Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2256 от 22.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 7279/2025
Вид
Решение № 2256
Подписан
22.06.2026
Състав
ЕЛЕНА ДИМИТРОВА РОЗАЛИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • член 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 150а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 3, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • член 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 343в, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • член 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2256 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно наказателно дело № 20251110207279 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. И. К. срещу наказателно постановление № 24-4332-033383 от 31.01.2025 година на началника на група в ОПП-СДВР Г. Б., с което на М. И. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, както и глоба в размер на 300,00 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.

150а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи, че не е осъществено вмененото на жалбоподателя нарушение, тъй като няма данни да е употребявал наркотични вещества, като се твърди и че е посетил посоченото в издадения талон лечебно заведение и е дал кръвна проба за изследване, резултатът от което бил отрицателен. Посочва се, че НП е било издадено след изтичането на законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, а именно 10 месеца след съставянето на АУАН. Оспорва се и съставомерността на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.

150а, ал. 1 от ЗДвП, като се сочи, че към датата на издаване на обжалваното НП, няма влязло в сила предходно НП, с което СУМПС на жалбоподателя да е било отнето по административен ред. С тези аргументи се иска отмяна на НП. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В. С., която поддържа жалбата и направеното с нея искане за отмяна на НП, както и за присъждане на разноски .

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В писмени бележки се иска потвърждаване на НП, претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

1

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С наказателно постановление № 22-0302-000141/30.08.2022 г., издадено от РУ-Царево при ОДМВР-Бургас, влязло в сила на 24.08.2023 г. на М. И. К. било наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.

174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

На 31.03.2024 година около 14:50 часа М. И. К. управлявал мотоциклет „***“ с рег. № ********* в гр. София по ул. „Никола Войновски“ с посока на движение от ул. „Арчарица“ към ул. „Уошбърн“. До номер 31 на ул. „Никола Войновски“ му била извършена проверка от служители на ОСПС-СДВР. Било изискано съдействие от служители на ОПП-СДВР, които пристигнали на мястото и извършили проверка с техническо средство за употреба на алкохол, като пробата показала резултат от 0,30 на хиляда – в рамките на допустимото от закона. К. обаче отказал да бъде изпробван за наличие на наркотични вещества с Drugtest 5000 № р ARLK 0001. На водача бил издаден талон за медицинско изследване№ 0150684 за ВМА-София, връчен лично на водача в 16:55 часа на 31.03.2024 г. В 17:25 часа, т.е. в указания в талона времеви интервал от 45 минути К. се явил в лечебното заведение и дал проби кръв и урина за изследване, което било удостоверено със съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В хода на проверката била извършена справка в ОДЧ 99, откъдето била получена информация, че СУМПС на водача е било отнето по административен ред. Свидетелят А. Д. С. – младши автоконтрольор при ОПП-СДВР съставил АУАН серия GA № 1245990 от 31.03.2024 година за нарушения на чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

По случая било образувано досъдебно производство № 731/2024г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 12730/2024г. по описа на СРП за престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК. В хода на това наказателно производство била изготвена химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза, която не установила наличието на алкохол или наркотични вещества в кръвната проба на жалбоподателя. Било установено наличие на наркотични вещества в пробата урина, но доколкото според разпоредбата на чл. 23, ал. 1, изр. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, с постановление на прокурор при СРП от 21.01.2025г. било прекратено образуваното наказателно производство и преписката била изпратена на ОПП-СДВР за извършване преценка за реализиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

На 31.01.2025г. въз основа на издаденото постановление за прекратяване на ДП е издадено обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка съдът намери установена от показанията на свидетеля А.

