Решение № 137 от 24.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Пловдив, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330204412 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Л. А. З., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С. П. срещу Електронен фиш серия К № 3994384 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.

182, ал. 2, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят поддържа, че при използването на мобилни технически средства редът за санкциониране на деянието чрез издаване на електронен фиш е неприложим.

Твърди, че на мястото на извършване на нарушението няма монтирано устройство за видеозаснемане, нито то е обозначено със знак за осъществяван видеоконтрол за спазването на правилата за движение. Моли електронният фиш да бъде изменен, като съдът преквалифицира деянието от нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП в нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и намали размера на наложената глоба от 400 на 50 лева. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. С. П., с пълномощно по делото, който релевира искане за отмяна изцяло на електронния фиш. Такова искане се съдържа и в подадената писмена молба с вх. № 81780/17.10.2022 г. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Въззиваемата страна с писмено становище от *** И.П., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.

Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването, както и да е отчетена максимално допустима грешка в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Л. А. З., спрямо която е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката на 08.06.2022 г., установено от справката от АИС АНД, приложена по преписката, а жалбата е подадена чрез ОД на МВР – Пловдив на 09.06.2022 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде изменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 20.08.2020 г. в 08:27 часа в Община Марица на републикански път II64, км 48+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд жалбоподателката Л. А. З. управлявала собствения си лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *** със скорост на движение от 101 км/ч при разрешена максимална скорост от 80 км/ч, която била сигнализирана на водачите с пътен знак В26, разположен на км 48+550 от път II-64. Движението на автомобила било по посоката на намаляване на километража на пътя и било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с № 529. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 104 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 101 км/ч. при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 18 км/ч.

За това деяние против жалбоподателката З. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К с № 3994384, с който й било наложено 2 административно наказание глоба в размер на 400 лева. В електронния фиш било прието, че в посочения пътен участък е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч и че това е разрешената стойност на скоростта, а наказанието глоба било наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства.

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 2-32-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се установява, че процесното техническо средство с идент. № 529 е преминало последваща метрологична проверка на дата 12.06.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-5332/12.05.2015 г. се установява, че на дата 20.08.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 529 е заснела статични изображения с номера от 26037 до 26087, с начален час на работа 07:50 ч. и краен час на работа 10:00 ч. и с място на контрол път II-64, км 48+500 в посока на движение от гр. Пловдив към с. Труд.

От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от клип № 26052 от радар TFR1-M № 529 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, че стойността на измерената скорост е 104 км/ч, а заснемането е извършено на 20.08.2020 г. в 08:27 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателката Л. А. З..

От писмо с вх. № 79755/10.10.2022 г. от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист 35 от делото) и извадка от проект за организация на движение (лист 36 от делото) се изяснява, че нарастването на километража по републикански път II-64 е в посока от с. Труд към гр. Пловдив. За посоката Пловдив - Труд се установява, че предвид промяната на платната от две в едно платно за движение непосредствено преди с. Труд допустимата максимална скорост за движение на МПС постепенно намалява от 80 км/ч до 50 км/ч, като за целта са поставени пътни знаци, както следва:

- знак В26 (80 км/ч) на км 48+550;

- знак В26 (60 км/ч) на км 48+450 и

- знак В26 (50 км/ч) на км 48+340.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

3

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – републикански път II64, км 48+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд; датата – 20.08.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 08:27 часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят Л. А. З.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 101 км/ч извън населено място; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 400 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип TFR1-M е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.

Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение. В тази връзка макар отбелязването в протокола за режима на измерване да е неясно и нечетливо, то в статичните изображения изрично присъства отбелязване за скорост на служебния автомобил от 0 км/ч, което доказва по несъмнен начин, че измерването е осъществено в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.

Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и изготвените статични изображения от клип № 26052 от радар TFR1-M № 529. От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с техническото средство е започнала на 20.08.2020 г. в 07:50 часа и е приключила в 10:00 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 26037, а последното - с № 26087. Процесната снимка е с № 26052 и следователно е заснета от техническо средство TFR1-M с № 529 на дата 20.08.2020 г.

Възражението, че на мястото на извършване на нарушението не е установено наличие на поставен пътен знак, който да указва осъществяването на видеоконтрол по спазването на правилата за движение, се явява неотносимо и не е годно да обоснове основание за отмяна на електронния 4 фиш. С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 20.08.2020 г., не съществува правно задължение мястото за контрол с АТСС да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация да се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР.

Следователно липсата на тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.

Неоснователно е възражението за допуснат порок на процедурата поради установяване на нарушението с мобилно автоматизирано техническо средство. Характерно както за стационарните, така и за мобилните АТСС (временно разположени на участък от пътя или позиционирани в служебен автомобил) е, че осъществяваният от тях контрол винаги е автоматизиран, без значение дали се извършва в присъствие или отсъствие на контролен орган.

Контролният орган не участва в процеса на установяване на нарушението чрез преки действия и субективни възприятия и поради това неговото присъствие или отсъствие е ирелевантно за факта на установяване и заснемане на нарушението. След установяване и заснемане на нарушението електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител.

Смисълът на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вложен в израза: „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“, се отнася именно до действието по издаване на електронния фиш, а не до процеса на установяване на нарушението, който без съмнение винаги изисква присъствие на нарушител – водач на заснетото моторни превозно средство - така Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3291/2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2186 от 16.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2039/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2160 от 12.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2286/2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.