Решение № 1186 от 17.10.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1186 гр. София, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000503354 по описа за 2024 година

Въззивното производството е образувано по жалба на А. Т. Н. срещу решение № 3593/14.06.2024г. на СГС, ГО, 8 състав , постановено по гр.д. № 1825/22г., с която са отхвърлени предявените от нея отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Жалбоподателят Н. поддържа, че при постановяване на първоинстанционното решение са допуснати съществени процесуални нарушения. Не е обсъдено твърдението й, че тя и наследодателят на ответниците са имали уговорка процесният имот да остане за общо ползване.

Съдът не е обсъдил показанията на свидетеля Д. Т., която е заявила, че баща й и ищеца са считали имота за общ, както и че въззивникът е дала на брат си припадащата й се част от дължимите данъци. Не е ясно в решението дали е прието, че има такава уговорка или не. Съдът не е обсъдил правния й довод относно придобивния способ. Посочените процесуални нарушения са довели до погрешни правни изводи. Фактическите констатации не съответстват на събраните по делото доказателства.

От разпитаните свидетели само свидетелят Т. е изнесла данни въз основа на свои непосредствени впечатления. Показанията на свидетелите на ответниците са противоречиви 1 и не установяват владелчески действия по отношение на спорната част от имота. Те не установяват трайна фактическа власт и анимус за своене. В тях не се твърди, че Б. М. и ответниците са демонстрирали пред въззивника намерението си да завладеят целия имот и отказ да я допускат в него. Изводът на съда за неоснователност на исковете е в резултат на погрешно тълкуване и прилагане на материалния закон. Жалбоподателят излага, че Б. М. е владял собствената си ½ ид.ч. от имота на баща си и е държал идеалната част на сестра си. Той е живял в имота от смъртта на баща си до собствената си смърт, а именно 16 години. Но не е имал анимус за своене на притежаваната от въззивника идеална част. Ответниците не са установили свои владелчески действия върху имота, както и че баща им е отблъснал владението на сестра си, заявявайки й, че единствено той има претенции към собствеността на наследствения имот. Ответниците не са доказали, че са демонстрирали пред леля си, намерението си за своене.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените отрицателни установителни искове.

В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител И. Т. оспорва жалбата. Поддържа, че тя е неоснователна.

В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител В. Т. оспорва жалбата.

Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Недоказано е останало твърдението на ищеца за уговорка между нея и Б. М., че имотът е считан за съсобствен и ще се ползва от всички сънаследници.

Съдът след като взе предвид събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК. В исковата молба ищецът А. Н. твърди, че ответниците са нейни племенници, деца на брат й Б. Т. М., починал на ********г. Заедно с тях, както и с Д. Б. Т., притежават в наследство от починалия на ********г. Т. М.

Н., недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № *. Последният е неин баща и дядо на ответниците. Имотът е с площ от 571 кв.м. Застроен е с три сгради. Еднофамилна жилищна сграда с площ от 49 кв.м., еднофамилна 2 жилищна сграда с площ от 41 кв.м. и склад от 22 кв.м. С уведомление от 17.03.2021г. на АГКК ищецът е била информирана, че във връзка със заявление от И. Б. Т. е извършено изменение на данни в кадастралния регистър за ПИ с идентификатор *** от одобрената КККР, гр.

София, район „Триадица“, като изменението се състои в заличаване на данни за собственика Т. М. Н. и записване на данни за нови собственици В. Б. Т. и И. Б. Т. въз основа на нот. акт № 92/30.10.2020г. Не е имало спорове относно наследствения характер на процесния имот. Ищецът излага, че с договор за покупко- продажба, материализиран в нот. акт № 140/1948г., Т. М. Н. е придобил нива в землището на гр. София, м. „Бичката ливада“ с площ от 392 кв.м. при съседи: път, А. А. Я., С. П. М. и братя Т. Я.. В него той е построил посочените сгради. В последствие имотът е урегулиран като УПИ XVIII-290, кв.85 по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади- изток“. При одобряване на КККР със заповед № РД-18-108/13.12.2016г. процесният имот е заснет с идентификатор 68134.1006. 650 с адрес: гр. ***, ,л. „***“ № * с площ от 594 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м. при граници: ПИ с идентификатори:

***,

***,

***,

***, ***. Сградите в имота са с идентификатори:

*** със застроена площ от 22 кв.м., *** със застроена площ от 41 кв.м. и *** със застроена площ от 49 кв.м. За частта от имота с площ от 23 кв.м., заедно с реални части от други имоти, попадащи в ПИ с идентификатор *** е съставен акт за АПОбС № 1839/29.03.2018г. С нот. акт № 92/30.10.2020г. ответниците са признати за собственици на ½ ид.ч. от описания по горе имот, заедно с построените в него сгради. Ищецът е считала имота, както и брат й преди смъртта си, а и след това от децата му за съсобствен на всички тях по наследство. След смъртта на общия им наследодател Т. Н. е липсвало завладяване на чужди наследствени идеални части, както от брата на А. Н., така и от децата му. След смъртта си Т. Н. е оставил като законни наследници ищецът и нейният брат Б. Т. М.. След смъртта на последния негови законни наследници са ответниците и Д. Т.. Затова ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответниците, че не са собственици на ¼ ид.ч. за всеки един от тях от ПИ с идентификатор 68134.1006. 650 с адрес: гр. ***, ,л. „***“ № * с площ от 594 кв.м. с трайно предназначение на територията:

3 урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м. при граници: ПИ с идентификатори: ***, ***,

***, ***, *** и на сградите в имота с идентификатори: *** със застроена площ от 22 кв.м.,

*** със застроена площ от 41 кв.м. и *** със застроена площ от 49 кв.м. Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът И.

