Определение № 5456 от 26.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5456 гр. С., 26.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Марио Първанов Частно касационно гражданско дело № 20248003100003 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. С. С., със съдебен адрес град С., подадена чрез адвокат П. П., срещу определение № 2212 от 05.09.2023 г. по в.гр.д. № 2932/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решение № 789 от 12.06.2023 г. по същото дело, като бъдат присъдени направените в производството пред въззивната инстанция разноски.

Ответникът А. М. Н., със съдебен адрес град Е.П., е депозирал отговор, с който частната жалба се оспорва като неоснователна.

В обжалваното определение съдът е посочил, че поддържа съображенията си, поради които с решението по съществото на спора не е присъдил на страната разноски, въпреки направеното искане и своевременно представените списък на разноски по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. Съдът е приел, че представеният договор не удостоверява реалното плащане на уговореното между страната и процесуалния представител възнаграждание, в размер на 14 100 лв., доколкото противоречи на чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.

При тези мотиви на съда, частната жалба се явява основателна, поради следните съображения:

Нормите на чл. 78, ал. 1 вр. ал. 3 ГПК установяват възможност за всяка от страните в процеса да ангажира отговорността на насрещната за направените от нея разноски съобразно изхода на спора. Съгласно т. от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС правилата на чл. 78 ГПК 1 са приложими само при доказването на реалното извършване на претендираните от страната разноски. Предпоставките за ангажиране на отговорността за разноски са две - съдът да е сезиран с искане за присъждането им и да са представени доказателства за това, че са реално направени в производството. В договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, като когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В конкретния случай жалбоподателката своевременно е направила искането си в отговора на въззивната жалба и в срок са представени доказателства за реалното заплащане на уговорения хонорар, поради което са налице предпоставките за присъждането му.

Евентуалното нарушаване на правилата на Закона за ограничаване на плащанията в брой е неотносимо към преценката за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение в настоящото производство, доколкото не подлежи на установяване и санкциониране от гражданския съд, и не се отразява на преценката за реалното заплащане на хонорара съобразно посоченото по-горе.

Доколкото са изпълнени предпоставките на чл. 78 ГПК, следва да бъде разгледано направеното от насрещната страна в съдебно заседание възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателката. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и действително осъществените действия – изготвяне на отговор на ввъззивна жалба и осъществяване на процесуално представителство в единственото по делото открито съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства, на страната следва да бъдат присъдени 5000 лв. деловодни разноски.

Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2212 от 05.08.2023 г. по в.гр.д. № 2932/2022 г. на Софийския апелативен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА А. М. Н., със съдебен адрес град Е.П., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на П. С. С., със съдебен адрес град С., 5000 лв. деловодни разноски във въззивното производство.

2

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3