Решение № 631 от 15.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 631 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000502653 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК).

С Решение рег. № 4270 от 03.07.2025 г по гр.д. № 20241100111007 по описа на Софийски градски съд, ГО, І-19 състав е уважен иск по чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 ЗОДОВ като Държавата чрез Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на П. Б. И. сумата 5000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди Държавата, чрез Прокуратурата на Република България, е осъдена да заплати на П. Б. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000,00 лева, настъпили в резултат от воденото срещу него наказателно производство по НОХД №986/2018 г. на СРС, НО, 21-ви състав, което е приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 21.11.2023 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното плащане.

Предявеният иск е отхвърлен за разликата до 200 000 лв. като е отхвърлен и иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 50 000 лв.

Решението е обжалвано в осъдителната част от Прокуратурата на Република България с довод за недоказаност на пряка причинно-следствена връзка между обвинението и възприетите от първоинстанционния съд 1 неимуществени вреди. Поддържа се теза, че паралелно развиващото се наказателно производство за престъпление, за което ищецът се е признал за виновен, поставя под въпрос връзката на приетите вреди с процесното обвинение. Иска се решението в осъдителната част да бъде отменено изцяло, а предявеният иск да бъде отхвърлен.

Решението е обжалвано и в отхвърлителната част от П. Б. И., представляван от адв. Н. Д. от САК. Първоинстанционният съд е упрекнат, че при определяне размера на обезщетението не са отчетени: страданията и влошеното здравословно състояние от престоя в следствения арест, степента и тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство.

Навежда довод, че на обезщетяване подлежат направените разходи за транспорт, наложен от влошеното му здравословно състояние, както и разноски за ангажирания адвокат в наказателното производство, съответно разходите за лекарства, а и пропуснатата полза поради прекратеното трудово правоотношение въз основа на повдигнатото незаконно обвинение. Иска се решението да бъде отменено, а исковете – уважени в пълния им размер ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда.

Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивникаответник – прокурор С., поддържа подадената от ответника жалба и оспорва жалбата на ищеца.

Процесуалният представител на въззивника-ищец – адв. Д., намира присъдения размер за несправедлив предвид постановената оправдателна присъда. Наведени са доводи и в писмени бележки като досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди се застъпва теза, че не са отчетени: тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на производството – 17 години, вида на наложените ограничения, в това число и мярката за неотклонение, довела до влошаване на здравословното му състояние, финансови затруднения и семейните отношения като се твърди продължителността на производството да е отключила и причинила смъртта на неговия баща. Смята и за неотчетени произтеклите от това преживявания у ищеца. Твърди се процесното обвинение да е било повдигнато след като ищецът се е признал за виновен по визираното от съда друго наказателно 2 производство. По отношение на имуществените вреди твърди с оглед влошеното му здравословно състояние да се е налагало да ползва автомобил за придвижване от Свищов и да заплаща на адвокат.Направил е разходи и за лекарства, необходими за лечение на високо кръвно, диабет, тревожност, психологически проблеми и депресивни състояния, обострен диабет, налагащ и специална храна. Поради наложена му ограничителна мярка ищецът не могъл да реализира трудови доходи, от което се извежда извод и за наличие на пропусната полза. Претендират се разноски като е представен и списък.

Въззивният съд е овластен служебно да извърши проверка за валидност и допустимост на решението в обжалваната част. При служебната проверка не се установява порок от очертаното естество.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи по съществото на спора (извън приложението на императивна норма или при интерес, чиято защита законът възлага непосредствено на съда) е ограничена до посочените в жалбата указания за неговата порочност (чл. 269 ГПК). В случая оплакванията са ограничени до анализ на събраните доказателства и справедливия размер за претърпените вреди.

В исковата си молба ищецът сочи през 2007 г. да е била образувана предварителна проверка и образувано досъдебно производство срещу ищеца.

След почти десет години, през който период ищецът бил привикван на разпити, с постановление от 17.08.2016 г. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 212, ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 26 ал. 1 НК. С присъда от 12.05.2022 г. ищецът бил признат за невиновен по всички повдигнати му обвинения, но присъдата била протестирана. След оттеглен протест въззивното производство приключило с влязло в сила определение на 22.11.2023 г. Ищецът бил регистриран като извършител на престъпления.

Наложена му била забрана да напуска пределите на страната. Бил заключван в следствения арест, претърсван и разпитван.

Поради повдигнатото обвинение не могъл да започне работа никъде тъй като бил престъпник и не го искали никъде. Появили се психологически 3 проблеми, въздействали негативно върху контактите и отношенията му в обществото, с бивши колеги, с приятели.

Ищецът отключил диабет-тип 2 с тежки усложнения и отражения върху други болести. Започнал да вдига високо кръвно, отключило предсърдно мъждене и трептене. Преживеният стрес засегнал двигателния апарат у ищеца и се наложило да се предвижва с инвалидна количка. Заболял от менингит.

Ищецът бил трудоустроен, което също препятствало възможността да се издържа, да води нормален живот, изпадайки в пълна зависимост от роднини и приятели. Това довело и до напрежение в семейството и изопване на отношенията с родителите и сестра му. Баща му не издържал на напрежението и на 06.06.2008 г. умрял от инфаркт.

Ищецът е предявил претенция за неимуществени вреди в общ размер от 20000 лв.

Твърди се ищецът да е правил множество разходи за транспорт от гр.