Т., счита иска за неоснователен. Оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът, както и брат й Б. М., а след това и децата на последния са считали имота за съсобствен и че го притежават всички по наследство от общия наследодател Т. Н.. Сочи, че към закупените от последния 392 кв.м. има допълнителна квадратура, на която ищецът не е наследник и не е активно легитимирана за тази част. Т. Н. е твърдял, че закупеният от него имот през 1948г. е за сина му Б. М.. След смъртта на Т. Н. ищецът е поискала от брат си Б. М. своята част от процесния имот, но той е отказал поради казаното от баща им. Тя е била удовлетворена с друг имот. От 1986г. и до момента тя живее в Испания. Б. М. трайно се е установил в него, завладял е дворното място, за което А. Н. е била уведомена. Б. М. е декларирал имота като свой, подобрявал го е, стопанисвал го е, укрепвал е рушащите се сгради. Заедно с децата си е направил ограда и канализация. Отглеждал е животни. Той е владял имота необезпокояван до смъртта си на ********г. повече от десет години и го е придобил по давност. След смъртта и до сега имотът се владее от ответника и В. Т.. Прави възражение за придобивна давност на процесния имот за 1/4ид.ч. и сградите, чиито период е уточнен в открито съдебно заседание пред САС, както и с молба от 12.12.2022г. В отговора са направени доказателствени искания.

Ответникът В. Б. Т. не е депозирала в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор. Депозираното писмено становище от нея на 14.12.2022г. няма характер на такъв, доколкото преклузивният срок по чл.131 от ГПК е изтекъл на 05.09.2022г. понеделник, работен ден. В това становище тя сочи, че предявеният срещу нея иск е неоснователен. Твърди, че владението върху имота е осъществявано от прекия наследодател на нея и другия ответник Б. М. до смъртта му на ********г., а впоследствие от тях. В съдебното заседание пред САС нейният процесуален представител е уточнил периода на 4 възражението за придобивна давност. В становището са направени доказателствени искания.

Не се спори, а и от удостоверение за наследници на Т. М. Н. № 1249/20.10.2021г. се установява, че страните по делото са негови законни наследници.

Не е спорно, че ответниците са законни наследници на удостоверение № 10/01.11.2012г.

Б. Т. М.-

Безспорно е обстоятелството, че общият им наследодател Т. Н. е придобил на основание договор за покупко- продажба , обективиран в нот. акт № 140/09.07.1948г. нива в землището на гр. София- Бояна, м. „Бичката ливада“ с площ от 392 кв.м. Страните не спорят по идентичността между този имот и процесния.

Не се оспорва, че с нот. акт № 92/30.10.2020г. ответниците за признати за собственици на по ½ ид.ч. от процесния имот на основание наследство и давностно владение.

От АПОбС № 1839/29.03.2018г. се установява, а и не се спори от страните, че от процесният имот са отчуждени 23 кв.м. за улица.

Към исковата молба, а и по делото са представени скици от АГКК на процесния поземлен имот и сградите в него.

Към отговора на И. Т. са представени писмени доказателства. От удостоверение от 17.10.2014г., изходящо от СРС се установява, че третият законен наследник на Б. М. - Д. Б. Т. се е отказала от наследството му.

Представени доказателства за заплащане на данъци за имота.

По делото е прието като доказателство нотариалното дело по издаване на нотариалния акт от 2020г., с който ответниците се легитимират като собственици на целия имот.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Д. Т. е племенница на ищеца и сестра на ответниците.

Желае да свидетелства. Заявява, че познава имота, защото е живяла в него.

Посочва неговият адрес и от какво се състои. Живяла е в едната от къщите в имота от 1996г. до 2003г. Баща й е позволил. От 1972г., когато се е родила до 2003г. е имала достъп до имота. Само тя от трите деца е ходела при баща си 5 всяка година. В двете къщи са живеели първо дядо й Т. Н., баща й Б. М., леля й. Последната има място заедно с майка й през две къщи. В малката къща е живял Б. М., а в голямата Т. Н.. Баща й й е дал малката къща, за да живее в нея тя и семейството й. Тя й баща й са засаждали двора с домати и краставици. След като тя е напуснала имота в него е живяла сестра й В..

Свидетелят и И. са се съгласили тя да живее там. Леля й А. Н. е посещава имота приживе на нейния баща и на брат й. Винаги, когато е идвала в България, а дъщеря й е идвала всяко лято. Докато свидетелят е живеела в малката къща, дъщерята на ищеца е живеелз пред две къщи при баба си и е спала при свидетеля в малката къща. Леля й и баща си са казвали, че няма да се делят. Когато баща им е починал двамата са отишли в бА.та, за да вземат пари, останали от него. Свидетелят е била с тях. Ищецът е дала пари на брат си, за да плати данъците. Тя е дала нейният дял от парите в бА.та. Нейният баща и ищецът винаги са смятали процесния имот за общ наследствен.

Свидетелят обяснява какво е получила след отказа си от наследство, за своята идеална част от процесния имот. Голямата къща не е ставала за живеене, защото се е разпадала и не е била заключена. Покривът е течал. Тя е ползвана до 2012г. от баща й Б.. След това никой не е живял в нея. От 2003г. до 2012г. бащата на свидетеля е живял в имота. Не е допускал ответниците. Ходели са му на гости. След 2012г. свидетелят е ходила в имота поне един път в месеца.

След като се е отказала от наследство и сестра й В. е започнала да живее не е ходила в имота. Ищецът живее в Испания, а след седем години е взела и дъщеря си. През ваканциите тя е била три месеца при свидетеля в къщата.