Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 651 от 12.06.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 745/2025
Вид
Решение № 651
Подписан
12.06.2025
В сила
12.06.2025
Състав
Весела Гълъбова, мл.с. Христо Руменов Митев, Светла Величкова Пенева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 651 гр. Варна, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседА.е на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Гълъбова

Членове:

Светла В. Пенева мл.с. Х. Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Х. Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20253100500745 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по:

1/въззивна жалба с вх. № 99149/06.12.2025 г. от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.

„Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс кула - Г, чрез адв. Х. И. против Решение № 4092 от 17.11.2024г. постановено по гр. д № 8788/2023г. по описана на Районен съд – гр. Варна, в частта му с която е отхвърлен иска за осъждане „Н.Х." АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.

Варна, ул. „Х.К." *** да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс кула - Г, за разликата над 546,20 лв. до претендирА.те 1852,68 лв., както следва: сумата от 1299,60 лв., представляваща потребена електроенергия за периода от 01.01.2023 г. – 31.01.2023 г. за обект на потребление гр. Варна, ул. гр. „Д.“ №9, с абонатен № ******** по фактура №0003806673/13.01.2023г. и сумата от 6,88 лв., представляваща дължима цена на мрежови услуги за обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Варна, ***, ет.1 с абонатен номер 32Z41**********6, както и в частта с която е отхвърлен иска за разликата над 11,08 лв. до претендирА.те 40,38 лв., представляваща мораторната лихва за забава върху отхвърлената главница

2/ насрещна въззивна жалба с вх.№ 6230/22.01.2025г. от „Н.Х.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „Х.К." ***, 1 чрез адв. П. Николо против Решение № 4092 от 17.11.2024г. постановено по гр. д № 8788/2023г. по описана на Районен съд – гр. Варна, в частта му с която е осъден „Н.Х." АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.

Варна, ул. „Х.К." *** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс кула - Г, сумата от 546,20 лв. (петстотин четиридесет и шест лева и двадесет стотинки), представляваща потребена електрическа енергия в обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. гр. „Д.“ №9, с абонатен № ******** по фактура № 0331765449/13.01.2023г. за период на потребление от 01.12.2022 г. до 13.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.04.2023г., и сумата от 11,08 лв. (единадесет лева и осем стотинки), представляваща мораторната лихва за забава 23.01.2023 г. до 06.04.2023 г. върху главницата от 546,20

Във въззивната жалба на „Енерго-Про Продажби”, се излага следното:

Видно от предоставените към исковата молба счетоводни документи, сумата от 1852,68 лв. с ДДС е формирана от цената на доставена и потребена ел. енергия, цена за мрежови услуги, акциз и начислено ДДС.

Потреблението за месец 12.2022 г. е формирано от ФВ №0003799256 763.79 лв. и ФП *** - 1 835.40 лв. Общо за месец 12.2022 г. - 2 599.19 лв.

Потреблението за месец 01.2023г. е формирано от ФВ №0003806673 - 1 299.60 лв. (това е 50 % от потребление за месец 12.2022 г.) и ФП №0332918435 - (-1292.72 лв.), фактурата е кредитна. Общо за месец 01.2023 г. - 6, 88 лв.

Кредитната фактура №0332918435 е приспадната автоматично по задължение, отчитащо потреблението за месец 12.2022г. а именно ФВ №0003799256 - 763,79 лв. и остатъка по ФП №0331765449, тъй като това е било най - старото неплатено задължение.

Клиентът се фактурира ежемесечно в една фактура за двата абонатни номера.

ФП ***/13.01.2023 е за отчетен период от 01.12.2022г до 31.12.2022 за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ***, с абонатен номер 32Z41**********6 и обект на потребление, находящ се в гр.

Варна, ***, с абонатен номер 32Z411152086149P.

Междинно плащане с № 0003806673 /13.01.2023 за м.01.2023г на стойност 1299,60 лв. е генерирано от фактура (дебитно известие) ***/13.01.2023, която е за потребление м. 12.2022г.

В следващата издадена фактура ***/14.02.2023(КИ), която е за потребление м.01.2023г., това междинно плащане е приспаднато.

Тъй като през този период действаше програмата за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия, във фактурата за м.12 (*** /13.01.2023) са разплатени компенсации на стойност 760,27 лв.

2

С кредитно известие №0332918435, издадена на 14.02.2023г. е закрито задължението по фактура №0003799256 от 14.12.2022г. за междинно плащане за м.12.2022г. и част от ДИ №0331765449 от 13.01.2023г. за окончателно дължимото потребление за ма.12.2022г.

От ДИ №0331765449 от 13.01.2023г. за окончателно дължимото потребление за м2.12.2022г. остава дължима сума от 546,20 лева.

Поради тази причина фактура №0003806673 от 13.01.2023г. за междинно плащане за м.01.2023г. остава дължима, както и фактура №0334059447 от 14.03.2023г.

Общо дължимата сума за процесния период е в размер на 1852,68 лева.

Моли да се отмени обжалваното решение, в частта с която се отхвърля иска за разликата над 546,20 лева до претендирА.те 1852,68 лева, както и иска за разликата над 11,08 лева, представляваща мораторна лихва до претендирА.те 40,38 лева.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор „Н.Х.“ АД, чрез адв. П.

