Решение № 355 от 23.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. П., 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500402 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №624 от 17.05.2024г. постановено по гр.д.№20235220102571 по описа на съда за 2023г. Е ОСЪДЕНА ответницата М. К. Б. с ЕГН ********** с настоящ адрес в с. Б., обл. П., ул. „**-а" №*, да заплати на ищеца „НД М.“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Р. Д." бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и чл.86 ЗЗД, сумата 861лв. - главница на потребителски кредит, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 11.07.2023г. до плащането, както и сумата 117.50 лв. - обезщетение за забава за периода от 11.03.2022г. до 20.06.2023г., дължими по Договор за потребителски кредит №58291 от 31.05.2021г. Със същото решение е осъдена ответницата М. К. Б. да заплати на ищеца „НД М.“ ООД съдебни разноски в размер на 1240 лв.

Решението се обжалва изцяло от ответницата по исковете М. К. Б., ЕГН**********, от с.Б., обл.П. чрез назначения й особен представител адв.А. Г. от АК-П., в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с доводи за порочност като неправилно.

Счита, че неправилно било прието от съда /стр.3/, че заемателят е получил сумата, тъй като РКО №212 от 31.05.2021г. е подписан от ответника.

1

Коментира според него неправилно наложила се употреба в документооборота, че РКО, /разходен касов ордер/ се използва за даване на нареждане /от латинско „ordo“, поръчка, заповед/ от управителя или счетоводителя на предприятието към касиера, който да разходва определена сума от касата в полза на определено лице. Счита, че в случая е наредено “да се брои на М. К. Б.“, като изплащането /броенето/ е отделна стопанска операция, която може да не се реализира, или да се реализира в следващ момент. Затова счита, че РКО не доказва реалното предаване на сумите, и доколкото липсвали подписи на ръководител и счетоводителя, че РКО не доказва това за което е предвиден като нарочен документ-волята на ръководителя да се извърши плащане. Акцентира, че плащането на сумата може да се докаже с разписка по чл.77 ал.1 от ЗЗД, намираща се в случая на същия материален носител /лист хартия/, непосредствено след РКО. Счита, че същностното изявление в разписката “получих сумата“ , след което следва подпис, но в документа не било посочено на кого е този подпис и дали е на ответника, поради което счита че е необоснован извода на съда, че РКО е подписан от ответника. Като неправилен се квалифицира мотива на съда, че автентичността на подписа не е оспорена. Коментира се съдебната теория, като се посочва, че нито в документа, нито в исковата молба се сочи името на автора на разписката и РКО и че жалбоподателката М. Б. е посочена само като лицето, на което следва да се брои, но не като автор; че в ИМ не се сочи автор на РКО, като според твърденията на ищеца в същата, жалбоподателят навежда извода, че според ищеца доказването на получаването на сумата ще се извърши с договора, а не с РКО. Счита, че соченето на автор на документа в този случай се изисква и от закона-чл.7 от ЗСч предвиждащ издаването на документ с реквизитите по чл.6 ал.1 от същия закон и че в случая чл.77 ал.1 от ЗЗД предвижда издаването на разписка, но че липсват реквизитите по чл.6 ал.1 т.3, пр.I-во-наименование или име … на издателя и получателя“, като в този случай оспорването на подписа на ответника не е нужно, тъй като не се сочи документът да е подписан от него.

На следващо място жалбоподателят счита, че неправилно било прието от съда, че недействителността на договора няма за последица отхвърляне на иска /чл.23 от ЗПК/ и възраженията в тази насока не следва да се обсъждат, като се акцентира, че възражението в отговора на исковата молба е за нищожност по чл.6 ал.2, пр.2 от ЗЗД, а не по ЗПК. Акцентира се на липсата на съгласие относно главницата в хипотеза на предоставяне на заеми с 0% лихва и ГПР 49.8% и без никакви допълнителни такси, при еднакви суми на усвоения кредит и дължимата лихва, според цитирана от жалбоподателя съдебна практика на окръжни съдилища, приемаща липса на яснота при тези параметри какво изобщо включва ГПР без уговорени такси. Счита, че в този 2 случай е налице съзнавано несъгласие за кредитополучателя по отношение размера на главницата в договора за потребителски кредит, като съществен елемент на този вид договори и влечащо нищожност на договора, поради сключването му при липса на съгласие, от което следва недължимост на сумите на договорно основание, и същите биха били предмет на друго дело, като в случая не намирало приложение нормата на чл.23 от ЗПК, предполагаща друг вид недействителност на договора за кредит при което се дължи връщане на чистата му стойност и доколкото при безлихвените кредити ЗПК не е приложим / чл.4 ал.1пр.5./.Счита още, че всички изводи на съда основаващи се на разпоредби от ЗПК са неправилни като при неяснота за вида на договора-заем по чл.240 от ЗЗД, ПК по ЗПК или търговски банков кредит по чл.430 от ТЗ, е налице липса на съгласие и нищожност по чл.26 от ЗЗД.

