Решение № 242 от 03.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Пазарджик, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500313 по описа за 2025 година

Производството е въззивно - по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение №1468/26.11.2024 г. на РС - Пазарджик, постановено по гр.д.

№1101 по описа за 2023 година е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/, гр.С., бул.„Г.Н.А. ” №21 да заплати на основание чл.19, ал.2 ЗИНЗС във вр. с чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД на Л. П. П. ЕГН ********** с адрес гр.Пазарджик, ул.„М.“ №16, ет.8, ап.64, представляван от адв.А. Д. от САК, със съдебен адрес гр.С., ул.„Р.В.“ №14Б, офис 2 дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г. в размер от 421,71 лв., както и обезщетение за забава в размер на 46,83 лв., представляваща сбор от мораторните лихви за забава върху всяко неизплатено в срок месечно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 1 24.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за главница над присъдената сума в размер на 421,71 лв. до претендирания размер от 2 365,99 лв. и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 46,83 лева, до претендирания размер от 274,24 лева, като неоснователни.

Осъден е Л. П. да заплати на ГДИН разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 92,52 лв.

Осъдена е ГДИН да заплати на адв. А. Д. от САК възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер от 74,02 лв.

Осъдена е ГДИН на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на РС - Пазарджик държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 32,07 лева.

В срок постановеното решение е обжалвано от ГДИН в осъдителните му части.

Първоинстанционният съд стигнал до погрешни изводи, не съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина.

Проведени били дела в предходни периоди, когато работодателят заплащал съответно 12 и 24 часа – преди 2019 г. С оглед изхода от тези дела, била издадена заповед, според която на всички надзиратели в България (Затвори и Арести) следва да се заплащат по допълнително 30 минути към отработеното време за 12 и 24 часови наряди.

В жалбата се коментира съдебна практика на Окръжен съд Бургас.

Съдът не съобразил в достатъчна степен показанията на свидетеля на ответника Ф., поради противоречието с показанията на свидетелите на ищеца Б. и Д., които били заинтересовани от изхода на делото, тъй като били страни по други дела,ищци по идентични искове.

Първоинстанционният съд неправилно възприел представени от затвора видеозаписи.

Жалбоподателят счита, че тъй като ГДИН и Затвора - Пазарджик са държавен властнически орган част от изпълнителната власт и като такъв писмените доказателства и видеофайловетс, които произлизат от системата следвало изначално да се приемат за истинни, освен ако се получи съмнение за 2 истинността им не бъдат оспорени по съответния ред и се докаже, че са неистински. Видно било от таймерите на видеозаписите че не са манипулирани.

Тъй като адв.Д. ги оспорвала, то тя следвало да докаже и оспорването си.

Неправилно бил възприет и тълкуван и представения Протокол №ВД/МЗ-48/12.02.2019 г.

Протокола бил относим за предходен период при друга правна уредба.

Засеченото от комисията време на удължаване на работата в затвора е било 60 минути, като за този отчетен период в точка едно от протокола е посочена следната последователност:

08:15ч. - 08:30ч. - инструктаж.

08:30ч. - 09:45. — сдаване, приемане на постовете и извършване на обиск и претърсване по график.

09:05ч. - 09:15ч. - отвод и освобождаване па старата смяна.

Засеченото време за инструктаж, приемане, сдаване и отвод е било един час, защото е имало и допълнително заложено време от 35- минути за извършване на обиски и претърсване в затвора през 2019 г.

Такова задължение за обиск и претърсване не било заложено в заповедите за работното време относими към исковия период през 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. и това са: Заповед №Л-1269/01.09.21 г. ЗА Началник на Затвора - Пазарджик гл.инспектор Д.Д. на основание Заповед №ЧР-05-283/;

Заповед №Л-148/31.01.22г. на Началник на Затвора – Пазарджик ст.комисар В.К. на основание Заповед №ЧР-05283/17.08.21 г.; Заповед №1551/24.11.22г. ст.комисар В.К. на основание Заповед №05283/17.08.21 г. и чл.166 (1) от НПЗИПЗС; Заповед №Л-1687/23.12.22 г. на основание Заповед № 05283/17.08.21 г.

Към настоящия момент било зачитано работно време от 24:30 ч. и 12:30 ч. за отработен наряд и това време смятано сумирано за тримесечие съгласно чл.16д, ал.2 от НПЗИНЗС, които часове трябва да положат служителите па тримесечие, като разликата отработени часове пад тримесечната норма е изплащана на служителя Л. П. под формата извънреден труд.

Показанията на свидетеля Е. Б., че положението по отношение на 3 сдаването и приемането на постовете в Затвора - Пазарджик през 2019 г. е напълно идентично с това през исковия периода след 2020 г. били несъответни на обективната реалност.

Реално съгласно постовите книги, които е подписвал по дата и час служителя Л. П. сутрин при сдаването на наряда, не е имало случай за времето на исковия период да си тръгва по-късно от 08:45ч. при начало на работния ден 8:15ч.

След като служителя се подпишел, че е сдал поста той повече нямал задължения към работодателя и му оставало да извърви 50-метра разстояние от корпуса до КПП на затвора, където се намира стаята за отвод, след това следва до 5-минути време за отвод и напускане на Затвора, което било видно и от видеозаписите.

Съществено за изясняване на спора, било видното от представените видеофайлове, които имали налична сигнатура за година, ден, час и секунди, които системно, последователно и много лесно могат да бъдат проследявани и възпроизвеждани, и които файлове лично били прегледани от съдебния състав относно реалното време на пристигане на надзирателите, време за развод, сдаване и приемане на постовете, време за отвод и час на тръгване от затвора на служителите.

