Решение № 658 от 08.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 658 гр. Велико Търново, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Явор Данаилов при участието на секретаря Г.а Д. Занчева като разгледа докладваното от Явор Данаилов Гражданско дело № 20234100100439 по описа за 2023 година

По реда на чл. 310 и сл. от ГПК са предявени искове с правно основание чл. 95, ал.1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права.

Ищецът Г. Р. Х. чрез пълномощника си адвокат Н. Н. твърди в исковата си молба, че в брой 162 от 25.08.2015 година на вестник "Ч. ф.", собственост на ответното дружество, било публикувано негово произведение - кръстословица, без знанието и съгласието му. В публикацията бил премахнат идентификационния знак за авторство „Г. Х. [email protected]“. Същата кръстословица била публикувана в брой 83 от 07.05.2009г. на същия вестник. Ищецът твърди, че страните били договорили забрана за повторна публикация, позовавайки се на договор от 2009 година за публикуване на авторски произведения. По реда на настоящото производство ищецът претендира да се приеме за установено спрямо ответника фактите на нарушенията на правото му върху посочената кръстословица – че е публикувана без съгласието му и че при публикуването е премахнат идентификационния знак за авторство. Претендира разноски.

Ответникът "Ч. Ф."-ЕАД, гр. Г. О., чрез пълномощника си адвокат Д. Б. оспорва исковете като твърди, че двете кръстословици не били идентични – не били едно и също произведение. Твърди, че публикацията била направена в изпълнение на договор с ищеца, сключен на 01.10.2012 година, като задължение да не публикува повторно ответникът не е поемал. В договора липсвала клауза или изявление на ищеца, че желае знакът му за авторство да се отпечатва при всяка публикация. Такъв знак не бил част от произведението.

Издателят не е поемал задължение да поставя обозначения и надписи за авторство.

1

Ответникът твърди, че не е страна по договора от 2009г., като издател по него бил „Ч. ф.“ООД, гр. Б.. Договорът от 2012 година бил сключен с „Ч. Ф."-ЕАД и липсвало правоприемство между издателите по двата договора.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

В брой 83 от 07.05.2009 година на вестник „Ч. ф.“, е публикувана кръстословица, под която е поставен надписът: „2009 Г. Х. [email protected]“.

В брой 162 от 25.08.2015 година на вестник със същото име, на страница 9 е публикувана кръстословица, графично и съдържателно идентичена с публикуваната в брой 83 от 07.05.2009 година на вестник „Ч. ф.“.

Представените и приети по делото в заверени преписи от двата броя на вестника, налагат извод за пълното съответствие на двете кръстословици един с друг.

Кръстословицата във вестника от 2015 година не носи указание за авторство. Издател на този вестник е ответното дружество, който факт се признава и е изрично посочен в договора от 01.10.2012 година, приложен към отговора на исковата молба.

Според договора за публикуване на авторски произведения от 25.03.2009г., ищецът се е задължил спрямо „Ч. ф.“-ООД, гр. Б. да предоставя срещу заплащане кръстословици за публикуване във вестник „Ч. ф.“ и „Ч. т.". Освен задължението за заплащане, „Ч. ф.“ ООД, гр. Б., е поел ангажимент да не променя вида или съдържанието на кръстословиците, както и съпътстващите ги надписи и обозначения, както и да не публикува повторно кръстословица.

Договор със същите клаузи е сключен и с ответното дружество през 2012 година – договор от 01.10.2012 година.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е доказан и основателен.

Кръстословицата е обект на авторско право по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП, в брой 83 от 07.05.2009 година на вестник „Ч. ф.“ и публикувенато й с посочването името на ищеца в печатния текст поставя в действие презумпцията по чл. 6 от ЗАПСП и доказва твърдяната в исковата молба активна материалноправна легитимация на ищеца. Той е титуляр на авторското право върху процесното произведение, следователно повторната публикация на кръстословицата в брой 162 от 25.08.2015 година на вестника е направена без разрешение, поради което и авторското право на ищеца е нарушено по смисъла на чл.

