Решение № 11655 от 12.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11655 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20261110100624 по описа за 2026 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу А. И. М. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 115,40 лева, равняваща се на 59 евро, представляваща стойността на потребената топлинна енергия в имот – ***, находящ се в ***, за периода от 01.11.2023 г. до 31.03.2024 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от 12.12.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 27,37 лева, равняваща се на 13,99 евро, представляваща мораторна лихва върху обезщетението за неоснователно обогатяване със стойността на потребената топлинна енергия, за периода от 31.12.2023 г. до 10.12.2025 г., сумата от 22,52 лева, равняваща се на 11,51 евро, представляваща стойността на извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от 12.12.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,83 лева, равняваща се на 2,98 евро, представляваща мораторна лихва върху обезщетението за неоснователно обогатяване със стойността на услугата за дялово разпределение, за периода от 01.07.2023 г. до 10.12.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.12.2025 г. по ч. гр. дело № 1701 по описа за 2025 г. на Районен съд Пещера. След подадено възражение по чл. 414 ГПК, са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но между страните не бил сключен писмен договор за 1 продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

Въпреки това сочи, че през процесния период ответникът е потрябвал топлинна енергия в имота, поради което се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Излага, че на ответника са издадени изравнителни сметки (индивидуални справки), като сумите били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Твърди, че до ответника е отправена покана да заплати дължимата сума. Претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника – А. И. М., с който исковете се оспорват както по основание, така и по размер. Посочва, че според исковата молба се касае за потребена топлинна енергия в търговски обект – магазин, като се оспорва ответницата да е потребител на топлинна енергия в този имот.

Излага, че между страните не е сключен писмен договор, установяващ облигационните отношения. Поддържа, че видно от представените от ищеца документи, в имота е демонтирана отоплителната инсталация. Оспорва претенциите за лихва, като излага, че ответникът не е бил канен да заплати процесните суми. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страна на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от приложеното ч. гр. дело № 1701 по описа за 2025 г. на Районен съд Пещера, вземанията по настоящото производство, и съобразно петитума на исковата молба, уточнен в о.с.з от 10.06.2026 г., съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК от получаване на указанията на съда по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК след подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение по чл. 414 ГПК от длъжника. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, поради което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобиване на имуществени блага или спестяване изразходването на такива, реализиращо се посредством увеличаване на актива или намаляване на пасива или спестяване на разходи, които е трябвало да бъдат направени; 2/ обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване на имуществото или пропускане на сигурното му увеличаване чрез придобиване на нова облага; 3/ 2 липса на правно основание за обогатяване; 4/ между обедняването и обогатяването има връзка, но тя да не е на причина и следствие, т. е. обедняването да не е следствие на обогатяването или обратното, а двете явление да произлизат от един общ факт или група от факти – в този смисъл е ППВС № 1/1979 г.

За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД, предвид субсидиарния му характер, е необходимо да липсва друга правна възможност за защита на обеднелия. В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл са и Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които предвиждат, че продажбата на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач. В настоящия казус претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване на ответника, тъй като между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. По делото не са ангажирани доказателства за сключването на такъв писмен договор за процесния период. Ето защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59 ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия. В случая не е спорно, че между страните по делото не е сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, неоспорена от страните, което заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през исковия период в процесния имот радиаторите са демонтирани, няма и видими тръби и други части от сградна инсталация, като в имота не е доставяна и ползвана ТЕ за отопление на имот и за БГВ.

С оглед на гореизложеното, установява се от приетата и неоспорена от 3 страните съдебно-техническа експертиза, че за процесния период няма данни за реално потребена топлинна енергия в имота, като не се установява в имота да има фактическа възможност за потребление на такава. Това обстоятелство само по себе си изключва пълното и главно доказване на реално доставеното количество топлинна енергия, което е релевантно при претенция за неоснователно обогатяване, защото длъжникът (акципиенсът) дължи на кредитора (солвенса) именно това, с което реално се е обогатил за негова сметка. Този извод се основава на обстоятелството, че длъжникът реално се обогатява за сметка на кредитора, единствено с количеството доставена до неговия имот топлинна енергия, което реално е потребил. Противното би означавало самият кредитор да се обогати за сметка на длъжника, като получи нещо повече от реално потребеното.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че претенцията не е доказана по отношение обстоятелството – реално доставено количество топлинна енергия. Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ предвижда задължението на клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, да заплащат стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Посоченото задължение възниква при договорно обвързване в хипотезата на презумиран договор за доставка на топлинна енергия, който се счита сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване – аргумент от нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В случая обаче претенцията на ищеца произтича от твърдение за неоснователно обогатяване, т.е. източникът на вземане не е договор и в този смисъл правилото на чл. 153, ал. 6 ЗЕ е неприложимо (в този смисъл са Решение № 2129 от 13.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 12990/2019 г., Решение № 4126 от 22.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 607/2018 г., Решение по гр.д. № 6389/2022 г. на СГС и много други).

За да е основателна претенцията, основана на нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД е необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване, че насрещната страна е ползвала топлинна енергия и нейното количество, т.е. трябва да се установи реално потребеното количество топлинна енергия. В случая дори не се установява в имота да има фактическа възможност за потребление на ТЕ.

При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и при съобразяване констатациите на вещото лице, че процесният имот не е присъединен към топлопреносната мрежа и в него не се потребява ТЕ, съдът формира извод, че по делото не е доказано процесният имот да е топлоснабден, т. е. да е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Не се установява по делото в процесния имот да са изградени съоръженията, необходими за топлоснабдяването – топлоснабдителен топлопровод и сградна инстанция, респ. те да са въведени в експлоатация по надлежния ред. За пълнота следва да се отбележи, че ТЕ, отдадена от сградната инсталация, се дължи само при присъединяване на обекта към топлопреносната мрежа, което обаче в случая не се доказва при доказателствена тежест на ищеца за това.

4

Освен изложеното, за да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване не е достатъчно да се установи, че същата е собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже, че именно тя е ползвала имота през исковия период и съответно е консумирала доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестила разходи. Обогатяването на едно лице се изразява в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той е трябвало да понесе. В настоящия случай ищецът твърди, че ответницата си е спестила разходи за доставената и ползвана от нея топлинна енергия за процесния имот, на който е собственик. По делото обаче не са ангажирани доказателства от ищеца, върху когото лежи доказателствената тежест, от които да се установява, имотът да е ползван от ответника през процесния период, което обстоятелство е оспорено с отговора на исковата молба, поради което съдът приема, че претенцията, основана на нормата на чл. 59 ЗЗД, предявена срещу собственика на топлоснабдения имот, се явява неоснователна, тъй като не е установено от ищеца обогатяване на ответника посредством консумирането на доставена топлинна енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, което е обусловено и от установяване на факта на ползване на имота (в този смисъл Решение № 2340 от 15.04.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 4917/2024 г., Решение № 2338 от 15.04.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 4140/2024 г., Решение № 1450 от 13.03.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 6407/2024 г., Решение № 4375 от 7.07.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 9142/2024 г., Решение № 3574 от 14.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 10689/2023 г. и много други).

Разпечатката съдържа 26 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/45a637fb-aff2-45ba-87ce-726572e567b1