Н. , в който се изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквА.я на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Не са направени доказателствени искА.я.

Във насрещната въззивна жалба на „Н.Х.“ АД се излага следното:

По делото безспорно е установено, че на 13.12.2024г. електромера отчитащ обекта е демонтиран. В предоставената справка, посочената консумация за месец декември е 3268.0000, като за месец ноември е 2179.0000, тоест драстично по - голяма консумация е начислена за на половина по – кратък период. Видно от протокола за демонтаж на електромера, същият не отговаря на изисквА.ята за СТИ. Предоставената справка не представлява извлечение от регистрите на дружеството, нито извлечение от измервателното устройство. Не е доказано, че това е реално потребление за месец декември. Рискът от повреда на СТИ е в тежест на потребителя и предвид липсата на виновно поведение, не следва да понася отговорност за неизправност на отчитащото устройство.

Констативният протокол за демонтаж на електромера, като частен свидетелстващ документ, касае само удостоверяване на показА.ята на СТИ към момента на демонтажа, но при липса на пломба, в нито една хипотеза не доказва, че именно това количество електроенергия преминало през него.

Ищецът не е доказал, че отчетеното количество електроенергия през месец декември е реално потребено, правилно отчетено и фактурирано.

Моли да се обжалваното решение в частта, с която е осъден да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД сумите от 546,20 лв. представляваща 3 потребена електрическа енергия в обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. гр. „Д.“ №9, с абонатен № ******** и сумата от 11,08 лв. мораторна лихва.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби” АД, чрез адв. Х. И. оспорва жалбата счита, че е неоснователна.

В съдебно заседА.е въззивникът „Енерго-Про Продажби” АД, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Н.Б., който поддържа въззивната жалба и моли съдът да я уважи, оспорва насрещната въззивна жалба.

Въззиваемото дружество „Н.Х.“ АД, е редовно призовано, не се представлява.

При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписА.те правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост в обжалваната част.

По останалите въпроси съобрази следното.

Производството пред ВРС е образувано поедявен от „Енерго - Про Продажби" АД, с ЕИК 103533691, с адрес гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.

„Владислав Варненчик" № 258 срещу „Н.Х." АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „Х.К." *** представлявано от П. Х.в Тухчиев осъдителен иск с петитум да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1852,68 лева - главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги съгласно фактури

№0331765449/13.01.2023г.; фактура №0003806673/13.01.2023г.; фактура №0334059447/14.03.2023г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул.

„Х.К." №23, с абонатен номер 32Z41**********6 и обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ***, с абонатен номер ********, с клиентски №********, както и сумата от 40,38 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от датата следваща падежа на посочените фактури до 06.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се излага следното:

Ответникът е собственик на обект на потребление, находящ се в гр.

Варна, ***, с абонатен номер 32Z41**********6 и обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ***, с абонатен номер ********.

Твърди, че съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащат на „ЕнергоПро Продажби" АД освен цена за потребена ел. енергия, така и цени за мрежови услуги, измежду които и достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа. Твърди, че ответникът има качеството на небитов клиент с оглед стопанското предназначение на 4 присъединения обект. С Решение Ц-29 от 01.07.2020г. на ДКЕВР и на основА.е чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ била определена цена за достъп до електроразпределителната мрежа на небитови потребители - абонати на ответника в размер на 0.2053 лв. /kW/ден /т. 7.3.2 от решението/. При потребление за небитови нужди, каквото е осъществявано в обектите, цената за достъп е определена на ден, съобразно предоставената мощност или ангажирА.я от потребителя капацитет на мрежата, и се дължи за всеки ден, през който продължава присъединяването, независимо от количеството потребена електрическа енергия. Всеки небитов клиент заплаща цена за поддръжката на резервирА.я от него капацитет от мрежата, независимо от моментната консумация при наличието на присъединяване към мрежата.

Освобождаване от задължението за заплащането на тази мрежова услуга след присъединяването към електроразпределителната мрежа може да настъпи само при прекратяване на облигационната връзка или при преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа.

Излага, че за посочения период ищцовото дружество действа в качеството си на търговец, като съществуващото правоотношение между стрА.те е регулирано от разпоредбите на § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) Считано от 01.10.2020 г. с последното изменение на чл.94а от ЗЕ от кръга клиенти на крайния снабдител отпаднали всички небитови клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени. Това прави невъзможно оставането на обект с абонатен номер 0100804977 на регулирА.я пазар -той не може да бъде снабдяван от крайния снабдител по неговите общи условия, което ех lege води до прекратяване на договора за доставка на електрическа енергия при общи условия от крайния снабдител. За клиентите, които след 01.10.2020г. не могат да бъдат снабдявА. от крайния снабдител, с нарочна разпоредба в ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) - § 15, е предвидено в случай, че до 30 септември 2020 г. включително клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл.39, ал.1, т.5 ЗЕ. (т.е. лицензия за търговия с електрическа енергия). Доставчикът по ал. 2 (крайният снабдител, но при условията на лицензията си за търговия, а не за обществено снабдяване и не по регулирА.те от КЕВР цени за доставка на енергия ниско напрежение) сключва типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са сключили договор с търговец на електрическа енергия.