Решение № 9235 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9235 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело № 20241110169266 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване от И. В. В., ЕГН **********, срещу ответника ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, искове прогласяване за нищожността на Договор за потребителски кредит № 120515/14.01.2021 г., сключен между страните, и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 83,36 лева, престирана при начална липсва на основание по Договор за потребителски кредит № 120515/14.01.2021 г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба - 20.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на искова молба, с който се признават изцяло исковите претенции. Представени са доказателства за доброволно плащане на търсената сума по осъдителния иск.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 83,36 лева, престирана при начална липсва на основание във връзка Договор за потребителски кредит № 120515/14.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 20.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумата; както и по иска с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.

1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл.21 ЗПК вр. 146 ЗЗП действителността Договор за потребителски кредит № 120515/14.01.2021 г.

Фактическият състав, който поражда правото на ищеца да иска връщане на 1 престацията, включва следните елементи: 1) имуществено разместване между патримониума на две лица, т.е. даване, респективно получаване на някакво благо 2) при начална липса на основание за осъщественото имуществено разместване.

В тежест на ищеца по делото е в условията на пълно и главно доказване да установи факта на плащането на процесната сума, като в тежест на ответника остава да докаже наличието на правно основание, което да обосновава задържането на паричната престация. В този смисъл Решение № 369 от 18.06.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3821/2023 г.;

Решение № 50143 от 1. 1. 2022г. На ВКС по гр. д. №4307/2021г., III г. о.,ГК; Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.

В тежест на ответника по делото по предявения иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл.21 ЗПК вр. 146 ЗЗП е да установи в условията на пълно и главно доказване, 1) възникването на валидно облигационно отношение по договор за кредит между него и ответника, по силата на което е предоставил уговорената парична сума;

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С отговора на исковата молба ответникът направи изрично изявление за признание на иска. С оглед събраните по делото доказателства, исковете се явяват основателни, което не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен. Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

С молба от 22.01.2026 г. ищецът заявява, че направеното плащане погасява изцяло претендираното притезание, предмет на настоящето производство, т.е. налице е признание на факт по смисъла на чл. 175 ГПК. Съдът е длъжен да съобрази настъпилите в хода на производството релевантни спрямо спорния предмет факти, арг. чл. 235, ал. 3 ГПК.

Следователно осъдителният иск следва да бъде отхвърлен, поради направено плащане, с което се погасява изцяло твърдяното от ищеца субективно материално притезателно право.

По отговорността за разноски:

Право на разноски има ищеца, доколкото ответникът, макар и платил в хода на процеса, е станал причина за образуването на настоящето производство. Претендират се сторени разноски за адвокатски хонорар в размер на 1800 лева. Възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е основателно, поради което съдът намалява адвокатското възнаграждение до сумата от 100 лева с ДДС.

2

С постановеното решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022 г. изрично е посочено, че съдът следва да откаже прилагането на национална уредба, която определя задължителен минимален размер на адвокатските възнаграждения, когато противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, както и че забраната за уговаряне на възнаграждение под минималните размери в тази уредба респ. съдът да е обвързан и да не може да присъди възнаграждение под този минимален размер несъмнено е „ограничение на конкуренцията“ с оглед на целта, като такова при такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, като във всеки случай, когато съдът установи, че е нарушена забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС е длъжен да откаже приложението на националната уредба.

От служебно изготвената справка се установява, че настоящият ищец, представляван от настоящия процесуален представител, с абсолютно идентичен договор за правна защита и съдействие е инициирал 81 бр. искови производства срещу същия ответник с идентичен предмет. Казано по-просто ищецът е сключил 81 броя бързи кредита, които е погасил в рамките на няколко дни, и след което е завел 81 броя граждански дела, по които търси присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева.

Възниква съвсем основателно съмнение за наличие на злоупотреба с процесуални права, поради което определеното възнаграждение в размер на 100 лева с ДДС е справедливо и съответстващо на вложения труд.

Отговорността за разноски е санкция срещу страната, която неоснователно е инициирала правния спор, но не и средство за обогатяване. Отговорността е деликтна и целта е да се възстанови имущественото положение, съществувало преди образуването на процеса, т.е. извършените от страната разходи във връзка с хода на производството, сторени при защитата на едно нарушено или застрашено спорно материално право. Не следва съдът да оставя без необходимата санкция воденето на хиляди съдебни процеси годишно, нямащи за цел защитата на твърдяното, респективно отричаното спорно материално право, а генерирането на доход под формата на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК установителен иск от И. В. В., ЕГН **********, срещу ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, че Договор за потребителски кредит № 120515/14.01.2021 г е недействителен на основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл.21 ЗПК вр. 146 ЗЗП.

ОТХВЪРЛЯ, поради плащане в хода на процеса, предявения от И. В. В., ЕГН **********, срещу ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 83,36 лева, престирана при начална липсва на основание във връзка Договор за потребителски кредит № 120515/14.01.2021 г., ведно със законната 3 лихва от датата на исковата молба - 20.11.2024 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Макроадванс“ АД, ЕИК *********, да заплати на И. В. В., ЕГН **********, сумата от 100 лева с ДДС, в нейната еврова равностойност, представляваща сторените съдебни разноски в първоинстанционното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4