Определение № 16013 от 26.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16013 гр. София, 26.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Цветелина Евг. Георгиева

Мая Й. Михайлова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100508230 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. чл.414а, ал.5, изр. първо от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД – гр.София, ЕИК 831609046 против определение № 1646/13.01.2025г, постановено по ч.гр.д. № 61714/2023 г. на СРС, 123 състав, с което е обезсилена издадената по същото дело Заповед № 35542 от 28.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като моли съда да го отмени.

Ответникът по частната жалба я счита за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира разноски – адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД намира подадената частна жалба за подадена в срок и от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Районният съд е бил сезиран на 09.11.2023 г. с подадено от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД – гр.София, ЕИК 831609046 заявление и по него била издадена Заповед № 35542 от 28.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която длъжникът П.В.П., ЕГН 1

********** от гр.София бил осъден да заплати на дружеството общо сумата от 4 395,90лв, представляваща сбор от: сумата от 3814,33лв - неплатено в срок задължение за доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД в периода от месец 05.2020 г. до месец 04.2022 г. топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.

София, общ. „********“, ж.к. „********, инсталация № 4000026747/абонатен № 306040, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.11.2023 г. до окончателното й плащане; сумата от 400,06лв - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за доставената топлинна енергия за периода на забава от 15.09.2021 г. до 25.10.2023 г.; сумата от 38,75лв - неплатено в срок задължение за извършена услуга дялово разпределение в периода от месец 05.2021 г. до месец 04.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.11.2023 г. до окончателното й плащане; сумата от 7,55лв - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 16.07.2021 г. до 25.10.2023 г.; сумата от 85,21лв - направени по делото разноски за платена дължима държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 50 лв. - възнаграждение за един юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

С подаденото възражение длъжникът П. е представил доказателства за заплащане на 04.01.2024г, след образуване на заповедното производство, на сумата от 3864.96лв, като е посочил номера дело на заповедното производство, а също е представил писмени доказателства, че на 29.03.2023г, на 29.06.2023г и на 24.09.2023г е заплатил сумата от по 200лв, общо 600лв, като и на трите платежни нареждания като основание за плащане е посочил „ДС 00******** Частично плащане по ф.1013899932“. Към възражението е приложена и издадената фактура № 1013899932 и от нея се установява, че е издадена на П.В.П. и с посочена в нея „ДОГОВОРНА СМЕТКА: ******** и НОМЕР НА ИНСТАЛАЦИЯ: 4000026747“, с дата на издаване/дата на данъчно събитие - 31.07.2021 г., отчетен период: 01.05.2020г. - 30.04.2021г., дължима 2 сума от 1.661,32 лв. и срок за плащане: 14.09.2021г.

От тези писмени доказателства съдът приема, че длъжникът установява да е погасил частично задължението си по фактура № 1013899932, част от общото задължение формирано за посочения в заявлението период месец 05.2020 г. до месец 04.2022 г., преди подаване на заявлението. На заявителя е дадена възможност за вземе становище по това твърдение, без от него да е посочена причината, поради която заявява, че не е длъжен да приеме това плащане, още повече, че то е в изпълнение на определено от него парично задължение, а и възражението за неприемане на трите плащания не отговаря на посочения от него в частната жалба общ размер на дълга от 4464,35лв, за което съдът излага мотиви по-долу.

Издадената заповед за изпълнение е за сумите от 3814,33лв, 400,06лв, 38,75лв, 7,55лв, 85,21лв и 50лв, сборът от които възлиза на 4 395,90лв. Тъй като двете главници от 3864,96лв и от 38,75лв, са присъдени ведно със законната лихва, считано от 09.11.2023 г. до окончателното й плащане, то при изчисляването й посредством общодостъпен калкулатор и за периода 09.11.2023г - 04.01.2024 г. - датата на подаване на заявлението до извършване на плащането в хода на делото, съдът установява, че за сумата от 3264,96лв, първоначалната главница от 3864,96лв, погасена с 600лв, законната лихва възлиза на 67,03 лева, а за сумата 38,75лв - 0,81 лева.

