Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1314 от 21.12.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1349/2021
Вид
Определение № 1314
Подписан
21.12.2021
В сила
21.12.2021
Състав
Пламен Дацов, Светла Букова, Димитър Фикиин

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1314 гр. София, 20.12.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно дело № 20211000601349 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 440 ал. 2 от НПК вр. чл. 341 ал. 2 вр. чл. 345 от НПК.

Образувано е по частна жалба срещу протоколно определение №232/23.11.2021г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил по НЧД№583/21 год. В нея е посочено, че И. не се е държал незаконно, че телефонът е бил в неговата стая и, че не се е отнасял агресивно към служителите.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в частната жалба, атакувания съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е процесуално допустима с оглед легитимация, спазване на срок и съответност.

При преценката по същество САС намира, че същата е неоснователна, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

С протоколно определение от 23.11.2021 г. Окръжен съд - Кюстендил по НЧД№583/21год., е оставил без уважение молбата на В. Г. И. за допускане на условно предсрочно освобождаване(УПО) от изтърпяване на останалата част на наказание „лишаване от свобода“, наложено с присъда по НОХД №1369/2020 г. на Районен съд – Благоевград, в сила от 03.07.2021 г. в размер на 7 месеца с остатък в размер на 1 месец и 23 дни към датата на произнасяне на окръжния съд.

Първоинстанционният съд е изследвал материалите по делото, като е съобразил всички доказателства и по този начин е достигнал до правилен и законосъобразен извод.

От една страна, правилно и законосъобразно, първостепенният съд е констатирал, че е налице първата предвидена предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК -изтърпяно фактически 1 повече от ½ от наказанието.

От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект, настоящият състав изцяло се солидаризира с мотивите на окръжния съд.

Извън посоченото от първата инстанция, САС прецени, че с оглед депозираните доказателства – текущ доклад, становището на администрацията на Затвор – *** и досието за осъдения се установява, че при него е налице регрес в поведението в местата за лишаване от свобода, проява на колебливо отношение към служителите, нарушаване режимните ограничения и оправдателни нагласи относно неговото деяние.

С оглед на това, въпреки краткия остатъчен срок, при И. се констатира не само липса на поправителен ефект от наказанието, но и регресивен такъв, поради което оценката му от риск за рецидив е повишена с 3 точки, което я прави дефицитна, както е налице и повишение с 1 точка в зоната „отношение към правонарушението“ като общата оценка е в горната граница на ниския риск. В допълнение при осъдения се наблюдава липса на каквато й да е критичност към противоправното му поведение.

Следва да се подчертае и още нещо, че въпреки, че е дадена възможност на В.И. за оползотворяване на престоя в изолация чрез включването му в трудова дейност той извършва дисциплинарно нарушение на работното място, за което е наказан. В последствие с нова заповед е наказан с лишаване от право на месечен домашен отпуск за срок от два месеца за това, че в спалното помещение е държал неразрешени вещи – мобилен телефон със СИМ карта. Въпреки нарушенията, обаче, не проявява критичност към същите като прехвърля отговорността отново на служителите.

С оглед на това се явяват неоснователни възраженията в жалбата, че не е държал незаконни вещи или, че нямало проблем в отношението му към служителите като напротив, въпреки наложените наказания не се установява поправяне в поведението му, тъй като същият продължава да не спазва режимните ограничения, не извлича поука от действията си, проявява немотивиран риск и пренебрежение на ефекта от собствените си действия.

Именно поради изложеното социално-възпитателната работа с него трябва да продължи съгласно изготвения план на присъдата, включително и корекционната работа докато се постигнат целите на наказанието и индивидуалния план за това.

От всичко изложено може да се направи извод, че при осъдения все още липсва трайност при положителната промяна, включително и за преодоляване на дефицитните зони и по този начин не може да се заключи, че са постигнати целите залегнали в чл.36, ал.1 НК, поради което първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено, а жалбата на осъдения за УПО оставена без уважение.

Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение №232 от 23.11.2021г. по описа на Окръжен съд Кюстендил по НЧД№583/21 година.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3