Решение № 1163 от 16.09.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1163 гр. Варна , 16.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ в публично заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Камелия Василева при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20213110104160 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен иск от „П.К.“ ООД срещу „Х.Т“ЕООД с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД вр.чл.266 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 790 лева, дължима по договор за изработка на обект „******, по който е издадена данъчна фактура №***/***., сумата от 916.75 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 31.08.2019г. до 22.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 23.03.2021г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен договор за изработка ответникът възложил на ищеца да изпълни СМР през месец август 2019г. на обект „**** :

1000 кв.м. емулсиране върху трошенокаменна настилка на стойност 1000 лева без ДДС и 4 500 кв.м. емулсиране върху асфалтова настилка на стойност 3825 лева без ДДС. Излага се, че възложените работи били изпълнени точно, качествено и в срок от ищеца. След изпълнение на задължението бил съставен двустранен протокол обр.19 за установяване завършването и за разплащането на натурални видове СМР, който бил подписан от представител и на двете страни. На базата на този протокол била съставена и връчена процесната фактура за сумата от 5 790 лева. Същата била приета от ответника без забележки и била отразена надлежно в дневниците за продажби на ищеца за съответния период. Към настоящия момент по тази фактура не било постъпило плащане. На 16.01.2021г. ищецът отправил писмена покана до ответника за доброволно изпълнение в срок от 7 дни, но въпреки това плащане отново не било извършено. Падежът на фактурата бил на дата 13.09.2019г.

1

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

С молба от 07.09.2021г. ищецът чрез процесуалния си представител отправя искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238,ал.1 и чл.239,ал.1 ГПК.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява в проведеното по делото съдебно заседание, не е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК .

Съдът счита, че с оглед посочените с исковата молба обстоятелства и приложените с нея писмени доказателства:фактури и протокол, предявеният иск е вероятно основателен.

На горните съображения, съдът намира, че са налице неизпълнени задължения от страна на ответника, като предявената искова претенция следва да бъде уважена в претендирания размер, без да се излагат мотиви по съществото на спора, на основание чл.239,ал.2 ГПК.

По разноските :

С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноските, реализирани в размер от 281.60 лева за заплатена държавна такса и 1000 лева за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.

Следва да се присъдят разноските реализирани от ищеца в обезпечителното производство, за което са налични доказателства, че е било образувано ч.гр.д.

357/21г. по описа на Районен съд гр.Разград в размер на 40 лева д.т. и 900 лева за адвокатско възнаграждение.

Претендираните от ищеца разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело не подлежат на присъждане в настоящото производство. Съобразно т.5 от ТР №6/2013г., постановено по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на присъждане с решението по съществото на спора подлежат направените от страната разноски в обезпечителното производство, 2 което производство е различно от изпълнителното такова. В този смисъл е формирана практика на ВКС, в която се приема, че разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато тези по налагане на допуснатите обезпечителни мерки са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /Определение № 336/21.07.2016г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т.о. , Определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др./

Воден от горното съдът :

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Х.-Т“ЕООД, ЕИК:****със седалище и адрес на управление гр.**** да заплати на „П.К.“ООД, ЕИК:****със седалище и адрес на управление гр.****** сумата от 5 790 /пет хиляди седемстотин и деветдесет/ лева, дължима по договор за изработка на обект ****** , по който е издадена данъчна фактура №****/****., сумата от 916.75/деветстотин и шестнадесет лева и седемдесет и пет ст./ лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 31.08.2019г. до 22.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда23.03.2021г. до окончателното изплащане, на основание чл.79,ал.1 и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА

„Х-Т“ЕООД, ЕИК:***** със седалище и адрес на управление гр.****** да заплати на „П.К.“ООД, ЕИК:******* със седалище и адрес на управление гр.******* сумата от 2221.60 /две хиляди двеста двадесет и един лева и шестдесет ст./ лева, представляваща стойността на направените разноски по делото и ч.гр.д. ****/21г. по описа на Районен съд гр.*****, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3