При тези изчисления общият размер на задължението в заповедното производство към датата на плащане на 04.01.2024г възлиза на сбора от 4 395,90лв, 67,03 лева и 0,81 лева - 4463,74 лева . Посоченият в частната жалба общ размер на задълженията, изчислен от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД е посочен да е 4464,73лв, т.е. съвпада с установения от съда.

Но, този размер е неправилен - ако кредиторът изчислява законната лихва върху 3264,96лв, т.е. той приема, че е настъпил погасителният ефект на плащането от 600лв, то тогава и първоначалният сбор от 4 395,90лв следва да се намали с 600лв, а това, съдът намира, че не е било сторено щом се посочва този краен резултат.

Ако хипотетично се приеме за основателно възражението на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, че сумата от 600лв, не е платена за погасяване на процесно задължение, то тогава върху главницата от 3864,96лв, 3 дължимата законната лихва за същия период 09.11.2023г - 04.01.2024 г., изчислената чрез общодостъпния калкулатор възлиза на 79,54 лева.

При тези изчисления общият размер на задължението в заповедното производство към датата на плащане на 04.01.2024г възлиза на сбора от 4 395,90лв, 79,54 лева и 0,81 лева - 4 476,25 лева и този размер е очевидно, че не отговаря на посочения в частната жалба от 4464,73лв. Следователно кредиторът е приел плащането на сумата от 600лв да има погасителен ефект.

Така установеното и предвид представените от длъжника писмени документи с посочено основание за плащане на сумата от общо от 600лв, мотивират въззивната инстанция да приеме, че подаденото заявление е било основателно за сумите от:

3214,33лв, ведно със законната лихва от 67,03 лева,

400,06лв – неолихвяема,

38,75лв, ведно със законната лихва от 0,81 лева,

7,55лв – неолихвяема,

85,21лв – неолихвяема и

50лв – неолихвяема, или общо 3863,74лв.

Длъжникът е заплатил на 04.01.2024г, след образуване на заповедното производство, сумата от за 3864.96лв, с което задълженията му по заповедта за изпълнение са погасени изцяло. Това прави неоснователно възражението на кредитора, че не е посочена поредност на погасяване, което щеше да е от значение при частично погасяване на задълженията, каквато настоящата хипотеза не е.

Съдът намира за неоснователно и възражението му, че при влизане в сила на обжалваното определение № 1646 от 13.01.2025 г. на СРС, ще е налице отпаднало основание за плащане на вземането и ще е налице възможност за длъжника да предяви осъдителен иск по реда на чл. 59 ЗЗД.

Основанието за дължимост на сумите не е образуваното заповедно производство, а ползваните от ответника услуги по топлоснабдяване, които той дължи да погаси и макар като основание за плащането 04.01.2024г да е бил посочен номерът на заповедното производство, то след като длъжникът е изразил воля да извърши плащането е ясно, че то е насочено към въведените в 4 заповедното производство основания, въз основа на които се твърди дължимост на сумите. Дали длъжникът ще прецени да предявява последващи искове и какви, зависи от неговата воля за добросъвестно упражняване на процесуални права, тъй като при обратното, ще понесе отговорността за сторените от него съдебни разноски и за възмездяване на тези на насрещната страна, в който смисъл вече е формирана и съдебна практика, вкл. на СГС.

С оглед постановеното по делото, на основание чл.38 от ЗА в полза на адв. Цветкова следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 100лв за осъщественото представителство в настоящото частно производство.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената частна жалба от

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД – гр.София, ЕИК 831609046 против определение № 1646/13.01.2025г, постановено по ч.гр.д. № 61714/2023 г. на СРС, 123 състав, с което е обезсилена издадената по същото дело Заповед № 35542 от 28.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД – гр.София, ЕИК

831609046 да заплати на адв. И.Г.Ц., личен номер ********, с адрес гр. София, бул. „********, сумата от 100лв – адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА за настоящото производство.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5