Решение № 5 от 14.01.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Бургас, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Павлина Д. Костова като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20212100600866 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от подсъдимия И. Р. Т.

ЕГН ********** против присъда № 260008 от 06.10.2020г., постановена по НЧХД № 182/2020г. по описа на Районен съд-Несебър. С присъдата първоинстанционният съд признал подс.Т. за виновен по повдигнатото му с тъжбата на Й. П. М. ЕГН ********** обвинение за престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК, на основание чл.78а от НК освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, осъдил го на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на тъжителя М. обезщетение за причинени с престъплението неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 300 лева, отхвърлил гражданския иск над уважения размер от 300 лева до предявения размер от 5 000 лева, и осъдил подс. Т. да заплати сторените от тъжителя деловодни разноски в размер на 681.86 лева, както и държавна такса в размер на 50 лева върху уважената част от гражданската претенция. Със същия съдебен акт частният тъжител М. бил осъден да заплати на подс. Т. сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част на исковете. Накрая съдът се разпоредил и с вещественото доказателство по делото – 1 бр. оптичен носител CD-R, марка „Кодак“, като постановил същото да остане по делото до изтичане срока на съхранение на делото, след което да бъде унищожено като вещ без стойност.

1

Въззивната жалба съдържа неконкретизирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата и постановяването в нарушение на процесуалните правила. Претендира се отмяна на присъдата и постановяването на нова, с която подс.Т. да бъде признат за невиновен по повдигнатото с тъжбата обвинение.

Във въззивното съдебно заседание тъжителят М. и упълномощеният му повереник – адв. К.К. от АК-Бургас, редовно призовани, не се явяват.

Пред настоящата инстанция подсъдимият И.Т. се явява лично, заедно с упълномощения си защитник – адв. В.П. от АК-Бургас. Последният поддържа отправеното с жалбата искане за отмяна на присъдата. Според него анализът на доказателствата, извършен от районния съд, бил некоректен. Съдът следвало да възприеме възраженията на защитата относно представения по делото оптичен носител и да изключи същия от доказателствената съвкупност. Наред с това счита, че от изготвената по делото експертиза се установявало, че подс. Т. не бил отправил обидни реплики към тъжителя, а такива думи и изрази били изречени в множествено число, т.е. не към конкретно лице. Съдът неправилно бил приел, че подсъдимият бил направил самопризнание за нанесени обиди, докато всъщност подс. Т. твърдял, че при инцидента имало обидни реплики и от двете страни, без същия да е провокирал такива. Възразява се и срещу извода на първоинстанционния съд, че в показанията на на свид. Д. С. били налични противоречия. Сочи се още, че в мотивите към присъдата, на последния лист, се съдържали противоречия – съдът приел, че не били налице основания за приложението на чл.146 ал.2 от НК, а в следващия абзац бил приел, че личното поведение на тъжителя било допринесло за достигане на конфликта. Въз основа на изложеното се настоява за постановяването на оправдателна присъда. Алтернативно се иска приложението на института на реторсията, тъй като обидните думи били отправени вследствие на предхождащи такива от страна на тъжителя към подсъдимия.

В последната си дума подсъдимият Т. моли да бъде оправдан, тъй като не бил обиждал тъжителя лично.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от сочените от страните основания, намери жалбата на подсъдимия за процесуално допустима, поради подаването в законоустановения 15-дневен срок от страна с надлежна процесуална легитимация, и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, но разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въззивният съд установи, че в първоинстанционното производство са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият съд възприе за установена фактическа обстановка, съответстваща в основната си част на описаната в мотивите на първоинстанционната присъда, а именно:

Подсъдимият И. Р. Т. ЕГН ********** е роден в гр.****** и живее в гр. ****** община ******, област *******. Той е ******, ******* гражданин, *****, с ****** 2 образование, работи като *************** и е ********.

Частният тъжител Й. П. М. бил управител на „*********, ЕИК ********, чийто офисмагазин се намирал в к.к. „********“, община ******, в едно от партерните помещения на сграда с идентификатор ***, находяща се в комплекс „К********“. Управител на етажната собственост на сградата бил подс. И.Т., който наред с това представлявал и дружеството „*********, ЕИК ******* – съсобственик на урегулирания поземления имот, в който била построена посочената сграда. В периода преди процесния инцидент, между тъжителя и подсъдимия възникнал спор по повод дейността и правата на представляваните от тях търговски дружества. Конкретен повод за разногласията станала поставената от „******** на входа на паркинга на сградата бариера, която впоследствие била премахната със заповед № 1590 от 27.08.2019г. на заместник-кмета на община Несебър. Преди да бъде демонтирана обаче, служители в „******** предоставили на ползватели и собственици на самостоятелни обекти в сградата съответните дистанционни управления за бариерата.

На 03.10.2019г., около обяд подс. Т. отишъл на паркинга пред магазина на „******** в комплекс „*******“ и казал на свид. Р. Г., служител в магазина, че предоставените им устройства за дистанционно управление на бариерата следвало да бъдат върнати, или да се плати цената за тях, а поставените пред магазина гумени съоръжения трябва да бъдат премахнати. Тъй като поведението на подс. Т. било настъпателно и същият говорел на висок тон, намиращият се в другата част на същия магазин (разделен на две части) тъжител М. излязъл отпред и отишъл при подс. Т., като през цялото време бил поставил камерата на телефона си в режим на видеозаснемане, което обстоятелство било възприето от подс. Т..

