Решение № 581 от 20.06.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. Перник, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20231720104658 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация" ООД, в която се сочи, че в полза на дружеството е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 3279/2023 г. по описа на Районен съд Перник срещу К. В. Л..

Ищецът твърди, че е предоставило ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес: ************** Твърди, че размерът на непогасените задължения е на стойност: 674,49 лева - главница за периода от 16.05.2020 г. до 31.01.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното плащане и 125,09 лева - лихва за забава, начислена за периода 03.08.2020 – 15.06.2023 г.

Поддържа, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и дои./ С оглед на гореизложеното моли съда да признае за установено, че в негова полза съществува изискуемо вземане срещу ответника за сумите, предмет на заповедното производство.

Претендира разноски.

Ответникът не е депозирал отговор в срок. Същият е бил редовно уведомен по правилото на чл. 47, ал. 5 ГПК на адреса, на който му е връчена заповедта за изпълнение, с която е уведомен за санкцията по чл. 40 и чл. 41 ГПК.

Депозирал е възражение по чл. 414 ГПК, в което също е посочил адрес за призоваване, на който е открит. Направено е възражение за погасяване на претенцията 1 по давност, обективирано в документа по чл. 414 ГПК, което подлежи на разглеждане в настоящото производство съгласно разясненията дадени в т. 11в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

В съдебно заседание ищецът се представляват, като поддържа вече изложеното.

Ответникът не се представлява.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови нужди, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение през процесния период по договор за продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като установи, че ответниците са/или били собственици или носители на вещно право на ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.

По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че претендираните вземания са погасени. По конкретното защитно възражение, че вземането е погасено по давност, същият не носи доказателствена тежест, тъй като отговорът на този въпрос се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.

Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора 2 и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган.

Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).

Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.

Видно от представената и приета като писмено доказателство декларация по чл.

14 ЗМДТ ответникът е декларирал на за целите на данъчното облагане, че е единствен собственик на процесния имот, а като придобивно основание е посочил нотариален акт от ******

Декларацията по чл. 14 ЗМДТ (а и всяка друга) има характер на подписан /което не се оспорва/ от ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е лицето, подписало документа.

Същевременно, в настоящото производство има значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт и материална доказателствена сила относно декларирания факт (тъй като за неистинността на декларираните обстоятелства , деклараторът носи наказателна отговорност), а именно, че ответникът е собственик на апартамента, което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в процеса (така решение №143/08.02.2017г. по гр.д.№1693/2016г. на Второ ГО на ВКС).

Тези обективни данни дават основание на съда да приеме, че в конкретния случай ответникът е пасивно материално легитимиран по отношение на предявените искове.

Относно размера, съдът кредитира неоспорената от страните и приета по делото ССЕ. Вещото лице при справка в счетоводството на ищеца е установило, че за процесния период по служебен отчет на водомер (поради отказ на абоната да положи подпис) е начислено потребление в размер на 282 куб.м. вода. Стойността на потребеното количество вода е на посочената в исковата молба сума – 674,49 лева, а обезщетението за забава в процесния период и правилата за забава, уредени в Общите условия на ищеца е в размер на 125,09 лева.

С възражението по чл. 414 ГПК е въведено такова за погасяване на исковото притезание по давност. Независимо, че отговор на искова молба не е подаван, което би преклудирало това възражение в общия случай, съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 11а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.

3 на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство следва да разгледа обоснованите във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания на вземането на кредитора, като например: на основанието, от което произтича вземането; за недействителност на това основание; за погасяване на вземането; за неистинност на документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение. Това налага извод, че конкретното възражение за погасяване вземането по давност е своевременно въведено.

В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС са дадени задължителни за съдилищата разяснения, съгласно които с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. При липса на легална дефиниция, върховните съдии разясняват, че „периодично” е това плащане, което не е еднократно, не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи, неговото задължение е за повтарящо се изпълнение, като тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично.

При тези ясни насоки, настоящият състав приема, че вземанията за главница, предмет на настоящото производство попадат в хипотезата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, а по отношение на лихвата за забава това е безспорно.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на падежа/изискуемостта им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането.

С оглед на приложимото право и моментът на изискуемост по правилото на чл.

33, ал. 2 от Общите условия, всички вземания по фактури за главница и лихва, с падеж преди 13.07.2020 г. са погасени по давност. Това е така, защото тук посочената разпоредба определя изискуемостта на всяко месечно вземане - деня, следващ изтичането на тридесет дена след издаване на фактура. В този период задължението е изпълняемо - длъжникът може да изпълни, но не е длъжен да го стори (арг. чл. 70, ал.

1 ЗЗД), т.е. вземането е възникнало, но то не е изискуемо по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Изтичането на 30-дневния срок е относим и към изискуемостта и изпадането в забава на длъжника, като се санкционира с начисляване на обезщетение за забава.

При тези обективни данни и правни изводи, настоящият състав приема, че процесните вземания за главница не са погасени по давност. Първата от издадените фактури за процесното вземане с от дата 03.07.2020 г., поради което нейната изискуемост, респективно начало на погасителната давност е настъпила на 30.08.2020 г., а заявлението, прекъсващо давността по аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК, е депозирано на 13.07.2023 г.