Решение № 8319 от 06.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8319 гр. София, 06.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110154413 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Д.З.“ АД, с която срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, са предявени искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата 561.96 евро (след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1, изр. посл. ГПК изменение на предявения иск по размер), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба /08.12.2025 г./ до окончателното изплащане, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение за причинени на правоимащото лице имуществени вреди от повреда на застрахованото имущество – МПС „*****“, рег. № *****, при настъпило на 11.11.2023 г. в гр. ***** в района на бензиностанция „*****“ с участието на водача на МПС „*****“, рег. № ***** ПТП, за което е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП между двамата водачи, както и по чл. 412, ал. 3 КЗ за сумата 107,82 евро (след допуснато изменение на предявения иск по размер), представляваща мораторна лихва в размер на законната за периода 21.06.2024 г. – 07.12.2025 г.

Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място, застрахованият по имуществената застраховка автомобил „*****“, рег. № ***** е претърпял щети в резултат от поведението на водача на л.а. „*****“, който при престрояване / смяна на ленти за движение (от лява в дясна пътна лента) не е пропуснал правомерно движещия се в своята (дясна) лента водач на застрахования при ищеца автомобил. Увредени в резултат от събитието са били части и детайли на застрахованото МПС, като стойността на ремонтните дейности възлизала на сумата 2198,21 лева, и същата е била изплатена като застрахователно обезщетение на увредения. Ищецът твърди, че е извършил и ликвидационни разноски във връзка със застрахователната щета в размер на 15 лева. Към датата на събитието отговорността на водача на лекия автомобил „*****“ е била застрахована по застраховка "Гражданска 1 отговорност" при ответника. Ищецът е отправил извънсъдебно покана за изплащане на процесното вземане, но не е била удовлетворена в цялост отправената претенция.

Непогасен е останал остатъкът в размер на процесната сума. Счита, че е легитимиран да претендира същия, с оглед което и моли за решение, с което исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Признава, че е застраховал отговорността на водача на лекия автомобил „*****“ по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Не оспорва изплащането на застрахователно обезщетение от страна на ищеца по имуществената застраховка. Оспорва механизма на настъпване на произшествието и че причина за същото е поведението на водача на л.а. „*****“. В тази връзка поддържа, че последният се е движил правомерно, подал е своевременно светлинен показател за извършване на маневрата преди да извърши престрояване и е отчел позицията на другото МПС към този момент. Другият водач е имал възможност да го забележи и да осигури безпрепятствено извършване на маневрата. Липсвали данни водачът на л.а.

***** да е отнел предимство, да е извършил маневрата внезапно или да е създал непосредствена опасност за движението. В условията на евентуалност твърди съпричиняващо поведение на водача на МПС „*****“, който не проявил повишена предпазливост и внимание, не съобразил конкретната пътна обстановка, неправомерно увеличил скоростта на движение без да отчете подадения сигнал и започналото извършване на маневра от другия водач. Твърди за него да е била налице възможност да предотврати настъпването на ПТП, но вместо това предприел действия, които увеличили риска от настъпване на произшествие. Определя приноса на 50 %. Оспорва иска и като прекомерен по размер и несъответстващ на действителните вреди, намиращи се в причинна връзка с процесния инцидент. Заплатената от ищеца сума надвишавала значително средните пазарни цени. Счита, че с изплатената на ищеца сума извънсъдебно е обезщетил настъпилите вреди. Оспорва и акцесорния иск. Моли за отхвърляне на претенциите и за присъждане на разноски..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата иск за платеното.

Основателността на предявения иск по чл. 411, ал. 1 КЗ е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно това са обстоятелствата, че е бил сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка, валиден и осигуряващ застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този застрахователен договор, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество, отправено до ответника искане за изплащане на регресното вземане, като сумата е останала непогасена в размер, възлизащ на претендираната с исковата молба.

В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които основава 2 възраженията си за изключителна вина на застрахования при ищеца водач - наличие на противоправно поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, в т. ч. и тези негови действия и бездействия, да са допринесли за настъпване на вредите по застрахованото имущество.

В тежест на ищеца по акцесорния иск е да установи наличието на главен дълг и изпадане на ответника в забава.

С оглед заявеното в отговора на исковата молба с доклада по делото съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищецът е страна по договор за имуществена застраховка "Каско" за МПС „*****“, рег. № *****, в изпълнение на задължение по който договор е изплатил застрахователно обезщетение на правоимащо лице в размер на сумата 2198,21 лева, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по която се е задължил да застрахова отговорността на водачите на л.а. „*****“, рег. № *****, че ищецът извънсъдебно е отправил претенция до ответника за удовлетворяване на регресното вземане, че ответникът е заплатил част от същото, като е останал непогасен остатък в размер на процесната сума.

