД е претендирал неизпълнение отчасти на задълженията на първото дружество да заплати стойността на доставените вещи и извършени услуги и е индивидуализирал вземането си съгласно фактури №№ 48 от 14.10.2019 г., 61 от 29.03.2020 г., 63 от 31.03.2020 г., 64 от 5

30.04.2020 г., 65 от 30.04.2020 г., 66 от 4.06.2020 г., 70 от 22.07.2020 г. и 77 от 15.04.2021 г.

Съдът е счел договорната връзка между страните за доказана. Посочил е, че параметрите на същата относно различните етапи и дейности по изработката на спа центъра, следва да се открият в двустранно подписаните фактури, включително относно стойността на доставеното оборудване и монтажа му, и следва да се приеме, че с подписването на фактурите страните са изразили съгласие с цените, посочени в тях. Подчертал е, че към всяка от фактурите, формиращи фактическата основа на претенцията, с изключение на последните две, са представени приемо-предавателни протоколи, носещи неоспорените подписи на двете страни по съглашението и датирани към датите на фактурите. Приел е, че изявленията на ответника, обективирани в протоколите, следва да се ценят като изрично приемане на престираното като съответстващо на възложената работа.