Акт № 370 от 03.11.2026, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. гр.Велинград, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-П.А при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-П.А Гражданско дело № 20255210100231 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Държавата, чрез Министъра на земеделието и храните срещу С. А. В., с която са предявени обективно съединени искове, както следва:

-да се прекрати Договор № 283/28.12.2018 г. за учредяване правото на ползване, на основание чл. 61 от ЗС.

-да се осъди ответника да премахне за своя сметка извършеното незаконно строителство, изразяващо се в двуетажна сграда и допълнителна обслужваща едноетажна сграда върху бетонова основа, построени в обособената част от 690 кв. м. от имот с идентификатор *** по КККР на гр. Ракитово, с правна квалификация чл. 109 от ГПК;

-да се осъди ответника да плати на ищеца обезщетение за претърпените вреди от незаконното строителство, изразяващо се в отсичане на дървета, с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че между ответника и Изпълнителна агенция по горите бил сключен Договор № 283/28.12.2018 г. за учредяване право на ползване, с който на С. В. било учредено безвъзмездно право на ползване за срок от 10 години за устройване на постоянен пчелин върху горска територия – частна държавна собственост, обособена част с площ от 690 кв. м., представляваща част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Ракитово. Твърди, че в договора имало уговорка, че не се разрешава извършване на дейности, представляващи строителство. Сочи, че ИАГ била официално информирана, че в имота е извършено строителство без да има учредено право на строеж, без строителни книжа, както и без промяна в предназначението на 1 територията.

Твърди, че с писмо от 16.08.2024 г. , връчено на ответника на 01.10.2024 г. при отказ, последният е предупреден на основание чл. 61 от ЗС, че следва да преустанови противоправното си поведение. В дадения срок от 30 дни строителството не било премахнато и ответникът не бил спрял да си служи с имота, по начин, противоречащ на предназначението, за което е учредено вещното право, а именно за постоянен пчелин. Последвала нова проверка, на която с доклад от 06.02.2025 г. изводите били същите. Описва всички проверки, извършени от контролни органи по случая, включително и констатирано построяване на две сгради по смисъла на ЗУТ, за които няма извършени процедури за промяна на предназначението по ЗГ.

Твърди също, че ответникът сключил договор за наем на 23.10.2017 г. за срок от 10 години с трето лице – Бисер А.ов Кропчев, в качеството му на наемател, с предмет на договора ½ ид. ч. от ПИ с площ от 500 кв. м., в землището на гр. Ракитово, с кадастрален № 235069. Следователно, съгласно актуалната регистрация на пчелина на ответника, той не бил устроен в имот с идентификатор ***, за което му било учредено право на строеж, т. е. не ползвал имота по предназначение. Имал пчелин, който бил разположен в съвсем друг имот, а процесният ползвал за построяване на сгради, заради което изсякъл дървета.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С. В. с ЕГН **********, чрез адв. Т. М.. Счита исковете за недопустими, тъй като не било доказано правото на собственост на ищеца върху поземления имот.

Намира, че представените доказателства не установявали по безспорен начин, че в имот с идентификатор *** били изградени сгради, представляващи трайни строежи по смисъла на чл. 10 и чл. 148 от ЗУТ.

Оспорва, че съществували трайно прикрепени сгради, за които се изисквало разрешение за строеж, както и че тези обекти били извън обхвата на пчеларската дейност. Пчелинът бил регистриран по надлежния за това ред.

Излага правни съображения, че нормата на чл. 61 от ЗС давало възможност само за прекратяване на ползването, но не предвиждало премахване на обекти, което можело да стане с иск по чл. 109 от ЗС. Моли съда, ако приеме исковете за допустими, да ги отхвърли като неоснователни.

Претендира разноски.

В хода на производството по реда на чл. 214 ГПК ищецът е изменил осъдителния иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като се претендира осъждане на ответника да плати сторените имуществени вреди в размер на 4432 евро.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 300/30.10.2018 г. на директора на ТП ДГС „Ракитово“, издадена на основание чл. 69, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 71, ал. 7 от ЗГ, в полза 2 на ответника С. А. В. е учредено безвъзмездно право на ползване за срок от 10 години за устройване на постоянен пчелин върху обособена част с площ от 690 кв. м от описания държавен имот. Въз основа на тази заповед между Изпълнителна агенция по горите и ответника е сключен Договор № 283/ 28.12.2018 г. за учредяване право на ползване, върху обособена част с площ от 690 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** в землището на гр.

Ракитово, за срок от 10 години за устройване на постоянен пчелин върху горска територия - държавна частна собственост. Съгласно чл. 3 от договора, върху площта, описана в чл. 1 от договора не се разрешава извършването на дейности, представляващи строителство по смисъла на Закона за устройство на територията.

От писмо изх. № ПЗ-1826/15.04.2024 г. на ОДБХ – Пазарджик се установява, че регистрираният постоянен пчелин на ответника /животновъден обект с капацитет до 12 семейства/ е ситуиран върху друг, съседен имот /ПИ ***/ въз основа на наемен договор с трето лице, като при извършените проверки е констатирано, че в предоставената държавна горска площ липсва реално действащ пчелин, а в наличния единичен кошер не е имало пчели.

От приложените констативни протоколи на РДГ – Пазарджик от 08.06.2023 г. и КП Серия от 05.02.2025 г., писма на ТП ДГС „Ракитово“ и констативен протокол № 650/19.07.2024 г. на РДНСК – Пазарджик се установява, че предоставената на ответника горска площ от 690 кв. м не се ползва за пчелин, а в нея са изградени две сгради без учредено право на строеж, без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж по ЗУТ и без проведена процедура по промяна на предназначението на горите по чл.

73 ЗГ.