При приближаване на тъжителя, подс. Т. насочил агресивното си поведение към него, като повторил исканията си. Докато се намирали на паркинга пред магазина подсъдимият, без да бъде провокиран от тъжителя или негов служител, изрекъл на висок тон по адрес на тъжителя М. думите „смешници“, „селяни“, „ебахти и нахалниците“ и „ебах ги в смешниците“. Казаното било възприето не само от М., но и от всички присъстващи на инцидента лица – гореспоменатият свид. Р. Г. и свид. Д. С., която работела като счетоводител в „******* и била натоварена лично от подс. Т. да осигури премахването на гумените съоръжения и събирането на предоставените дистанционни управления. Малко покъсно на мястото на конфликта пристигнали полицейски служители.

От приобщената в първоинстанционното съдебно производство справка за съдимост по отношение на подс. Т. се установява, че към инкриминираната по делото дата 03.10.2019г., той е неосъждан.

Въззивният съд констатира, че първата инстанция е подложила на внимателен анализ събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, и е извлякла от тях действителното им съдържание, без да ги извращава или пренебрегва. При постановяване на присъдата, първостепенният съд е обсъдил само годни и събрани по реда на НПК доказателствени материали - обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Г., С. и М. и твърденията на тези свидетели в проведените между тях очни ставки, заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза (протокол № 96 от 3

24.07.2020г., л.70-л.96 от първоинстанционното съдебно производство), и вещественото доказателство – оптичен носител, съдържащ видеозапис, направен с мобилния телефон на тъжителя по време на инцидента. Във връзка с отправеното от защитата възражение за недопустимост на приетото по делото веществено доказателство следва единствено да се посочи, че съдът не е допуснал процесуално нарушение с приобщаването му към доказателствената маса. Представеният видеозапис е бил изследван посредством съдебна техническа експертиза, извършена в Регионална служба „Военна полиция“, гр. Варна, от заключението по която се установява, че върху материалният носител, съдържащ видеозапис от телефона на тъжителя, не са констатирани следи от манипулации/намеси върху записаната информация, прекъсвания, смущения или други шумове, рефлектиращи върху качеството или яснотата на видео и аудио записа, т.е. записът не е преправян по никакъв начин, автентичен е и е направен инцидентно, единствено във връзка поведението на подсъдимия, но с неговото знание. В този смисъл съдебната практика, напълно споделена от въззивния съд, многократно е имала възможност да посочи, че приобщаването на такива веществени доказателства по делото е изцяло законосъобразно и обосновано, като безспорно спомага за разкриване на обективната истина, какъвто всъщност е и заложеният в чл.13 от НПК принцип. Наред с това, съгласно дадената в чл.109 от НПК дефиниция, веществени доказателства са предметите и вещите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. В приложения по делото оптичен носител се съдържат именно следи от престъпното деяние на подсъдимия.

Настоящият състав се присъединява към извършената от първата инстанция оценка на доказателствената съвкупност и изведените от нея заключения относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване, очертан в чл.102 от НПК, поради което не съзира необходимост да ги възпроизвежда изцяло. Достатъчно е да се посочи, че правилно релевантната за делото фактическата обстановка е била изградена върху показанията на свид. Г., тъжителя и представения по делото видеозапис, който впрочем въззивната инстанция възприе лично. В този смисъл възраженията на защитата за необоснованост на присъдата са изцяло неоснователни. Твърденията на посочените лица са обективни, последователни, логични и обективни. Освен помежду си, тези твърдения корелират изцяло с казаното веществено доказателство. От тези източници на фактически данни се установява, че инкриминираните с тъжбата думи и изрази в действителност са изречени от подсъдимия и са били насочени конкретно към тъжителя. М. е направил опит да проведе спокоен и нормален (съобразен с общоприетите норми) разговор с подсъдимия, който останал безуспешен. Поведението на подс. Т. било агресивно, нападателно, включващо използването на обидни изрази и квалификации по адрес на тъжителя.

В мотивната част на присъдата се съдържат констатации на районния съд, които не могат да останат без коментар. Според проверяващата инстанция доказателственият материал по делото не позволява да се направи категоричен извод, че тъжителят М., сам или 4 заедно със свои служители, е изгонил и наругал работниците, изпратени от подс. Т. да демонтират поставените пред магазина гумени съоръжения, нито пък, че по време на обсъждания инцидент тъжителят е отправял обидни думи и вулгарни изрази спрямо подсъдимия или негови служители. По отношение на първата част от обстоятелствата свидетелства единствено свид.С., а за втората – свид. С. и свид. М.. Според настоящия състав достоверността на показанията на тези свидетели не може да се оцени положително, съответно не могат да бъдат кредитирани с доверие при изграждане на фактическата обстановка по делото. Освен това противоречат на показанията на свид. Г.и на вещественото доказателство по делото, които бяха коментирани по-горе в настоящото изложение.