Д. С., съставения АУАН, талон за медицинско изследване № 0150684, докладна записка от 31.03.2024г., справка-картон на водача, заповеди за компетентност на актосъставителя и на 2 наказващия орган, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, извлечение от книгата за регистрация на лицата за медицински преглед, водена от Клиника „Спешна токсикология“ при ВМА, заключение на химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза, както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира показанията на свидетеля А. С., който потвърждава авторството на предявения му АУАН и посочва, че е посетил мястото на нарушението за оказване на съдействие на негови колеги от ОСПС, които са предприели извършване на проверка на водача, който е обективирал отказ да се подложи на тестване за употреба на наркотични вещества. Липсата на спомен у свидетеля относно случая е обяснима с оглед на изминалия период от време до разпита му, както и предвид обстоятелството, че се касае за изпълнение на рутинни служебни задължения. Обстоятелствата, че на посочените време и място жалбоподателят е управлявал процесния мотоциклет, че е бил спрян за извършване на проверка, констатацията, че не е представил СУМПС и е заявил, че същото му е било отнето, както и че е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества се установяват от приобщената докладна записка, съставена от Стоян Стоименов – полицейски служител при ОСПС и свидетел по съставянето на АУАН. От приобщения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, както и от извлечение от книгата за регистрация на лицата за медицински преглед, водена от Клиника „Спешна токсикология“ при ВМА, се установява, че в рамките на дадения с талона за медицинско изследване жалбоподателят срок е посетил ВМА-София, където е дал биологични проби за изследване. Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, които са еднопосочни и също допринасят за изясняване на обективната истина, поради което бяха поставени в основата на фактическите изводи на съдебния състав.

При така установената фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното:

Съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни органи по смисъла на закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващ компетентността им. АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН (по отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП) относно тяхното задължително съдържание, включително са посочени всички съставомерни признаци на нарушението, дата и място на извършването му. Спазени са и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Доколкото съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е допустимо без приложен АУАН да бъде образувана административнонаказателна преписка в случаите, когато производството е прекратено прокурора и е препратено на наказващия орган, какъвто е настоящия случай, то не може да се приеме, че срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е изтекъл още в хода на провежданото досъдебно производство. В този случай шестмесечният срок за издаване на НП тече от датата на получаване на преписката от АНО. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването на АУАН и НП.

3

Член 3, ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози предвижда, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест, а член 3а, ал.1, т.1 от Наредбата гласи, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест. По делото се установи, че М. И. К. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и това е отбелязано в талона за медицинско изследване. От приобщените по делото протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, както и от извлечение от книгата за регистрация на лицата за медицински преглед, водена от Клиника „Спешна токсикология“ при ВМА, се установява, че в рамките на дадения с талона за медицинско изследване срок жалбоподателят се е явил във ВМА-София, където е дал биологични проби за изследване, т. е. е изпълнил даденото му предписание.

Явяването на нарушителя в лечебното заведение в изпълнение на даденото му с талона предписание представлява последващо действие, което води до отпадане на административнонаказателната му отговорност за направения отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества, защото по този начин с поведението на жалбоподателя не се възпрепятства осъществяването на контролните функции на служителите на ОПП-СДВР. Поради това неправилно административнонаказващия орган е санкционирал жалбоподателя за нарушение на чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и оспореното НП следва да бъде отменено в тази му част.

Правната квалификация на нарушението по чл. 150а, ал. 1 е точна, а нарушителят е разбрал изцяло за какво нарушение му е била наложена глоба. Според цитираната разпоредба, в приложимата й редакция, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Според АУАН водачът е управлявал МПС без СУМПС и при проверка се е установило, че водачът управлява МПС след като му е отнето СУМПС по административен ред с наказателно постановление № 22-0302-000141 на ОДМВР-Бургас, РУ-Царево от 30.08.2022 година, с което на основание член 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на М. К. е наложена глоба в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, което НП, видно от справка от картона на водача от АИС на 4

ОПП-СДВР, приложена по настоящето дело е влязло в сила на 24.08.2023 година. Към датата на процесното нарушение 31.03.2024 година това обстоятелство е било известно на нарушителя и той виновно е осъществил нарушението по член 150а, ал.1 от ЗДвП.