По отношение на иска за забава, счита, че съдът неправилно е приел, че след падежа на последната вноска длъжникът е изпаднал в забава, предвид носимостта на паричните задължения изпълнявани по адреса на кредитора /чл.68, б.“а“ от ЗЗД/, като в случая задължението било уговорено като търпимо-предвидени 40 безплатни посещения на адреса на длъжника всеки четвъртък в 9.00ч. в с.Б., ул.“Т. и в." №*, като в същност посещенията били правени на друго място-гр.П., ул.“П." №**, ет.*, ап.**-посочено в приложението №1 към договора. Навежда се извода, че длъжникът не е бил в забава, а възражението за забава на кредитора от отговора на ИМ се оказвало основателно, доколкото не е доказано извършването от кредитора на посещения. Като второ основание за неоснователност на иска за забава се сочи недоказаност, не е приложен чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, че периодът на забавата обхваща извънредното положение, а ищецът фигурира в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ и че лихвата за забава е следвало да се начислява без визирания в закона период в който да не се начислява .

С въззивната жалба са направени доказателствени искания-да се допусне на основание чл.266 ал.3 от ГПК до разпит един свидетел за установяване факта на неплащането на главницата по заема, като се твърди, че искането е направено пред първата инстанция ,но не е допуснато поради възражение на ответника по чл.164 ал.2 от ГПК, като се акцентира, че в разписката за получена сума не се установявало тя да изхожда от ответника, а в договора било посочено, че е сключен в гр.П., а в искането за кредит е посочено “Усвояване на кредита в брой в офиса на кредитора –чрез услугата домашно посещение-да. Второто доказателствено искане е да се задължи ищеца за представи запис на заповед, отказано от първоинстанционния съд с мотив, че ищецът не твърди да има запис на заповед, доколкото в чл.1 от 3 договора се предвиждало обезпечение със запис на заповед, актуализиран с всяко плащане, като при пълно плащане се връща на издателя /чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗПК/, като при липсата му ще се докаже че задължението е погасено.

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна- ТД“НД М.“ ООД, ЕУИК-********* чрез адв. К. Т. от ВТАК, с вх.

№15464 от 17.06.2024г., в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Твърди се, че е правилна констатацията на съда, че между страните са съществували валидни облигационни правоотношения по повод сключен между тях ДПК №58291 от 31.05.2021г. по силата на който дружеството е предало на заемателя с подписването му сумата от 1080лв, с уговорки заемът да се погаси на 40 седмични вноски от по 27лв при фиксиран лихвен процент по заема от 0%, като потребителят е изплатил доброволно 219лв, извършвайки 5бр. плащания по погасителния план, като остатък от вземането е от 861лв за главницата ведно със законната лихва до окончателното погасяване на вземането, както и 117.50лв, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от деня следващ датата на падежа, а именно от 11.03.2022г. до 20.06.2023г. Счита, че правилно съдът е установил, че заемодателят е изпълнил задължението си по договора, като е представил заемната сума на ответника, която е усвоена от последния в пълен размер от 1080лв според двустранно подписания и разписан РКО, съдържащ всички законоустановени реквизити. Твърди се още, че дружеството е предало на М. Б. уговорената сумата в размер на 1080лв по отпуснат договор за кредит имащ реален характер на договор за заем за потребление по чл.240 ал.1 от ЗЗД, за който разписката служи винаги като доказателство за сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума. Акцентира се, че формалната доказателствена сила на разписката не е оборена успешно, и че съдът следва да приеме, че ответникът е получил сумата от 1080лв.Твърди се още, че пред първоинстанционния съд не е оспорван подписа на ответницата под разписката и че формалната доказателствена сила при частните документи задължава съда да счита лицето подписало документа за автор на направеното изявление, според чл.180 от ГПК, въвеждаща оборима презумпция, че до доказване на противното подписаното лице е действителният автор на съдържанието на документа, с което ответникът по въззивната жалба аргументира извода си, че подписаният частен документ представлява пълно доказателствено средство за авторство на материализираното изявление и съдът е обвързан в извода си относно факта на авторството, докато то не бъде оборено. Акцентира се и на извършеното частично плащане от потребителя на част от уговорените вноски по договора, представляващо извънсъдебно признание за получаване на заемната сума, в 4 резултат на което правилно било прието от съда, че за кредитополучателя е възникнало задължение за връщане на претендираната сума по кредита.

Цитира е и чл.5 от договора като разписка за получаването на сумата от потребителя. По възражението на жалбоподателя, че РКО не съдържа имената на кредитополучателя с посочва, че последният /М. Б./ не е посочен като автор на РКО, който се издава от служител на кредитора, и че тя е лицето, на което се връчва сумата по кредита, като след получаване на ордера е положила и подписа си. Допълва се, че между страните с подписването на ДПК е възникнало облигационно отношение, по което Б. се е съгласила да получи и в последствие да върне договорната сума от 1080лв, като с подписването и на РКО и направените от нея 5плащания свидетелстват за наличие на нейното съгласие. По отношение изпадането на потребителя в забава се акцентира, че в приложение №1 към договора е посочен адреса на потребителя, който кредитора следва да посещава, а именно в гр.П., ул.“П." №**, ет.*, ап.**, е предоставен от ответницата М. Б., като кредиторът не отговаря за предоставен адрес, различен от местожителството й. Допълва, че погасяването на кредита става чрез банков превод или домашно посещение, като плащането на вноските е изцяло в интерес на кредитополучателя и че ответницата е била запозната с чл.6 от ДПК за знанието си, че при пропускане на една седмична погасителна вноска, кредиторът начислява неустойка в размер на законовата лихва за забава от датата на падежа до датата на плащането. Възразява се по правените доказателствени искания и моли да не се уважават. Моли да се отхвърли изцяло жалбата като неоснователна с присъждане на разноските.

Няма направени доказателствени искания с отговора на въззивната жалба.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на М.