Решение № 5256 от 29.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5256 гр. Пловдив, 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330102851 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. Г. Д., ЕГН: ********** против „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК: 203939675, чрез пълномощник, с която са предявени следните искове: установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за заем № ***, сключен между страните, както и осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 765.97,00 лева, претендирана като недължимо платена при начална липса на правно основание по Договор за заем № ***, сключен между страните, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. /размерът на осъдителната искова претенция е съобразен с допуснатато увеличение на иска с протоколно определение, постановено в открито с.з. на 06.11.2025 год./

В исковата молба се излагат съображения, че на *** страните са сключили договор за кредит, по силата на който на ищцата била предоставена сумата в размер на 500 лева, при договорен лихвен процент в размер на 40,07 % и ГПР в размер на 41,52 %. Съгласно чл. 12 от договора ищцата следвало да осигури обезпечение - поръчителство на физическо лице, което да отговаря на определени условия, като в противен случай кредитополучателят дължал неустойка, посочена в чл. 12, ал. 4 от Договора в размер на 387,73 лева. Излага се, че чрез предвидената в договора неустойка ответното дружество си 1 осигурило допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва. Неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и била излязла извън присъщата й обезпечителна функция, доколкото същата била близо 50% от заетата сума, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последиците от неизпълнението. Освен това било предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски по заема, като по този начин водила до скрито оскъпяване на кредита и създавала единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. По същество неустойката била добавка към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и го обогатявала неоснователно, доколкото именно лихвата би се явила цена на предоставената услуга и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя. Недобросъвестно и в ущърб на потребителя небанковата финансова институция поставила към потребителя неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Явно било, че кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй като е поставил ограничения и дал неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители – едва три дни след сключване на договора. Излага се, че клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчители е в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48, като така на практика рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника се прехвърлял върху него, като това водило до допълнително увеличаване на размера на задълженията му.

Неустойката не била включена в договорното съдържание в договорната лихва и като част от ГПР по заема, съобразно императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 от ЗПК. По гореизложените съображения се счита, че процесният договор за заем е нищожен, поради което ответникът дължи връщане на сумата от 50 лева, представляваща платена без основание сума по нищожния договор за заем.

По гореизложените съображения ищцата иска съда да прогласи нищожността на договор за кредит от ***, като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняващ договорното равновесие между страните и нарушаващ предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева, представляваща платена без основание по нищожен Договор за кредит № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Поради изложеното предявява исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Моят кредит“ ЕООД, с който се твърди, че предявените искове са неоснователни.

2

Признава се, че между страните е сключен Договор за заем № ***, с който на ищцата бил отпуснат заем в размер на 500 лева. Оспорва твърденията на ищцата относно лихвения процент, като твърди, че бил предвиден такъв в размер на 39,73%, възлизащ на 55,11 лв. и за ГПР, който бил предвиден в размер на 40,49 % с 13 двуседмични вноски. Оспорва твърденията на ищцата за наличие на неустоечна клауза, каквато твърди, че не била уговорена. Заедно с договора за заем ищцата сключила и договор за допълнителни услуги от *** относно участие в томболи и промоции и услуга Комфорт.

Основната услуга по договора била отпускането на 500 лв. в заем, като цената за тази услуга била договорената възнаградителна лихва в размер на 55,11 лв. за периода на договора. Разходите за допълнителни услуги били различни от покупната цена на основната услуга по договора за заем, представляваща договорната лихва, поради което същите не влизали в ГПР по кредита. Неоснователни били и твърденията, че договорът е нищожен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не било налице противоречие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. ГПР бил ясно и изрично посочен в чл. 3, ал. 9 от договора. Заявява, че доколкото в договора е посочен размерът на ГПР по ясен и недвусмислен начин, липсата на конкретни данни не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Услугите по чл. 1.2 и чл. 1.3 от Договора не били свързани с усвояване и управление на кредита, поради което не можело да се приеме, че уговарянето им противоречи на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК. Твърди се, че не е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ответникът поддържа, че са проведени индивидуални преговори с ищцата за параметрите по индивидуалния договор за заем. Цената на услугата за участие в допълнителни томболи и промоции възлизала на 129,39 лв. и същата нямало основание да се приеме за нееквивалентна, тъй като ищцата можело да се възползва от участие в томболи за парични награди, използване на промоционални продукти, месечни промоции и отстъпки, индивидуални отстъпки, включително подаръчни вноски за погасяване на договори за кредит, отпускане на нови кредити при преференциални условия и други. По отношение на услугата „Комфорт“, за която ищцата платила 301,90 лв. се посочва че тя дава възможност на ищцата да плати всяка една от тринадесетте дължими вноски по договора на адрес, посочен от нея, без да посещава офис на кредитора или да търси друг метод за плащане.

С уточняваща молба от 05.11.2025 год., от ищцовата страна се заявява, че е допусната грешка в обстоятелствената част на молбата, като се твърди, че към договора за потребителски кредит е сключен договор за предоставяне на допълнителни услуги. Уговорката за заплащане на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги е нищожна, поради противоречие с императивни законови разпоредби, т. к. кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Твърди се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, т. к. с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Реално услуги не се предоставят, а се стига до неоснователно обогатяване, като се калкулира допълнителна печалба 3 към договорената възнаградителна лихва. Предвид изложеното се счита, че договорът за кредит е нищожен.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 10088 от 05.08.2025 год. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за заем № ***., по силата на който на ищцата била предоставена сумата в размер на 500 лева.

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между страните освен Договор за заем № *** /л.62-64/ е възникнало правоотношение и по повод на сключен Договора за допълнителни услуги от същата дата – *** /л.64-66/, като неизменна част от Договора за заем № ***.

По силата на договора за кредит, чистата стойност на предоставения на ищеца финансов ресурс е 500 лева /255.65 евро/. Съобразно чл. 1 и чл.1.2 и чл.1.3 от Договора за допълнителни услуги, на ищеца- заемател се предоставя пакет допълнителни услуги - „Участие в допълнителни томболи и промоции“, за която се заплаща възнаграждение от 129.39 лева и „Комфорт“, за която се заплаща възнаграждение от 301.29 лева. Видно от приложени погасителен план тези суми се изплащат на вноски ежемесечно, заедно с вноските по кредита. Изрично в договора за допълнителни услуги, както в титулната част, така и в чл.1. ясно и изрично е отразено, че се сключва и услугите се предоставя към договора за заем ***. Явна е връзката между договора за заем и допълнителното споразумение към него. Явен е и несамостоятелния характер на сключеното договор за допълнителни услуги, тъй като същото обслужва договорът за заем от ***. Предвид това, за целите на настоящия процес, договорът за заем и допълнителното споразумение към него следва да се разглеждат съвместно.

От приетата по делото и представена с отговора на исковата молба справка за извършени плащания /л.67-гръб/ се изяснява, че ищцата е заплатила по договора за заем сумата от общо 834.66 лева.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Моят кредит" ЕООД като заемодател и С. Г. Д. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 500 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна 4 характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузите на чл. 1.2 и чл.1.3 от Договор за допълнителни услуги към договора за заем от ***.