Като спорни са очертани обстоятелствата относно механизма на настъпване на произшествието, какъв е действителният размер на вредите по средни пазарни цени към датата на ПТП и дали всички вреди , за които ищецът е изплатил обезщетение се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие, налице ли е съпричиняващо вредите поведение от страна на водача на застрахованото при ищеца МПС.

За установяване механизма на произшествието в производството е представен съставен между водачите на двата автомобила двустранен констативен протокол за ПТП от 11.11.2023 г., съгласно който произшествието е настъпило на същата дата между следните автомобили: лек автомобил „*****“, рег. № ***** и лек автомобил „*****“, рег. № *****. От съдържанието на протокола за произшествието става ясно, че водачите са постигнали съгласие, че произшествието е настъпило при смяна на лентите от водача на л.а. „*****“ С. Х., чиято гражданска отговорност ответникът е застраховал. По двете МПС са настъпили увреждания, както следва: при застрахования при ищеца автомобил в областта на цялата лява част – преден калник, врати и заден калник, а по автомобила „*****“ вместо да се опишат увреждания е вписана следната забележка: „престрояване в дясната лента с мигач от 100 м.“.

Заплатеното от застрахователя ищец застрахователно обезщетение за отстраняване на уврежданията по л.а. „*****“ е в размер на 2198,21 лева, като ответникът не е оспорил действителното изплащане на обезщетението.

В изпратената до ответника регресна покана са начислени и ликвидационни разноски в размер на 15 лева.

Ответникът е възстановил по извънсъдебната претенция на ищеца сума в размер на 1114,11 лева (1/2 част от изплатеното обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски).

В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция по делелгация са възложени и са извършени процесуални действия по събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С. Х., водач на лекия автомобил „*****“ при настъпване на произшествието. От същите съдът приема за установено, че произшествието настъпило в гр. *****, на бул. „*****“ с посока на движение *****.

Пътното платно е било съставено от две пътни ленти. Х. имал намерение да смени лентата си на движение, подал мигач от 200 м. разстояние, погледнал в огледалото, но не възприел другия автомобил. Усетил удара. Контактът настъпил в съседната пътна 3 лента. Водачът на л.а. „*****“ не е променял лентата си на движение. По другия автомобил настъпило ожулване по лявата му дължина. Водачите посетили ***** – *****, където ги посъветвали да попълнят двустранен констативен протокол.

Съставили протокола, представен от ищеца с исковата молба. Счита, че вината за настъпване на произшествието на другия водач.

В производството пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. И. Н.. Същото съдът кредитира, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от него специални знания от областта на авто-техническите науки. Въз основа на заключението съдът приема за установено, че обективните материални щети по автомобил

***** локализират контактната зона изцяло по лявата странична повърхност на купето, започвайки от предния ляв калник и продължавайки назад през предната лява врата, задната лява врата и достигайки до задния ляв калник и прага.

Тази специфична топология на деформациите вещото лице е посочило, че е от ключово значение за разкриване на механизма. Тя доказва кинематичен модел на ексцентричен, плъзгащ (тангенциален) сблъсък. Уврежданията, разположени по цялата дължина на лявата страна на автомобила, са физически възможни само и единствено ако в момента на навлизане на автомобил „*****“ в дясната лента, автомобил „*****“ вече се е намирал успоредно до него (в състояние на изпреварване отдясно или успоредно движение в съседна лента, което е разрешено в населени места). Сблъсъкът се характеризира с много малка разлика в надлъжните скорости и възникване на напречна скорост на проникване, породена от маневрата на лекия автомобил „*****“.

Във връзка с предотвратимостта на произшествието, вещото лице след извършване на компетентен анализ и специализирани изчисления е посочило, че ударът е реализиран по време на фазата на реакция на водача на автомобил *****, преди той изобщо да има физическата възможност да премести крака си върху спирачния педал и спорачната система на автомобила да сработи. Съгласно заключението водачът на застрахования при ищеца автомобил е бил поставен в абсолютна техническа невъзможност да предотврати удара чрез екстремно спиране или спасителна маневра. Пресечната точка на траекториите е създадена изцяло и единствено от напречното преместване на лекия автомобил „*****“, чийто водач не се е убедил, че "сляпата зона", в която вече се е намирал автомобил „*****“ е свободна за извършване на безопасна маневра. Ето защо и въз основа на изводите на експерта съдът приема, че от техническа гледна точка ударът за водача на застрахования автомобил е бил непредотвратим.