18, ал.2, т. 1 от ЗАПСП. Ответникът е в неизпълнение на задължението си по чл. 5 от договора от 2009 година и този от 2012 година, според което издателят няма право да публикува повторно произведенията на автора, които вече са публикувани във вестник „Ч. ф.“. Поради това и съдът следва да постанови решение, с което да приеме за установено спрямо ответника, че е нарушено авторското му право върху посочената кръстословица твърдяните по исковата молба нарушения - чл. 95б, ал.1, т. 1 от ЗАПСП.

2

Дори процесната публикация да е направена в изпълнение на договора от 2012 година – факт, който по делото е недоказан, касае се за повторност по смисъла на чл. 5 от договора от 2012 година. Договорната клауза по чл. 5 не се интересува дали въз основа на същия или на друг договор кръстословицата е вече отпечатана, дали изобщо е отпечатана въз основа на договор. За да възникне задължението на ответника, от значение е вече да е била веднъж отпечатана в конкретен вестник - „Ч. ф.“. Кръстословицата е била отпечатана видно от брой 83 от 07.05.2009 година на вестника. При това чл. 5 от договора не се интересува от обстоятелството кой – ответникът или друг издател, е отпечатал кръстословицата. Това ясно личи от израза на договорната клауза „ … произведения на автора, които вече са били публикувани …“. Затова е и без значение дали „Ч. ф.“-ООД, гр.

Б., и ответникът са едно и също дружество, респективно дали между двете дружества съществува някаква форма на правоприемство. Освен това, в конкретния случай става въпрос за едно и също юридическо лице, преобразувало се от дружество с ограничена отговорност в еднолично акционерно дружество – според ЕИК на издателя по договорите за използване на авторски права.

Неоснователни са и доводите на ответника, развити от процесуалния му представител, че същия нямал задължение да публикува знак за авторство, наред със самото произведение. Такъв ангажимент произтича не само от договорните клаузи – в чл. 4 от договора от 2012 година ответникът е поел задължение да не променя вида и съдържанието на кръстословиците, както и съпътстващите ги надписи и обозначения, но и от закона в нормата на чл. 6 от ЗАПСП. Според този текст, знакът за авторство сочи титуляра на авторското право. Макар да не е част от произведението този знак е част от самото авторско право по изричното разпореждане на чл. 15, ал.1, т. 4 от ЗАПСП и в случаите, когато авторът е предоставил произведението с обозначителен знак, издателят е длъжен на публикува творбата във вида, в който е предоставена – със съпътстващите я надписи и обозначения.

При този изхода на делото и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи н ищеца разноските по делото в размер на 1118.49 лв., съобразно приложения за това списък.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

Приема за установено спрямо "Ч. Ф." ЕАД, ЕИК .......... гр. Г. О., че е извършил нарушение на авторското право на Г. Р. Х., ЕГН: ********** от гр. В. Т., ул. "А. м." № 9 върху кръстословица, публикувайки я в брой 162 от 25.08.2015 година на вестник "Ч. ф.", собственост на ответното дружество, без знание и съгласие на автора и заличавайки използвания от ищеца знак за авторство - нарушения по смисъла на чл. 18, ал. 2, т.1 и чл. 15, ал.1, т. 4 от ЗАПСП, на основание чл. 95б, ал. 1, т.1 от Закона за авторското право и сродните му права.

Осъжда "Ч. Ф."-ЕАД, гр. Г. О., ЕИК .........., да заплати на Г. Р. Х., ЕГН: ********** 3 от гр. В. Т., ул. "А. м." № 9 сумата от 1118.49 лв. (хиляда сто и осемнадесет лева и четиридесет и девет стотинки), разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС на основание чл.315, ал.2 от ГПК в двуседмичен срок от 12.12.2023г. – денят, който е посочен за обявяване на решението.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4