Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3543 от 29.06.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 236/2026
Вид
Определение № 3543
Подписан
29.06.2026
Състав
Владимир Йорданов, Хрипсиме Мъгърдичян, Димитър Димитров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3543 гр. София, 29.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20268002100236 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответницата М. К. Ц. срещу въззивно решение № 1015 от 24.07.2025 год., постановено по в. гр. дело № 1789/2024 год. по описа на Апелативен съд – София, 1-ви граждански състав, с което, като е отменено решение № 5813 от 30.07.2019 год., постановено по гр. дело № 2142/2017 год. по описа на Софийски градски съд, М. К. Ц.

– частен съдебен изпълнител е осъдена да заплати по искове с правно основание чл. 441, ал.

1 ГПК вр. с чл. 74 ЗЧСИ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както следва: на М. А. А. – сумата от 55 370 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени поради противоправно поведение на ответницата по изп. дело № 933/2013 год. по описа на ЧСИ М. Ц., довело до проведена процесуално незаконосъобразна публична продан и продажба на недвижимо имущество на по-ниска от пазарната цена, в размер на 1/5 от задължението на длъжниците от общо 276 852 лв., останало непогасено, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2017 год. до окончателното й изплащане; на Л. А. А. – сумата от 55 370 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени поради противоправно поведение на ответницата по изп. дело № 933/2013 год. по описа на ЧСИ М. Ц., довело до проведена процесуално незаконосъобразна публична продан и продажба на недвижимо имущество на по-ниска от пазарната цена, в размер на 1/5 от задължението на длъжниците от общо 276 852 лв., останало непогасено, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2017 год. до окончателното й изплащане; на Д. Н. К. – сумата от сумата от 55 370 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени поради противоправно поведение на ответницата по изп. дело № 933/2013 год. по описа на ЧСИ М. Ц., довело до проведена процесуално незаконосъобразна публична продан и продажба на недвижимо имущество на 1 по-ниска от пазарната цена, в размер на 1/5 от задължението на длъжниците от общо 276 852 лв., останало непогасено, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2017 год. до окончателното й изплащане, на Държавата, представлявана от министъра на финансите /встъпила по реда на чл. 227 ГПК вр. с чл. 11 ЗН на мястото на починалия в хода на процеса първоначален ищец Н. С. К./ – сумата от 55 370 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени поради противоправно поведение на ответницата по изп. дело № 933/2013 год. по описа на ЧСИ М. Ц., довело до проведена процесуално незаконосъобразна публична продан и продажба на недвижимо имущество на по-ниска от пазарната цена, в размер на 1/5 от задължението на длъжниците от общо 276 852 лв., останало непогасено, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2017 год. до окончателното й изплащане и на „С.-София" ООД – сумата от 10 000 лв., представляваща обезцщетение за имуществени вреди, причинени поради противоправно поведение на ответницата по изп. дело № 933/2013 год. по описа на ЧСИ М. Ц., довело до проведена процесуално незаконосъобразна публична продан и продажба на недвижимо имущество на по-ниска от пазарната цена, в размер на част от задължението на длъжниците от общо 276 852 лв., останало непогасено, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2017 год. до окончателното й изплащане.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата и допълнението към нея /подадено в срока по чл. 283 ГПК/ са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд бил възпроизвел изцяло мотивите на отменителното решение на ВКС, ІІІ г. о., по гр. дело № 754/2022 год. и с оглед дадените с него задължителни указания приел, че съдебният изпълнител е осъществил процесуални нарушения: липса на публикация в сайта на интернет страницата на окръжния съд по местоизпълнението; входиране на протокола за разгласа и обявлението за проданта в СРС в деня преди проданта, но по време, което не обезпечава пълния еднодневен интервал по чл. 487, ал.2 ГПК; преждевременно започнала трета продан/нова първа, която е започнала преди изтичане на едномесечен интервал от предходната втора публична продан; нередовно уведомяване на дружеството-длъжник „С.

София“ ООД за публичната продан. Такива нарушения обаче не били извършени, като въззивното решение било постановено в противоречие с материалния закон и със задължителната тълкувателна практика на ВКС, която има силата на закон и е с по-висок ранг от отменителното решение на ВКС. Указанията в отменителното решение не били задължителни за въззивния съд при повторното разглеждане, когато самите те противоречали на материалния закон и задължителната тълкувателна практика на ВКС.

Изводът на въззивния съд за нередовна разгласа поради непубликуване на обявлението на сайта на СГС противоречал на единствения установен в Република България процедурен 2 способ за публикуване на обявленията за публични продани в цялата страна, действащ, считано от изменението на разпоредбата на чл. 487, ал. 1 ГПК /ДВ, бр. 49 от 2012 год., в сила от 01.01.2013 год. /, който бил доказан по делото с Протокол на ВСС № 53 от 13.12.2012 год., който не бил оспорен. В този протокол, който бил публичен документ и достъпен за справка на сайта на ВСС, бил установен редът за извършване на публикациите – чрез сайта на К. на частните съдебни изпълнители /автоматичен електронен обмен тип машинамашина, като обнародването на обявлението на сайта на КЧСИ означавало автоматично публикуване на сайта на окръжния съд/. Не съществувала законова или подзаконова правна уредба, която да регламентира техническия способ, съгласно който отделният съдебен изпълнител публикува обявленията в сайта на окръжния съд. Порадие това публикуването се осъществявало единствено по начина, договорен между Камара на ЧСИ и ВСС в цитирания протокол. С публикуване на обявлението в сайта на окръжния съд /СГС/ разгласата била изпълнена в пълен обем. По отношение на твърденията за постъпване на обявлението в съда преди изтичане на задължителния еднодневен интервал за регистриране на протокола, следвало да се има предвид, че в закона няма изискване за часови интервал на разгласяване на протокола. Съгласно чл. 487, ал. 2 ГПК, протоколът се регистрира „един ден преди посочения в обявлението ден за започване на проданта, като „един ден“ означава един ден преди началото на проданта. Този срок не се брои по дни, а представлява изискване за „един ден преди посочения в обявлението ден за започване на проданта”.

