Определение № 270 от 28.04.2023, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270 гр. Шумен, 28.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско дело № 20233600500182 по описа за 2023 година

Постъпила е частна жалба от Р. И. Д., от гр. София 1612, ж.к. ... бл.41, вх.2, ап.5, против определение № 746/29.03.2023 г. по гр.д.№ 675/2023 г. на ШРС, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател с правно основание чл.134, ал.3 ЗЗД, за овластяване от съда да извърши действия вместо длъжника си М. М. А., която с бездействието си заплашвала удовлетворяването на вземането му, а именно: да го овласти вместо длъжника М. М. А. и от нейно име да извърши всички фактически и правни действия, които имат за цел фактическото обособяване на апартамент 20.2, представляващ реално обособена част от апартамент № 20 с идентификатор ***, със застроена площ 104,11 кв.м., съгласно проект за делба на апартамент № 20, одобрен на 07.04.2022 г. от Главния архитект на Община Шумен, в частност – да поиска издаване на разрешение за строеж, да заяви имотен идентификатор на апартамент 20.2 и да въведе същия в експлоатация.

Жалбоподателят сочи, че постановеното определение противоречи на материалния закон и е постановено при непълен, и неправилен анализ на доказателствата. Счита неправилен извода на съда, че правата за които иска овластяване са неимуществени. Излага, че правата по чл.134 ЗЗД касаят имуществени права, но съгласно нормата на ал.3 на чл.134 ЗЗД правата могат да бъдат неимуществени – кредиторът може да бъде овластен от съда да упражни правото на длъжника, изразяващо се в осъществяване на определено действие, което не се състои в предявяване на иск.

Счита, че са налице предпоставките по чл.134, ал.3 ЗЗД - качеството на кредитор, бездействие на длъжника и че поради бездействието на длъжника се осуетява удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело, упражняването на процесните права и извършването на правните действия не е свързано с предявяване на иск, нито с личната преценка на длъжника. На следващо място счита, че действията за които кредиторът иска да бъде овластен са права на длъжника /чл.51, ал.3 вр. ал.5 ЗКИР/, за извършването на които законът не е предоставил правомощия на съдебния изпълнител, а принадлежат само на собственика на имота и лицата имащи вещни права върху имота. Предвид изложеното моли съдът да отмени атакуваното определение и да уважи молбата му.

1

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира частната жалба за неоснователна.

Производството пред ШРС по гр.д.№ 675/2023 г. е образувано по молба на Р. И. Д., срещу М. М. А.. В молбата си молителят излага, че е кредитор на парично вземане по отношение на М.

А., установено с влезли в сила осъдителни решения и издадени въз основа на тях изпълнителни листи, по които е образувано изп. д.№ 249/2017 г. по описа на СИС при ШРС. По това дело са обединени общо 4 изпълнителни листи, издадени по различни дела. Изпълнителното производство започнало още 2009 г. при ЧСИ Д.З. по нейно изп.дело № 1442/2009 г., после продължило по искане на взискателя при ЧСИ А.Т. под № 1057/2014 г., след което е изпратено на ДСИ и продължава под посочения по-горе № 249/2017 г. Твърди, че в рамките изпълнителното производство се е установило, че длъжникът не разполага с друго имущество освен недвижим имот – апартамент, който е значително по-голям от нуждите на семейството му, т.е. надвишава несеквестируемия минимум, поради което и през 2012 г. взискателят насочил изпълнението срещу този апартамент. По разпореждане на съдебните изпълнители в годините били извършени няколко проекта за делба, за да се обособят два отделни имота и взискателят да насочи изпълнението срещу един от тях. Същевременно обаче само длъжникът бил този, който можел да подаде искане за издаване на разрешение за строеж и за предоставяне на отделни идентификатори на двата отделни имота. По тази причина взискателят моли съда да го овласти вместо длъжника М. М. А. и от нейно име да извърши всички фактически и правни действия, които имат за цел фактическото обособяване на апартамент 20.2, представляващ реално обособена част от апартамент № 20 с идентификатор ***, със застроена площ 104,11 кв.м., съгласно проект за делба на апартамент № 20, одобрен на 07.04.2022 г. от Главния архитект на Община Шумен, в частност – да поиска издаване на разрешение за строеж, да заяви имотен идентификатор на апартамент 20.2 и да въведе същия в експлоатация.