С писмо с № ИАГ-20186/16.08.2024 г. изпълнителният директор на ИАГ е отправил до ответника изрично писмено предупреждение на основание чл. 61 ЗС, с което му е дал 30-дневен срок от получаването да преустанови противоправното ползване и да премахне за своя сметка незаконното строителство. Видно от приложената разписка от 01.10.2024 г. и докладни записки, предупреждението е връчено на ответника лично на 01.10.2024 г. при отказ, удостоверен надлежно с подписите на двама свидетели. От последващата проверка, обективирана в КП № 007650 от 05.02.2025 г. се доказва, че в дадения срок, както и след изтичането му, постройките не са премахнати и нарушението продължава.

Същото се установява и от доклад от инж. Владимир Влахов, директор на РДГ Пазарджик от 06.02.2025 г, съставен по повод на искане за проверка на постоянен пчелин по договор № 283/28.12.2018 г. , сключен със С. В. и ИАГ като се констатира, че в ПИ с идентификатор ***, горска територия, държавна частна собственост, е извършено незаконно строителство, не е премахнато и не е преустановено служене с имота, противоречащо на предназначението му.

С писмо изх. № РК-773-00-078/14.03.2025 г. началникът на РДНСК – 3

Пазарджик удостоверява, че от общинската администрация са съставени констативни актове и е образувано производство по чл. 225а ЗУТ за премахване на незаконните строежи, определени като строежи от пета категория. По делото са приети още много писмени доказателства, които потвърждават горните фактически констатации.

Изслушани са няколко заключения на вещи лица, както следва:

От заключението на вещото лице Б. Г. с вх. № 5834/25.08.2025 г., се установява, че след посещение на място е установил, че в югозападната част на имота до границата към съседен ПИ *** е изградена Паянтова сграда – дървена постройка на един редовен етаж и обитаем таван с размери в план 5,50 на 6 м. и застроена площ от 33 кв. м., на първия етаж и с размери 6,00 на 7,00 м., ЗП от 42 кв. м., или общо РЗП 75 кв. м. Сградата е изградена с ивични бетонови основи с дължина от 23 л. м., ширина от 0,30 м. и средна височина до 0,50 м. , ограждащи стени от дървена обшивка с пълнеж от каменна вата, облицована от вътре с ламперия, закрепена на вертикални дървени колони, захванати с болтове в основата и двускатна дървена покривна конструкция, покрита с битумни керемиди. Същата представлява сграда с рекреационно предназначение в гориста местност. Конкретното заключение е предварително, изготвено е единствено за нуждите за определяне на цената на иска с правно основание чл. 109 от ЗС, още преди да възникне процесуалното правоотношение с ответната страна, поради което и съдът следва да отчете заключението единствено в частта, за която е била допусната, а именно – средната пазарна стойност на разходите за материали и труд, необходими за премахването на построените в имота двуетажна сграда и едноетажна допълнителна обслужваща сграда със ЗП от 15,60 кв. м., възлизаща на 5898,64 лв., но все пак и отчитайки отделните фактически характеристики на сградата, които обуславят и стойността на разходите за нейното премахване.

В рамките на съдебното дирене е изслушана съдебно-техническа експертиза от същото вещо лице Г.. След посещение за втори път вещото лице установява изградена в югозападната част на имота паянтова дървена постройка, представляваща едноетажна сграда с обитаем таван, с обща разгъната застроена площ от 75 кв. м., заедно с прилежащ навес, не представлява строеж по смисъла на строителните правила и норми.

Конструктивно обектът е описан като дървена носеща конструкция, закрепване чрез метални планки и болтове, липса на класическа фундаментна система, нивелиране чрез регулируеми метални елементи, основа от каменна фракция и дървена полдожка, стени от дървена обшивка с топлоизолация, двускатен покрив с битумни керемиди. Изпълнените по периферията ивични бетонови елементи имат ограничена функция – предпазване от влага и атмосферни влияния, като същите не осъществяват конструктиван връзка, която да придава трайност и неразривна свързаност с терена. С оглед на горното, вещото лице прави извод, че обектът може да бъде демонтиран и преместен в пространството, без да губи своята функционална и конструктивна идентичност, както и без съществено изменение или 4 увреждане на субстанцията на терена, върху който е поставен. Именно заради това, инж. Г., заключава, че обектът представлява преместваемо съоръжение, а не строеж, изпълнен в резултат от строителна дейност, който е трайно прикрепен към земята или към друга сграда. Съгласно техническите правила и норми обектът е изграден от лека дървена конструкция, яма монолитна носеща връзка със земята, не представлява трайно прикрепена към терена сграда и позволява разглобяване и преместване. Изпълнените бетонови ивици не изпълняват носеща функция, не представляват фундамент по смисъла на строителството, имат спомагателен и защитен характер.

В ОСЗ вещото лице поддържа заключението, като заявява, че построеното може да бъде преместено на друго място и да изпълнява същата функция.

По делото е приета повторна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. А. П.. Съгласно неговото заключение при огледа е констатирано, че вилната сграда е изградена изцяло от дърво върху бетонов фундамент. Тя е трайно прикрепена към терена посредством бетоновия фундамент. Сградата е строеж, съгласно пар. 5, т. 38 от ДП на ЗУТ и представлява жилище съгласно пар. 5, т. 30 от ДП на ЗУТ. По характера на застрояване постройката е паянтова сграда. Вещото лице заключава също, че в частта от ПИ с идентификатор *** по землището на гр. Ракитово, обект на договор № 283/28.12.2018 г. за учредяване право на ползване е изградена паянтова вилна сграда без наличие на подробен устройствен план, без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, поради което извършеното е незаконно строителство по смисъла на ЗУТ.