Това именно потвърждавало показанията на св.Г..

При изготвянето на експертизата бил поставен проблема, че края на исковия период - първото тримесечие на 2023 г. не съвпада с края на отчетния период, който администрацията на Затвора - Пазарджик са отчитали и смятали сумарно. Не било доказано при условията на пълно и главно доказване, че за всяко дежурство, дадено в исковия период, всеки път се е налагало ищецът да чака да бъде освободен от територията на затвора и то извън рамки те на времето за сдаване и освобождаване от наряд. Фактът, че има случаи, в които е напускал територията на затвора само няколко минути след 08:45 часа не означавал, че през това време е извършвал дейности, свързани непосредствено със сдаването на наряда.

Съдът кредитирал показанията на св.Б., като по този начин дал предимство на свидетелско показание пред законова разпоредба (чл.305, ал.1 от ННЗИПЗС

От друга страна съдът не съобразил показанията на св.Ф..

4

Действията, които ищецът твърди, че извършва преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на затвора, не му били вменени в задължение, т.е. не е налице волеизявление на работодателя или на съответния ръководител за полагане на извънреден труд.

Нямало изискване служителите да се явяват на работа 15 минути порано. От видеозаписите било видно, че служители те започват да влизат през КНИ-то на затвора в интервала от 08:06ч. до 08:12ч. на групи или по единично, не особено бързо като се събира в стаята за инструктаж, в която в 08:14ч. влиза инспектора по охраната гл. инспектор Г. Ф. за да им направи инструктирането за деня. Случвало се служители да идват в последната минута преди 08:15ч. или дори да закъснеят малко, но никой не е наказван за това.

Видно било, че дължимите дейности се осъществяват в рамките на 30 минути, което е признато от работодателя.

Молят решението да бъде отменено и исковете – отхвърлени.

Прави искане за преглеждане на представените видеофайлове от въззивната инстанция. Претендират разноски.

В срок е постъпи писмен отговор на въззивната жалба от Л. П. чрез адв.Д..

Оспорва се жалбата, като ответникът подържа, че в първата и част няма конкретни доводи.

Съдебната практика не била относима към конкретния спор, тъй като била постановена по различни претенции и различна фактическа обстановка.

Съдът обсъдил показанията на всички свидетели и извел от тях правилни и логични правни изводи за точната продължителност на работното време. От показанията и на четиримата свидетели се констатирало едно единствено противоречие относно края на работното време на ищеца. Съдът кредитирал показанията на свидетелите, които имат същото работно време с това на ищеца. Свидетелят, който е служител в редовна смяна, какъвто е инсп.Гр.Ф., приключвал всеки ден работа по едно и също време в 16:45 ч., а служителите работещи в наряд приключват нарядите си около 21 ч., т.е. неговите впечатления относно края на всеки наряд не са преки и непосредствени.

5

Първоинстанционният съд уважил всички искания на ответника и в съдебно заседание в присъствието на двете страни и един свидетел, възпроизвел и прегледал предоставените 2 броя дискове. Трудно било за непознаващите територията на Затвора да се ориентират кое помещение е заснето, от къде е входа, дали действително от там започва работното време на служил елите и почти невъзможно било да бъде разпознат ищеца дали изобщо присъства на самия запис. Ищецът направил оспорване, като ответната страна не поискала назначаване на видео-техническа експертиза. Съдебният състав приел видеозаписите като годно доказателство и ги ценил. Оспорва се доказателствената стойност на видеозаписите от КПП1 – тъй като те можели да докажат само кога започва инструктажа и кога приключва отводът за служителите, обстоятелства които са безспорни по делото. От тези записи нямало как да се придобие представа за началото и края на работната смяна на ищеца.

Съдът направил изводите си и въз основа на анализа и на друго представено по делото доказателство, а именно Протокол от 12.02.2019 г. за извършена проверка от комисия, назначена със Заповед №Л - 92/05.02.2019 г. на Началника на затвора гр.Пазарджик.

Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски при условията и в размер съобразно чл.38 от ЗА.

С протоколно определение от проведеното на 21.05.2025 г. открито съдебно заседание е оставено е без уважение искането за преглеждане на видеофайловете пред въззивната инстанция.

Съдът, като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение, за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.215, ал.5, т.2 от ЗМВР, чл.187 ал.7 от ЗМВР, чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба против ГДИН ищецът Л. П. П. твърди, че между страните съществува служебно правоотношение, тъй като бил държавен служител на длъжност надзирател първа степен от надзорно - охранителния състав в ответната ГДИН при Министерство на правосъдието гр. С., с местоизпълнение на служебните задължения в Затвора Пазарджик. Сочи правната уредба уреждаща статута на държавните служители от ГДИН при МП, техните права и задължения. Посочва, че работата в системата на ГДИН 6 била организирана на смени от по 24 часа непрекъснати денонощни дежурства или по 12 часа, по предварително утвърдени графици за смените при сумирано изчисляване на работното време в часове за тримесечен период.

Твърди, че в период от 24.03.2020 г. до 01.12.2022 г. изпълнявал служебните си задължения в дежурства на 24 часов режим на работа, а за периода от 01.12.2022 г. до 24.03.2023 г. на 12 часов режим на работа.

Работното време било за отчетен период, при сумирано изчисляване на работното време, което включвало продължителността на положените от него дежурства по предварително утвърден график, както и часовете труд, положени от него извън даваните дежурства под формата на претърсвания, обиски, служебни занятия, конвойна дейност, стрелби и други съпътстващи дейности.