За доказване качеството си на кредитор Р. Д. е приложил: Изпълнително дело №249/2017 г. в три тома по описа на ДСИ при Районен съд-Шумен; Постановление от 13.09.2021 г. на съдебният изпълнител за оправомощаване на взискателя.; Решение N269 от 30.07.2021 г. по описа на Шуменският окръжен съд.; Удостоверение изх. N2 2298/28.03.2022 г. издадено от ДСИ при ШРС.;

Проект за делба одобрен на 07.04.2022 г. от Главния архитект, цветно копие. Видно от отразяването на изпълнителните листи по изпълнението са постъпвали частични плащания. В хода на изпълнението длъжникът декларирал, че единственото имущество, което притежава е апартамент № 20 с идентификатор ***, находящо се на ет.3 в жил. група „Южен бряг” подгрупа 3, кв.130 по плана на гр. Шумен.

Приложеното изп. дело № 249/2017г. по описа на ДСИ при РС - Шумен е образувано по молба на Р. И. Д., първоначално образувано под № 20098760401442 по описа на ЧСИ Д.З. с приложен към нея изпълнителен лист издаден на 18.03.2009 г. по в.гр.д. № 761/2008 г. на ШОС, срещу длъжника М. М. А., за парично вземане, за сумата от 9000 евро по договор за наем, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2008 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 1918,80 лв. По делото е присъединен за събиране и изп.лист от 20.01.2010 г. по гр.д.№ 96/2008 г. на ШОС, срещу същия длъжник в полза на М.Н.Т. /което вземане е прехвърлено на Л.М.Т..

2

С постановление ЧСИ Д. Златева е възложено изготвянето на проект за делба на процесния апартамент. След изготвено идейно архитектурно предложение за разделяне на имота /ап.20, със застроена площ 104.11 кв.м./, са обособени два обекта – жилище № 20.1 /със застроена площ от 50.537 кв.м./ и ателие № 20 /със застроена площ 49.196 кв.м./

Междувременно по молба на взискателя Р. И. делото е изпратено за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ А.Т. и образувано под № 201487704001057. На 26.10.2015 г. е извършен опис на апартамент № 20, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***. Извършена е оценка на апартамента от в.л. Б. На 12.04.2017 г. е извършен оглед. Впоследствие изп. дело е прехвърлено от ЧСИ А.Т. на ЧСИ Р.Р. но поради отвод на последния и по молба на взискателите Р. И. Д., и Л.М.Т. чрез адв. Б.Т.С. от ШАК, същото е изпратено за продължаване на изпълнителните действия при ДСИ при ШРС, образувано при последния на 26.10.2017 г. под № 249/2017 г.

От 2012 г. когато е одобрен проекта за разделяне на имота до настоящия момент са изминали повече от 10 години. Съгласно чл.145, ал.4 ЗУТ в случаи, че в едногодишен срок от одобряването на инвестиционните проекти възложителят не направи искане за получаване на разрешение за строеж, проектът губи правно действие. Поради което през м. март-април 2022 година въз основа на същото постановление на ЧСИ е изготвен проект за делба на апартамент № 20, одобрен на 07.04.2022 г. от Главния архитект на Община Шумен и нова обяснителна записка и скица за разделяне на имота /ап.20, със застроена площ 104.11 кв.м./, като са обособени два обекта – жилище № 20.1 /със застроена площ от 50.537 кв.м./ и жилище № 20.2 /със застроена площ 49.196 кв.м./

Според жалбоподателя надвишаващата нуждите на длъжника част, можела да бъде разделена съгласно изискванията на чл.39, ал.2 ЗС и да бъде обект на принудително изпълнение.

