Решение № 19190 от 24.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19190

......................, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ....................... при участието на секретаря .............. като разгледа докладваното от ....................... Гражданско дело № 20231110135155 по описа за 2023 година обективно съединени иск на кредитор за осъждане на длъжника му да изпълни задължението си по договор за заем заедно с обезщетение за забавата и договорна лихва, с правно основание съответно чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 79, ал. 1 от същия закон, чл. 240, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от същия Закон, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Ищецът ..........................., твърди, че ответникът С. И. Т. с ЕГН**********, живеещ в гр.

..................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в ...................... на ул.

................... чрез пълномощника адвокат А. П. Г. сключил с ........................ договор, по силата но който неучастващото в делото лице предоставило на ответника пари в заем. Ответникът не изпълнил задължението си да върне заетата сума. Така за него възникнало задължение да плати лихва. Ищецът и заемодателят сключили договор за цесия, по силата на който заемодателят прехвърлил на ищеца вземането си срещу ответника.

Във връзка с горното ищецът предявила заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Била издадена такава заповед, против която ответната страна възразила в срок.

Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:

500.00 лева главница по договор за заем;

60.64 лева възнаградителна лихва за времето от 27. IІІ. 2020 година до 27. VIІІ. 2020 година;

48.43 лева обезщетение за забава върху главницата за времето от 13. IІІ. 2020 година до 14.

1

VІІ. 2020 година включително; законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 05. V. 2021 година до окончателното плащане; направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Пълномощницата на ответника оспорва иска, като твърди, че заемодателят не изпълнил задължението си да предаде на длъжника заетата сума. Отрича да ответникът да е уведомяван за прехвърлянето на вземането.

2. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По сключването на договора за заем:

На 26. IІ. 2020 година в ..................... ответникът сключва с ........................ представен по делото с исковата молба Договор за заем с №...................., по силата на който неучастващото в делото лице се задължава да предаде в собственост на ответника сумата от 500.00 лева, а ответникът се задължава да върне заетата сума. Падежът на последната вноска е на 27. VIII. 2020 година.

2. По сключването на договор за цесия:

На 16. I. 2015 година в ...................... заемодателят сключва с ищеца Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (договор за цесия), представен по делото с исковата молба.

По силата на договора заемодателят се задължава редовно да прехвърля и продава на ищеца изискуемите си вземания, произтичащи от договори за заем. С представен по делото с исковата молба анекс действието на рамковия договор е удължено до 22. II. 2021 година. Част от приложение №....... към договора е представено по делото с исковата молба.

На 14. VII. 2022 година цесионерът като пълномощник цедента изпраща до ответника уведомление за цесията по реда на чл. 99, ал. 3 от закона за задълженията и договорите, Уведомлението е представено по делото с исковата молба. Няма данни уведомлението да е достигнало до ответника, за което явства известие за доставяне без попълнена дата на връчване, също представено по делото с исковата молба.

3. Сведения от заключението на вещото лице:

На 28. IІІ. 2024 година вещото лице В. С. С. представя в съда заключение на съдебносчетоводна експертиза, според което заетата сума е връчена на ответника, видно от разписка на .................. Размерът на задължението на ответника, произтичащо от процесния договор, възлиза на 500.00 лева главница и 60.64 лева договорна лихва, както и 45.08 лева обезщетение за забава.

3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И

ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:

1. По допустимостта на исковете, предявени по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс:

На 05. V. 2021 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийския районен съд. Исканата заповед е издадена на 09. ХI. 2022 година по частно гражданско дело №25082 по описа на съда за 2021 2 година. Ответникът възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 17. III. 2023 година съдът постановява Разпореждане №...... с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Съобщението е връчено на ищеца на 25. V. 2023 година. Искът по настоящото дело е подаден на 23.

VI. 2023 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.

2. По иска за главницата:

Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника; реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.

По посочени по-горе съображения съдът намира, че между страните е съществувало облигационно отношение: договор за заем. Съществуването му се установява от представените по делото писмени доказателства: договор за заем. След сключването на договора за цесия ищецът в настоящото производство е придобил качеството на кредитор по отношение на ответника.

Ответникът не е изпълнил задължението си да върне заетата сума. Горното обстоятелство се установява от представеното по делото експертно заключение. В същото заключение са посочени дължимите суми, които се равняват на търсените от ищеца.

Ответникът не твърди, че изпълнението на облигационното задължение е невъзможно.

Водим от изложено, настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи предявения иск като основателен.

3. По възраженията на ответната страна:

Основно възражение на ответната страна е неизпълнение на задължението на заемодателя да предаде на ответника заетата сума. Предаването обаче се установи безспорно от експертното заключение.

Що се отнася до уведомяването на ответника за цесията, то може да се счита извършено с връчването на препис от исковата молба. Съдът взема предвид още, че по делото не се твърди ответникът да е платил на цедента.

Ето защо съдът счита, че не следва да взема предвид възраженията на ответника при произнасянето си по съществото на спора.

4. По иска за обезщетението за забава :

Ищецът претендира договорна и мораторна лихва. Размерът и на двете вземания се установява от експертното заключение.

Водим от изложено, настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи частично предявените искове за сумите от съответно 60.64 лева договорна лихва и 45.08 лева мораторна лихва, като за горницата до 48.03 лева обезщетение за забава следва да отхвърли иска като неоснователен.

3

4. ПО РАЗНОСКИТЕ:

Съдът счита, че и двете страни не представят списъци за разноските по реда на чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс. Ищецът представя документ, озаглавен „списък“, но в него не посочва размера на разноските, които е направил, освен размера на юрисконсултското възнаграждение. Съдът приема, че ищецът е направил в исковото производство разноски от общо 525.00 лева, от които 125.00 лева за държавна такса, 300.00 лева за вещо лице и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се определя от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. По силата на първата алинея от чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и съобразно с уважената част от иска, съдът следва да осъди насрещната страна да му възстанови посочената сума изцяло, предвид незначителната отхвърлена част от единия иск.

На ищеца се дължат разноски и за заповедното производство съобразно уважената част от исковете в размер от общо 75.00 лева.

Съобразявайки изложеното, съдът

РЕШИ:

1. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от ..........................., вземане за следните суми:

500.00 лева главница по договор за заем;

60.64 лева възнаградителна лихва за времето от 27. IІІ. 2020 година до 27. VIІІ. 2020 година;

45.08 лева обезщетение за забава върху главницата за времето от 13. IІІ. 2020 година до 14.

VІІ. 2020 година включително; законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 05. V. 2021 година до окончателното плащане; за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 09. ХI. 2022 година по частно гражданско дело №25082 по описа на Софийския районен съд за 2021 година против С.