Свищов, където живее, до гр. София, където се водело разследването като претендира сумата от 10 000 лв.. Направил и разходи за медицински пособия и изследвания през периода от 11.07.2007 г. до завеждане на исковата молба, за което претендира сумата от 20 000 лв. За лекарства през периода от 11.07.2007 г. до датата на предявяване на исковата молба претендира общо сумата 20 000 лв.

В отговор по исковата молба, при отчитане на пренесения във въззивното производство спор, ответникът оспорва да са настъпили твърдяните вреди, както и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Досежно имуществените вреди е изразено становище да подлежат на доказване единствено с разходооправдателни документи.

Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК ищецът определя предмета и обема на търсената защита. Това означава да опише в исковата си молба фактите, от които смята да произтича твърдяното негово право – в случая вземане в посочен размер. В указания на ищеца не е конкретизиран размер на твърдяните разходи за адвокат, а предявената сума изрично е свързана с други причини за плащане. При това обстоятелство и след направеното уточнение разходи за адвокатски възнаграждения не са идентифицирани като предмет на настоящия спор.

4

От наличните по делото доказателства се установява, че:

Ищецът е бил задържан по ДП 23/07 на РПУ ТП София на 17.03.2007 г., а на 20.03.2007 г. му е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“ (видно от писмо рег. № И-13371 от 11.02.2011 г. на Национална следствена служба).

На 22.08.2007 г. в гр. София ищецът е отказал да даде обяснения във връзка с преписка Я 15894/2007 г. по описа на СДП. От справка в АИС БДС се установява от 11.01.2007 г. ищецът да е заявил постоянен и настоящ адрес в гр. София, поради което не се установява .

С постановление от 08.10.2007 г. въз основа на материалите, съдържащи се по вх. № Я 15894/2007 г. по описа на СДП, пр.пр. № 28779/07 г. по описа на СРП, прокурор при СРП е постановил образуване на досъдебно производство срещу ищеца за това, че в гр. София, в „Хеброс Банк“ АД – клон „Христо Ботев“ и клон „Хан Крум“, чрез използване на неистински документ, е получил без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои.

На 22.02.2011 г. ищецът е участвал в процесуално-следствено действие разпознаване.

На 22.02.2011 г. ищецът е привлечен като обвиняем, а спрямо него е задържан за 72 часа. От протокол от съдебно заседание на 25.02.2011 г. се установява ищецът да е бил заведен от следствения арест „Г.М.Димитров“ по искане на СРП за налагане на мярка „Задържане под стража“ по обвинение по ЗМ 5549/07 г. по описа на СВР, пр.пр. 28779/2011 г.

По НОХД 268/2012 г. въз основа на одобрено споразумение за деяния, извършени през 2007 г. ищецът е осъден за извършено престъпление по чл.

321, ал. 3, пр. 3, вр. ал. 2 от НК и е осъден на наказание лишаване от свобода при отложено изпълнение за срок от 5 години.

С постановление от 08.12.2015 г. на основание чл. 234, ал. 8 НПК е отменена наложена на ищеца мярка за неотклонение „Подписка“ по досъдебно производство.

С постановление от 17.08.2016 г. на ищеца е повдигнато обвинение на ищеца за процесното обвинение, предявено му на 10.09.2016 г. в гр. София.

Обвинението е внесено за разглеждане от съда през 2018 г., а в рамките на съдебното производство през периода 26.06.2018 г. – 12.05.2022 г. ищецът е 5 участвал в 11 съдебни заседания като поради непризоваване на пострадалите от престъплението и неявяване на адвокат включително на ищеца ход на делото е даден на 13.06.2020 г. Съдебното следствие е проведено в 8 съдебни заседания с участието на ищеца.

С присъда от 12.05.2022 г. по НОХД № 986/2018 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 21-ви състав ищецът е признат за невиновен в това, че в периода 30.11.2006 г. до 17.01.2007 г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление с шест деяния, е получил без правно основание чуждо движимо имущество – сума от 13144,56 евро и е оправдан да е извършил престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Присъдата е влязла в сила след стабилизиране на определение от 11.10.2023 г., поради оттеглен протест след връчено съобщение на 08.08.2023 г. за изготвени мотиви. Не се спори, че прекратителното определение не е било обжалвано.

При защитата на заключението си д-р М. сочи, че високото кръвно налягане може да бъде отключено и от висок стрес, но причините са найразлични. Захарният диабет, идентифициран по анамнеза в експертно решение на ТЕЛК от 8-9 годишна давност, може да бъде съпътстващ фактор за образуване на високо кръвно налягане. Вещото лице не намира за възможно да определи конкретната причина за появата на захарен диабет, но определя и стресът като възможна причина. Експертното решение на ТЕЛК свързва състоянието на долните крайници на ищеца с установено заболяване през 1990 г., което вещото лице определя да стои в основата и на поставената диагноза менингит и склероза на кръвоносните съдове.

В Епикриза от 21.02.2013 г. е отразено придружаващо заболяване хипертонична болест.

В Епикриза от 01.06.2014 г. е отразена оценка Охраненост- увеличена с Obesitas gr.ІІІ.

Епикриза от Университетска болница „Сърце и мозък“ – Плевен за проведено лечение от 22.12.2019 г. до 24.12.2019 г., отразява въз основа на данни от пациента и налична документация АХ от над 20 години с редовно провеждано лечение.

Свидетелят К. – приятел на ищеца, сочи да му е известно за повдигнато на ищеца обвинение през 2006 г., за което се чуло в града. Не му е известно да има други проблеми с полицията. В семейството му започнали скандали. През 6