Тъй като длъжникът отказвал съдействие да бъде довършено обособяването на реална част от жилището на последния, съгласно одобрения проект за делба, моли да бъде овластен на основание чл.134, ал.3 ЗЗД във вр. с чл.389 и сл. ГПК да упражни правата на собственика и длъжник в изпълнителното производство, като извърши вместо длъжника посочените действия, а именно: вместо длъжника М. М. А. и от нейно име да извърши всички фактически и правни действия, които имат за цел фактическото обособяване на апартамент 20.2, представляващ реално обособена част от апартамент № 20 с идентификатор ***, със застроена площ 104,11 кв.м., съгласно проект за делба на апартамент № 20, одобрен на 07.04.2022 г. от Главния архитект на Община Шумен, в частност – да поиска издаване на разрешение за строеж, да заяви имотен идентификатор на апартамент 20.2 и да въведе същия в експлоатация.

С определение № 746/29.03.2023 г. по гр.д. № 675/2023 г., ШРС е отхвърлил молбата на Р.

Д., с мотива, че не са налице предпоставките по чл.135, ал.3 от ЗЗД. Съдът е приел, че поисканото от взискателят действие не е свързано със запазване имуществото на длъжника. Напротив, исканото действие ще доведе до съществено трансформиране на правата в имуществената сфера на длъжника, което ще доведе до промяна на имуществената сфера на длъжника, което излиза извън приложното поле на чл. 134 от ЗЗД. Правото да се иска обособяване на отделни имоти от един по-голям не съществува като потестативно право, за да бъде упражнено по реда на чл. 134, ал. 3 от ЗЗД.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

3

Според чл.134 ЗЗД кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворяването на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. Предвиденото в описаната норма упражняване на права на длъжника от кредитора съставлява един способ за обезпечаване на кредитора чрез запазване в патримониума на длъжника, принадлежащите му имуществени права, които права служат за удовлетворяване на кредитора. В ал.3 на същия текст е предвидена възможност, ако упражняването на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието да бъде овластен от съда. За да уважи такава молба съдът следва да прецени няколко предпоставки: 1.Молителят да е кредитор на титуляря на правата;

2.Поведението на длъжника да заплашва възможността кредиторът да се удовлетвори от имуществото му. Това означава, че действието, което кредиторът иска да извърши следва да първо място да е свързано със запазване имуществото на длъжника и на второ място, без неговото извършване да е невъзможно удовлетворяването на вземането му; 3. Да не се касае за права, чието упражняване зависи от личната преценка на титуляря им.

Видно от представените към молбата писмени доказателства молителят Р. И. Д. е кредитор с парично вземане по отношение на длъжника М. М. А., установено със сила на пресъдено нещо, за което в негова полза са издадени три броя изпълнителни листи и е образувано изп. д. № 249/2017г. по описа на СИС при ШРС.

По смисъла на чл.134 ЗЗД, кредиторът не е титуляр на материалното право, а действа в рамките на интереса на длъжника и за негова сметка, като последиците от упражняването на правата на длъжника настъпват по право в патримониума на длъжника. Обезпечителната същност на правото по чл.134 ЗЗД стеснява още повече правата, които последният може да упражнява. По реда на чл.134 ЗЗД кредиторът може да се намесва само с оглед запазването на наличното имущество на длъжника. Нещо повече, той дори не може да извършва действия за увеличаване на длъжниковия патримониум. Съдът счита, че в конкретния случай поисканото от взискателят действие не е свързано със запазване имуществото на длъжника. Напротив, исканото действие ще доведе до съществено трансформиране на правата в имуществената сфера на длъжника, което ще доведе до промяна на имуществената сфера на длъжника, което вече излиза извън приложното поле на чл. 134 от ЗЗД. Нещо повече предприемането на административна процедура по разделяне на имота, после извършване на нужните СМР дейности, необходими за това и снабдяването със самостоятелни идентификатори ще натовари допълнително и извънредно много финансовото състояние на длъжника от чието име ще се извършват поисканите действия и не това е смисълът на разпоредбата на чл. 444, т. 7, предл. второ от ГПК и още по-малко на чл. 134 от ЗЗД. Правото да се иска обособяване на отделни имоти от един по-голям не съществува като потестативно право, за да бъде упражнено по реда на чл. 134, ал. 3 от ЗЗД.