Няма спор в теорията и практиката, че проданта е редовно разгласена в деня, предхождащ датата, посочена в обявлението за начало на проданта, независимо в колко часа на предходния ден е станало това. Нарушение би имало ако проданта е разгласена в деня на нейното започване или след това. Твърдението, че проданта е обявена преди изтичане на двуседмичен срок от залепването на уведомлението за получаване на книжа за „С. София“ ООД не било въведено в исковата молба, а било заявено за първи път във въззивната жалба на посочения ищец, който твърдял, че бил лишен от възможността да упражни правото си на избор относно вида на доставката и начисляването на ДДС върху продажната цена. Поради това въззивният съд не следвало да се произнася по това оплакване. Изводът в обжалваното решение, че обявяването на проданта преди изтичане на едномесечен интервал между предходната нестанала втора продан и процесната – нова продан при определена нова начална цена /по смисъла на чл. 494, ал. 2, изр. 3 ГПК/, противоречал на приетото в Тълкувателно решение № 2 от 20.06.2015 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 год., ОСГТК, според което: „поради липса на изрична уредба за начина на определяне на цената при третата публична продан се прилагат правилата на чл. 468 ГПК“. В релевантния момент /проданта била извършена през м. януари 2014 год./ нормата на чл. 485 ГПК, също препращала относно цената изрично към нормата на чл. 468 ГПК. Следователно, законовото препращане и последващото задължително тълкуване посочвали само начина на определяне на новата начална цена. Подобно препращане законодателят не правел към нормата на чл.494, ал. 2, изр. 2, предл. първо ГПК относно интервала от време между втора и нова продан при определена нова начална цена. Категорично тълкувателният акт налагал разглеждането на третата продан като първа по ред продан, за която в закона не 3 съществувало изискване за едномесечен интервал. Буквалното възпроизвеждане на мотивите на отменителното решение на ВКС не освобождавало въззивния състав от задължението да мотивира изводите си и да обсъди доказателствата, при съобразяване на задължителните указания на ВКС, но преди всичко с действащата правна уредба и задължителната практика на ВКС. Въззивният съд бил застъпил неправилно схващане относно обема на задължителните указания на отменителното решение на ВКС, защото последното не указвало определени правни последици от установени факти – напротив указвало на въззивния съд самостоятелно да изведе правните последици от тези факти.

Основното процесуално действие, което въззивната инстанция следвало да извърши при новото разглеждане на делото, било изслушването на съдебно-техническа експертиза с поставени в отменителното решение на ВКС задачи. Въззивният съд обаче не бил извършил в пълнота указаното му процесуално действие, което довело до едностранчиви, субективни и произволни изводи относно цената, на която било възложено имуществото в процесната публична продан – отхвърлил искане за изслушване на повторна съдебно-техническа експертиза и по този начин не изяснил спорния въпрос относно постигнатата цена на публичната продан. В кредитираното заключение били използвани произволни коефициенти за корекция на процесния имот с приетите аналози, изводите били в противоречие с правилата на българските оценителски стандарти. Най-същественият недостатък на експертизата бил използването на корекционните коефициенти по показател физическо състояние. Експертизата била необективна и поради отказа на вещото лице да включи аналога Хотел Р. в системата на сравнителните пазарни аналози, тъй като този аналог отговарял на три от четирите критерия за сравнение – предназначение /хотел/; местоположение /център/ продан и възлагане в същия времеви период. Необоснован бил и изводът в обжалваното решение, че в случая определената начална цена била намалена до нереален размер, което не позволило постигане на реална пазарна цена, на която имуществото да бъде осребрено. Относно определената начална цена при процесната публична продан, при която било възложено имуществото, следвало да се имат предвид разясненията, дадени с т. 9 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС, ОСГТК. По делото нямало твърдения и доказателства, че ответницата не е приложила правилата за определяне на нова начална цена при новата продан /по смисъла на чл. 494, ал. 2, изр. 3 ГПК/. Напротив – доказано било определянето на началната цена по правилата на закона чрез ангажиране на оценител, изготвяне на нова експертиза и прилагане на законоустановеното дисконтиране с 25 % спрямо пазарната цена към процесния период. В отменителното решение на ВКС изрично било указано при новото разглеждане на делото въззивният съд, след като събере и анализира съответните доказателства в тяхната съвкупност, да извърши собствена преценка налице ли са предпоставките за ангажиране на отговорността на ответницата на основание чл. 441 ГПК вр. с чл. 74 ЗЧСИ. Това указание обаче не било изпълнено. В обжалваното решение не били изложени мотиви относно елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно за наличието на причинно- следствената връзка между така приетите нарушения и възлагането на имота на взискателя при определената начална цена в процесната продан. Цената при публичната 4 продан се определяла от търсенето, върху което не било в състояние да повлияе нито едно от приетите за установени нарушения. Безспорно било доказано, че проданта била разгласена чрез публикуване на обявлението в интернет сайта на К. на частните съдебни изпълнители.