Решение № 404 от 15.06.2023, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Пещера, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20235240100470 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Н. Н. Д. против С. С.

Д., с която е предявен брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по въпроса относно вината. Ищцата Н. Д. твърди, че с ответника С. Д. са сключили граждански брак на 26.02.2013 г. в гр. Пазарджик, както и че двамата нямат родени деца от брака. Сочи, че съвместното им съжителство продължило твърде кратко – около 3-4 месеца. Брачният съюз не изиграл желаната роля, защото двамата не постигнали съгласие по основни въпроси и липсвала очакваната близост помежду им като съпрузи. След краткото им съжителство двамата доброволно се разделили и всеки поел по собствен път в живота. Никой от съпрузите не предприел действия да възстанови баланса в отношенията им и да заздрави брака им. И двамата съпрузи имали установени семейни връзки с други партньори. Между страните липсвала каквато и да била връзка и контакти. Бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен и съществувал само формално. Ищцата заявява, че не претендира издръжка от ответника и няма претенции за ползване на семейното жилище, находящо се на адрес: гр. Тервел, ул. ***. След развода иска да носи пред брачното си фамилно име „Йорданова“.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им с ответника, без да се произнася по въпроса за вината и да постанови след развода ищцата да носи предбрачното си фамилно име „Йорданова“.

Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Не претендира присъждане на разноски.

В законоустановения срок п о чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен 1 отговор на исковата молба от ответника С. Д..

В съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба и моли съда да прекрати брака й с ответника, без произнасяне по въпроса за вината. Твърди, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без изгледи за заздравяването му. Сочи, че двамата с ответника имат други партньори в живота. Излага, че от години не живеят заедно с ответника, че от фактическата им раздяла през 2013 г. двамата не поддържат никакви отношения и не проявяват интерес един към друг. Твърди, че бракът им съществува само формално.

Ответникът С. Д., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становището на ищцата и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетия като писмено доказателство по делото Дубликат от 18.08.2021 г. на Удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № 0044/26.02.2013 г. от Община Пазарджик , се установява, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 26.02.2013 г. в гр. Пазарджик.

Няма спор между съпрузите Н. Н. Д. и С. С. Д., че двамата нямат родени от брака деца.

За изясняване на фактическата обстановка по делото в качеството на свидетел е разпитана Христина Стефанова Костадинова, чийто показания съдът кредитира като обективни, логични и непредубедени. От казаното от свид. Христина Костадинова се установява, че страните от дълго време (повече от девет години) не живеят заедно, както и че отношенията между ищцата и ответника отдавна са охладнели. Всеки от съпрузите е заживял с друг партньор. Страните не общуват помежду си, не поддържат никакви отношения, не е налице интимност и близост между тях и няма изгледи да заживеят отново заедно като семейство.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявен е брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, съединен служебно, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, с небрачни искове за ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 от СК всеки съпруг упражнява своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е такова съС.ие на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите, 2 разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно отрицание на нормалното съС.ие на брачното правоотношение.

По делото се установи, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен предвид факта, че в отношенията между съпрузите е настъпило трайно отчуждение и липса на желание за запазване на брачния с ъ ю з . Страните са нарушили задълженията си за взаимно уважение и разбирателство, както и за съвместно съпружеско съжителство, визирани в чл. 14 и чл. 15 от СК, които обстоятелства в своята съвкупност са довели до продължителната им фактическа раздяла, която продължава и към настоящия момент. От показанията на свид. Христина Костадинова се установява, че съпрузите от дълго време не живеят заедно, че всеки от тях има друг партньор и чувствата помежду им отдавна са изстинали. Разстройството на брака съдът квалифицира като непоправимо, тъй като същото е трайно и предвид продължителната фактическа раздяла е невъзможно да бъде преодоляно.

Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание. Между страните не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са любовта, взаимността, разбирателството, топлотата в отношенията им, характерни за брачната връзка и бракът им съществува формално, което не е в интерес както на съпрузите, така и на обществото.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира, че предявения иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК се явява основателен и следва да бъде уважен, като бракът между страните бъде прекратен с развод.

По вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:

Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК предвижда, че съда се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая съдът не обсъжда въпроса за вината, тъй като ищцата изрично е заявила, че не желае да се издирват мотивите за прекратяване на брака, респ. че не желае съдът да се произнася относно вината. Искане за подобно произнасяне не е направено и от ответника.

Съгласно чл. 322, ал. 2, изр. второ от ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат небрачните искове за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

В случая въпросът относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжка на децата не подлежи на уреждане, тъй като страните нямат родени от брака деца.

Съгласно чл. 56, ал. 1 от СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има 3 жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. В случая не са формулирани претенции от страните относно ползването на семейното жилище, поради което въпросът относно ползването на семейното жилище не подлежи на уреждане.

Имуществени претенции, включително и за издръжка между съпрузите не са предявени. Доколкото страните не претендират издръжка един от друг, то съдът не дължи произнасяне и по този въпрос.

Относно фамилното име:

Съгласно чл. 326 от ГПК, в решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще.

Според чл. 53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак.

В настоящия случай, от представения по делото дубликат на удостоверение за граждански брак, по безспорен начин се установява, че ищцата е променила фамилното си име при сключване на брака. Същата е предявила претенция с правно основание чл. 53 от СК за възстановяване на предбрачното си фамилно име „Йорданова“ след прекратяване на брака. Ето защо искането на ищцата е основателно и следва да бъде постановено след прекратяване на брака същата да носи предбрачното си фамилно име „Йорданова“.

По разноските:

Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК при липса на установена по делото вина на съпрузите или при обща вина за прекратяване на брака разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. Поради това платената първоначална държавна такса за завеждане на исковата молба следва да остане в тежест на страната, която я е заплатила – в случая ищцата.

Страните не претендират разноски, поради което, а и с оглед липсата на произнасяне по въпроса за вината, такива не им се следват.

Предвид изхода на делото всяка една от страните следва да заплати по сметка на Районен съд - Пещера по 25,00 лв. - окончателна държавна такса при решаване на делото по иска за развод, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ГРАЖДАНСКИЯ БРАК между Н. Н. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Пазарджик, ул. **** и С. С. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Тервел, ул. ***, сключен на 26.02.2013 г. в гр.

Пазарджик, за което е съставен Акт за сключен граждански брак № 0044/26.02.2013 г. от Община Пазарджик, като ДЪЛБОКО И

НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН , на основание чл. 49, ал. 1 от СК, без произнасяне на съда по въпроса за вината, съгласно чл. 49, ал. 3 от СК.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 326 от ГПК във вр. чл. 53 от СК след прекратяване на брака ищцата Н. Н. Д., ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име „Йорданова“.

ОСЪЖДА Н. Н. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Пазарджик, ул. ****, да заплати по сметка на Районен съд – Пещера, сумата в размер на 25,00 лв. – държавна такса при решаване на делото по иска за развод .

ОСЪЖДА С. С. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Тервел, ул.

***, да заплати по сметка на Районен съд – Пещера, сумата в размер на 25,00 лв. - държавна такса при решаване на делото по иска за развод .

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 5